&format=webp)
България е начело в ЕС по дял на лекари над 55 години
Всеки втори доктор в Италия и България е на възраст над 55 години. Медицинската система на Европейски Съюз остарява по-бързо от пациентите си – и следствията към този момент се усещат.
Здравната система на Европа е изправена пред едно от най-сериозните си провокации досега: остаряваща работна мощ в условия на внезапно възходящо търсене.
Докладът, оповестен от Организацията за икономическо сътрудничество и раз и Европейската комисия, демонстрира, че над една трета (35%) от лекарите в Европейски Съюз са на възраст 55 и повече години. И това даже е занижена стойност, която не взема поради размера на популацията в обособените страни, написа Euronews.
В страни като Германия, Франция, Италия и България делът на лекарите над 55 години доближава или надвишава 40–50%.
В съвсем половината страни от Европейски Съюз близо един на всеки пет лекари към този момент е на възраст над 65 години – знак за сериозен кадрови недостиг, който може да заплаши устойчивостта на системата в границите на идващото десетилетие.
„ Съчетанието сред застаряващата здравна работна ръка, дефицита на фрагменти и все по-големите здравни потребности съставлява действителен риск за устойчивостта на здравните системи в Европа “, предизвестява доктор Оле Йохан Баке, ръководител на Постоянния комитет на европейските лекари (CPME).
Италия и България: сериозно остаряване на медицинския бранш
По последните данни България и Италия оглавяват класацията с най-голям дял на лекари над 55-годишна възраст – 54%. От другата страна на спектъра се намира Обединеното кралство с едвам 14% (по данни от 2021 г.), следвано от Турция с 15%.
Разликите са резултат от години на друга просветителна и здравна политика.
Например, в Италия дългогодишните ограничавания върху броя на местата за специализация и неналичието на стопански вложения водят до систематичен дефицит на млади лекари, изяснява доктор Алесандра Спедикато от Европейската федерация на наетите лекари (FEMS).
Германия и Франция също не изостават
Ситуацията е тревожна и в Германия и Франция – двете най-големи стопански системи в Европейски Съюз – където делът на лекарите над 55 години е надлежно 44% и 43%. Сред страните с над 40% спадат още Латвия, Унгария, Белгия, Чехия, Литва, Полша и Кипър.
Противоположна е картината в скандинавските страни. Норвегия и Финландия да вземем за пример регистрират едвам 24% лекари над 55 години – надалеч под междинното равнище за Европейски Съюз.
В 11 страни членки над 18% от лекарите към този момент са над 65-годишна възраст, като в Италия този дял доближава 27%, съгласно данни на Евростат.
Заедно с това единствено няколко страни регистрират висок дял на млади лекари (под 35 г.). Малта е водач с 46%, като на идващите места се подреждат Румъния (34%) и Турция (41%).
В Италия, Франция и Германия делът на младите лекари е надлежно 11%, 16% и 20% – резултат от стеснен банкет в медицинските факултети и недобри условия за работа на младите експерти.
Гаетан Лафортюн, координатор на отчета и старши икономист в Организацията за икономическо сътрудничество и раз, показва трите най-важни фактора, които стоят зад несъответствието:
Твърде стеснен банкет в медицинските университети и специализациите в доста страни. Също по този начин фрагментите не се задържат – младите лекари постоянно напущат поради ниско възнаграждение, административни проблеми и липса на баланс сред работа и персонален живот.
Друга причина е, че в някои страни лекарите могат да работят след пенсионна възраст, което изкривява възрастовата конструкция на бранша.
„ Кариерата в медицината става все по-непривлекателна за младите генерации. Социалната роля на лекаря към този момент не носи цената, която имаше преди 20 години “, споделя доктор Спедикато от FEMS.
Какви са следствията за стопанската система и пазара на труда?
Недостигът на лекари и медицински сестри към този момент има измерими резултати върху стопанските системи на европейските страни.
В интервала 2022–2023 година 20 страни членки регистрират дефицит на лекари, а 15 – на медицински сестри. Това се случва на фона на по този начин нареченото „ двойно демографско предизвикателство “ – по едно и също време застаряване на популацията и на работната мощ в опазването на здравето.
По данни на Health at a Glance: Europe 2024, през 2022 година съотношението сред хората над 65 години и общия брой работещи в здравния и обществения бранш е 3.49, като прогнозите сочат, че до 2050 година ще доближи 3.94.
Това значи по-малко здравни фрагменти на всеки възрастен човек – със съществени последствия за качеството и достъпността на здравната грижа.
Какво следва?
Според специалисти от Health Foundation, решението се крие в стратегическо, дълготрайно обмисляне и съответни вложения в човешкия капитал на здравната система. Това включва:
Ако тези ограничения не бъдат приложени навреме, рискът е Европа да влезе в рецесия за здравни фрагменти – не заради липса на софтуерно развиване или медикаменти, а заради липса на хора, които да ги употребяват.
Здравната система на Европа е изправена пред едно от най-сериозните си провокации досега: остаряваща работна мощ в условия на внезапно възходящо търсене.
Докладът, оповестен от Организацията за икономическо сътрудничество и раз и Европейската комисия, демонстрира, че над една трета (35%) от лекарите в Европейски Съюз са на възраст 55 и повече години. И това даже е занижена стойност, която не взема поради размера на популацията в обособените страни, написа Euronews.
В страни като Германия, Франция, Италия и България делът на лекарите над 55 години доближава или надвишава 40–50%.
В съвсем половината страни от Европейски Съюз близо един на всеки пет лекари към този момент е на възраст над 65 години – знак за сериозен кадрови недостиг, който може да заплаши устойчивостта на системата в границите на идващото десетилетие.
„ Съчетанието сред застаряващата здравна работна ръка, дефицита на фрагменти и все по-големите здравни потребности съставлява действителен риск за устойчивостта на здравните системи в Европа “, предизвестява доктор Оле Йохан Баке, ръководител на Постоянния комитет на европейските лекари (CPME).
Италия и България: сериозно остаряване на медицинския бранш
По последните данни България и Италия оглавяват класацията с най-голям дял на лекари над 55-годишна възраст – 54%. От другата страна на спектъра се намира Обединеното кралство с едвам 14% (по данни от 2021 г.), следвано от Турция с 15%.
Разликите са резултат от години на друга просветителна и здравна политика.
Например, в Италия дългогодишните ограничавания върху броя на местата за специализация и неналичието на стопански вложения водят до систематичен дефицит на млади лекари, изяснява доктор Алесандра Спедикато от Европейската федерация на наетите лекари (FEMS).
Германия и Франция също не изостават
Ситуацията е тревожна и в Германия и Франция – двете най-големи стопански системи в Европейски Съюз – където делът на лекарите над 55 години е надлежно 44% и 43%. Сред страните с над 40% спадат още Латвия, Унгария, Белгия, Чехия, Литва, Полша и Кипър.
Противоположна е картината в скандинавските страни. Норвегия и Финландия да вземем за пример регистрират едвам 24% лекари над 55 години – надалеч под междинното равнище за Европейски Съюз.
В 11 страни членки над 18% от лекарите към този момент са над 65-годишна възраст, като в Италия този дял доближава 27%, съгласно данни на Евростат.
Заедно с това единствено няколко страни регистрират висок дял на млади лекари (под 35 г.). Малта е водач с 46%, като на идващите места се подреждат Румъния (34%) и Турция (41%).
В Италия, Франция и Германия делът на младите лекари е надлежно 11%, 16% и 20% – резултат от стеснен банкет в медицинските факултети и недобри условия за работа на младите експерти.
Гаетан Лафортюн, координатор на отчета и старши икономист в Организацията за икономическо сътрудничество и раз, показва трите най-важни фактора, които стоят зад несъответствието:
Твърде стеснен банкет в медицинските университети и специализациите в доста страни. Също по този начин фрагментите не се задържат – младите лекари постоянно напущат поради ниско възнаграждение, административни проблеми и липса на баланс сред работа и персонален живот.
Друга причина е, че в някои страни лекарите могат да работят след пенсионна възраст, което изкривява възрастовата конструкция на бранша.
„ Кариерата в медицината става все по-непривлекателна за младите генерации. Социалната роля на лекаря към този момент не носи цената, която имаше преди 20 години “, споделя доктор Спедикато от FEMS.
Какви са следствията за стопанската система и пазара на труда?
Недостигът на лекари и медицински сестри към този момент има измерими резултати върху стопанските системи на европейските страни.
В интервала 2022–2023 година 20 страни членки регистрират дефицит на лекари, а 15 – на медицински сестри. Това се случва на фона на по този начин нареченото „ двойно демографско предизвикателство “ – по едно и също време застаряване на популацията и на работната мощ в опазването на здравето.
По данни на Health at a Glance: Europe 2024, през 2022 година съотношението сред хората над 65 години и общия брой работещи в здравния и обществения бранш е 3.49, като прогнозите сочат, че до 2050 година ще доближи 3.94.
Това значи по-малко здравни фрагменти на всеки възрастен човек – със съществени последствия за качеството и достъпността на здравната грижа.
Какво следва?
Според специалисти от Health Foundation, решението се крие в стратегическо, дълготрайно обмисляне и съответни вложения в човешкия капитал на здравната система. Това включва:
Ако тези ограничения не бъдат приложени навреме, рискът е Европа да влезе в рецесия за здравни фрагменти – не заради липса на софтуерно развиване или медикаменти, а заради липса на хора, които да ги употребяват.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ