&format=webp)
На 80 години Силвестър Сталоун все още е „Роки“
През ноември 2026 година се навършват 50 години от премиерата на „ Роки “. Преди няколко дни, на 6 юли, Силвестър Сталоун навърши 80 години. Светът го познава най-много като боксьора новобранец, който съумява да се издигне, откакто се възползва от единствения си късмет. На тази възраст артистът продължава да работи интензивно. В момента по Paramount+ се излъчва следващият сезон на „ Tulsa King “. Извън екрана Сталоун води друга борба: за правата върху облика на Роки, написа El País.
Може би звучи необикновено, само че още преди да взе участие в „ Роки “, Сталоун се отхвърля от авторските си права, въпреки самичък да написва сюжета, а по-късно да изиграва и основната роля. Ярък образец за неналичието му на надзор върху персонажа е новият филм „ I Play Rocky “, който споделя историята на основаването на истинската лента. Младият артист Антъни Иполито влиза в ролята на самия Сталоун.
Слай твърди, че въпреки продукцията да го визира директно, никой не се е свързал с него. Той няма нищо срещу основаването ѝ, само че счита, че би било редно да беседват с него, преди да снимат филм за живота му. Режисьорът на „ I Play Rocky “ Питър Фарели обаче твърди, че Сталоун е дал благословията си за плана.
Това е единствено един от многото парадокси в дългата кариера на Сталоун. В прочут смисъл през целия си път той е в спор с обществения си облик и непрестанно се пробва да пренапише личната си история. Представата за мускулест мъжага, постоянно подготвен да се сбие и да победи, не подхожда изцяло на същинската му същина на надарен човек, който желае да прави кино.
Като дете той пораства с чувството, че е нежелателен. Майка му постоянно му повтаря, че не го е желала и че е останал жив единствено тъй като лекарите са се намесили по неотложност при раждането. То също не минава без затруднения. Сталоун получава увреждания на лицето и езика, от които произлизат присъщото му изражение и характерният му диалект.
Като артист тези особености се трансформират в негова запазена марка, само че като дете той непрекъснато понася насмешки поради усложненията си в говора и асиметричното си изражение. У дома, наред със злобните забележки на майка си, търпи и шамарите на своя татко. Години по-късно Сталоун декларира в изявление за списание People:
„ Децата са като глина. Можеш да ги оформяш или да ги смачкаш. Можеш да ги изпуснеш от високо и те към този момент няма да имат същата форма. Аз нося белези. Иска ми се да ги нямах, само че те са си там. “
След развода на родителите си бъдещият артист остава да живее при татко си. Това е сложен интервал. В рамките на 12 години сменя 13 учебни заведения, до момента в който най-после не е записан във военно учебно заведение. Животът му се трансформира, когато гледа „ Херкулес “ с културиста Стив Рийвс. По-късно Сталоун споделя, че незабавно след прожекцията почнал да подвига всяка тежка движимост, която му попаднела, с цел да построи мускули като неговите.
„ Ако не беше този филм, нямаше да съм това, което съм “, обобщава Сталоун.
В края на 60-те години стартира да се явява на кастинги за разнообразни функции. Намирането на работа като артист обаче се оказва извънредно мъчно. Неговата осанка не се търси и нормално го наемат като статист, а в най-хубавия случай му поверяват ролята на престъпник. Успява да взе участие в няколко театрални постановки, само че съвсем не изкарва пари. Стига до такава степен, че спи по автогари и във входове. От обезсърчение и безпаричие се съгласява да се снима в порнофилм.
„ Трябваше да предпочитам: или това, или да ограбя някого. Бях стигнал до ръба “, споделя по-късно в изявление за списание Playboy.
След като Сталоун става знаменит, филмът е пуснат наново под заглавието „ Rocky: The Italian Stallion “ – прозвището, което самият артист дава на героя си в „ Роки “.
Когато схваща, че актьорската му кариера не върви, той стартира да написа сюжети. Създава общо 16 истории, а тази за Роки написва единствено за три дни. Героят му е новобранец като самия него, само че точно този сюжет го измъква от дъното.
Сталоун съумява да притегли вниманието на холивудско студио. Ръководителите му обаче желаят различен артист за основната роля и оферират 300 хиляди $ за сюжета. Сталоун е уверен, че това е ролята на живота му, и отхвърля да отстъпи. Настоява самичък да изиграе боксьора и приема съвсем неизпълними условия: обидно невисок хонорар и извънредно стегнат снимачен график, съгласно който продукцията може да бъде прекъсната при най-малкото закъснение.
Той обаче се оправя. „ Роки “ се трансформира в необикновен триумф. Филмът излиза по кината през ноември 1976 година, а единствено няколко месеца по-късно печели „ Оскар “ за най-хубав филм. При това в конкуренция с продукции като „ Шофьор на такси “ на Мартин Скорсезе, с Робърт де Ниро в основната роля.
Сталоун не получава премията за най-хубав артист, само че кариерата му се изстрелва нагоре. Успехът носи и риск да остане вечно затворен в този облик, защото всички стартират да го назовават Роки.
„ Мислех си: в действителност ли хората не схващат, че аз не съм този бавномислещ човек с неразбираем диалект, който е отнесъл прекомерно доста крошета в главата? Наистина ли не знаят, че аз измислих този облик и го изиграх? “, споделя Сталоун в изявление за списание Rolling Stone.
Той съумява да се отдалечи от Роки едвам с ролята на ветерана Джон Рамбо. Първият филм от поредицата излиза по кината през 1982 година Противно на необятно публикуваното разбиране, първичната концепция не е да бъде показан мускулест и съвсем вечен боец. Рамбо е комплициран човек, травмиран от войната и подготвен да убива.
Тук се появява идващият капан. Сталоун към този момент е възприеман на първо място като екшън воин, а през 80-те години конкуренцията в жанра е яростна. Арнолд Шварценегер таман е изиграл „ Конан Варварина “ и конфликтът сред двамата наподобява неминуем.
От този миг конкуренцията се придвижва и във филмите им: по-големи ножове, по-мощни автомати и повече убити злодеи. Постепенно съревнованието става неуместно, а Рамбо, появил се като артикул на безсмислената война във Виетнам, се трансформира в знак на американския национализъм.
Сталоун прави няколко неособено сполучливи опита в комедията, измежду които „ Спри! Или мама ще стреля “ и „ Танго и Кеш “. След това се отдръпва за няколко години, а през 2010 година се завръща към екшъна с поредицата „ Непобедимите “.
През 2012 година Сталоун претърпява персонална покруса, откакто синът му умира. През последните години артистът се сближава с Доналд Тръмп, въпреки през по-голямата част от кариерата си да стои надалеч от политиката.
През 2023 година взе участие дружно със фамилията си в риалити предаването „ The Family Stallone “, издържано в стила на продукциите, донесли международна популярност на семейство Кардашиян. По това време той и третата му брачна половинка са пред бракоразвод, само че след това се сдобряват и към момента са дружно.
Макар няколко пъти да се е опитвал да избяга от облиците на Роки и Рамбо, те остават неизменима част от него. Последната му номинация за „ Оскар “ е за ролята му в „ Крийд “, продължение на поредицата за Роки. Участва и в документален филм на Netflix, отдаден на живота му.
Изглежда, че Сталоун не има намерение да се отхвърля от киното, макар че към този момент навърши 80 години. Както самичък споделя:
„ Може би чувството, че си обичан, идва от публиката, от непознати хора. На това възприятие не можеш да се наситиш. Иска ми се да можех да го преодолея, само че не мога. “
Може би звучи необикновено, само че още преди да взе участие в „ Роки “, Сталоун се отхвърля от авторските си права, въпреки самичък да написва сюжета, а по-късно да изиграва и основната роля. Ярък образец за неналичието му на надзор върху персонажа е новият филм „ I Play Rocky “, който споделя историята на основаването на истинската лента. Младият артист Антъни Иполито влиза в ролята на самия Сталоун.
Слай твърди, че въпреки продукцията да го визира директно, никой не се е свързал с него. Той няма нищо срещу основаването ѝ, само че счита, че би било редно да беседват с него, преди да снимат филм за живота му. Режисьорът на „ I Play Rocky “ Питър Фарели обаче твърди, че Сталоун е дал благословията си за плана.
Това е единствено един от многото парадокси в дългата кариера на Сталоун. В прочут смисъл през целия си път той е в спор с обществения си облик и непрестанно се пробва да пренапише личната си история. Представата за мускулест мъжага, постоянно подготвен да се сбие и да победи, не подхожда изцяло на същинската му същина на надарен човек, който желае да прави кино.
Като дете той пораства с чувството, че е нежелателен. Майка му постоянно му повтаря, че не го е желала и че е останал жив единствено тъй като лекарите са се намесили по неотложност при раждането. То също не минава без затруднения. Сталоун получава увреждания на лицето и езика, от които произлизат присъщото му изражение и характерният му диалект.
Като артист тези особености се трансформират в негова запазена марка, само че като дете той непрекъснато понася насмешки поради усложненията си в говора и асиметричното си изражение. У дома, наред със злобните забележки на майка си, търпи и шамарите на своя татко. Години по-късно Сталоун декларира в изявление за списание People:
„ Децата са като глина. Можеш да ги оформяш или да ги смачкаш. Можеш да ги изпуснеш от високо и те към този момент няма да имат същата форма. Аз нося белези. Иска ми се да ги нямах, само че те са си там. “
След развода на родителите си бъдещият артист остава да живее при татко си. Това е сложен интервал. В рамките на 12 години сменя 13 учебни заведения, до момента в който най-после не е записан във военно учебно заведение. Животът му се трансформира, когато гледа „ Херкулес “ с културиста Стив Рийвс. По-късно Сталоун споделя, че незабавно след прожекцията почнал да подвига всяка тежка движимост, която му попаднела, с цел да построи мускули като неговите.
„ Ако не беше този филм, нямаше да съм това, което съм “, обобщава Сталоун.
В края на 60-те години стартира да се явява на кастинги за разнообразни функции. Намирането на работа като артист обаче се оказва извънредно мъчно. Неговата осанка не се търси и нормално го наемат като статист, а в най-хубавия случай му поверяват ролята на престъпник. Успява да взе участие в няколко театрални постановки, само че съвсем не изкарва пари. Стига до такава степен, че спи по автогари и във входове. От обезсърчение и безпаричие се съгласява да се снима в порнофилм.
„ Трябваше да предпочитам: или това, или да ограбя някого. Бях стигнал до ръба “, споделя по-късно в изявление за списание Playboy.
След като Сталоун става знаменит, филмът е пуснат наново под заглавието „ Rocky: The Italian Stallion “ – прозвището, което самият артист дава на героя си в „ Роки “.
Когато схваща, че актьорската му кариера не върви, той стартира да написа сюжети. Създава общо 16 истории, а тази за Роки написва единствено за три дни. Героят му е новобранец като самия него, само че точно този сюжет го измъква от дъното.
Сталоун съумява да притегли вниманието на холивудско студио. Ръководителите му обаче желаят различен артист за основната роля и оферират 300 хиляди $ за сюжета. Сталоун е уверен, че това е ролята на живота му, и отхвърля да отстъпи. Настоява самичък да изиграе боксьора и приема съвсем неизпълними условия: обидно невисок хонорар и извънредно стегнат снимачен график, съгласно който продукцията може да бъде прекъсната при най-малкото закъснение.
Той обаче се оправя. „ Роки “ се трансформира в необикновен триумф. Филмът излиза по кината през ноември 1976 година, а единствено няколко месеца по-късно печели „ Оскар “ за най-хубав филм. При това в конкуренция с продукции като „ Шофьор на такси “ на Мартин Скорсезе, с Робърт де Ниро в основната роля.
Сталоун не получава премията за най-хубав артист, само че кариерата му се изстрелва нагоре. Успехът носи и риск да остане вечно затворен в този облик, защото всички стартират да го назовават Роки.
„ Мислех си: в действителност ли хората не схващат, че аз не съм този бавномислещ човек с неразбираем диалект, който е отнесъл прекомерно доста крошета в главата? Наистина ли не знаят, че аз измислих този облик и го изиграх? “, споделя Сталоун в изявление за списание Rolling Stone.
Той съумява да се отдалечи от Роки едвам с ролята на ветерана Джон Рамбо. Първият филм от поредицата излиза по кината през 1982 година Противно на необятно публикуваното разбиране, първичната концепция не е да бъде показан мускулест и съвсем вечен боец. Рамбо е комплициран човек, травмиран от войната и подготвен да убива.
Тук се появява идващият капан. Сталоун към този момент е възприеман на първо място като екшън воин, а през 80-те години конкуренцията в жанра е яростна. Арнолд Шварценегер таман е изиграл „ Конан Варварина “ и конфликтът сред двамата наподобява неминуем.
От този миг конкуренцията се придвижва и във филмите им: по-големи ножове, по-мощни автомати и повече убити злодеи. Постепенно съревнованието става неуместно, а Рамбо, появил се като артикул на безсмислената война във Виетнам, се трансформира в знак на американския национализъм.
Сталоун прави няколко неособено сполучливи опита в комедията, измежду които „ Спри! Или мама ще стреля “ и „ Танго и Кеш “. След това се отдръпва за няколко години, а през 2010 година се завръща към екшъна с поредицата „ Непобедимите “.
През 2012 година Сталоун претърпява персонална покруса, откакто синът му умира. През последните години артистът се сближава с Доналд Тръмп, въпреки през по-голямата част от кариерата си да стои надалеч от политиката.
През 2023 година взе участие дружно със фамилията си в риалити предаването „ The Family Stallone “, издържано в стила на продукциите, донесли международна популярност на семейство Кардашиян. По това време той и третата му брачна половинка са пред бракоразвод, само че след това се сдобряват и към момента са дружно.
Макар няколко пъти да се е опитвал да избяга от облиците на Роки и Рамбо, те остават неизменима част от него. Последната му номинация за „ Оскар “ е за ролята му в „ Крийд “, продължение на поредицата за Роки. Участва и в документален филм на Netflix, отдаден на живота му.
Изглежда, че Сталоун не има намерение да се отхвърля от киното, макар че към този момент навърши 80 години. Както самичък споделя:
„ Може би чувството, че си обичан, идва от публиката, от непознати хора. На това възприятие не можеш да се наситиш. Иска ми се да можех да го преодолея, само че не мога. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ