Галъп: Живеем ли по-добре от нашите родители? А как ще живеят децата ни?
Всеки втори (51%) жител на света има вяра, че животът му е по-добър от този на родителите му. Другата половина от запитаните е по равно разграничена сред тези, които правят оценка живота си като по-лош (23%), и тези, съгласно които той е същият (23%). 3% не могат да отговорят. Удовлетворението от стандарта на живот е основен фактор за вярата на хората в това, че имат по-добър живот от родителите си. Но в някои богати райони, като Европа, това не е годно в такава степен.
Очакванията за живота на днешните деца са най-вече положителни , само че въпреки всичко по-неблагоприятни, в случай че ги съпоставим с настройките по отношение на живота на предходните генерации – 44% чакат по-добър живот за децата през днешния ден спрямо нашия живот, 28% чакат по-лош живот, 20% чакат същото качество на живот, а 8% не могат да отговорят. По-възрастните хора са по-малко уверени в по-доброто бъдеще на идващото потомство. Да имаш повече пари, без изненада, дава и повече убеденост в бъдещето – на самостоятелно равнище. Но на национално ниво е по-различно – страните, които изпитват или са изпитвали компликации, са в действителност тези, които имат вяра по-силно в по-доброто бъдеще на идващото потомство. Отново без изненада.
Това е картината от особено проучване, извършено от международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ в 64 страни по света, което покрива над две трети от световното население (и над 90% страните, където може да се организира и разгласява проучване на публичното мнение). Сондажът отбелязва 75-ата годишнина на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “.
На въпрос дали като цяло имат по-добър, по-лош или по-скоро подобен живот спрямо този на родителите си, на световно равнище 51% дават отговор, че животът им е по-добър, 23% – по-лош, 23% споделят, че животът им е най-общо същият като на родителите, а 3% не могат да дадат отговор. Това са близо 30 процентни пункта разлика сред положителни и отрицателни възгледи за бъдещето.
Най-позитивна страна измежду изследваните 64 страни е Виетнам – 83% избират отговор „ по-добър живот “, а 4% показват, че животът им е по-лош от този на родителите, което прави разлика от 79 пункта. Най-негативни са настройките в Молдова (32% „ по-добър “ живот, само че и 45% – „ по-лош “, които образуват отрицателна разлика от -13).
На равнище райони, що се отнася до разликите сред положителни и отрицателни настройки към живота спрямо предишното, най-позитивни са трендовете в източна Азия/Океания (58% „ по-добър “, 13% „ по-лош “ или 45 пункта разлика), последвани от Северна Америка (58% „ по-добър “, 17% „ по-лош “), Субсахарска Африка и Южна Азия (56% „ по-добър “, 24% „ по-лош “ и 60% „ по-добър “, 28% „ по-лош “ – идентични разлики, макар разликата в дяловете). След това са Латинска Америка (47% „ по-добър “, 19% „ по-лош “), Европа (49% „ по-добър “, 22% „ по-лош “ с съвсем идентични разлики от 27 и 26 пункта за страните от Европейски Съюз и европейските страни отвън Съюза) и Близкия Изток-Северна Африка (47% „ по-добър “, 25% „ по-лош “). Западна Азия, показана тук от Афганистан, се отличава единствено с 1 пункт разлика (40% „ по-добър “, 39% „ по-лош “).
Сред страните, където Световната асоциация имаше опция да организира изследване, в класификация съгласно разликата сред отговори „ по-добър “ и „ по-лош “ живот, най-изявени позитивни резултати бяха регистрирани в Нигерия (81% „ по-добър “ против 9% „ по-лош “), в Съединени американски щати (60% „ по-добър “, 15% „ по-лош “), Мексико (57% „ по-добър “, 16% „ по-лош “), Русия (48%„ по-добър “, 12% „ по-лош “) и Индия (54% „ по-добър “, 30% „ по-лош “).
Очаквано, резултатите варират измежду другите публични групи съгласно знаци като приход на семейството, обучение и така нататък Например, групите с най-ниски домашен приходи демонстрират по-скоро положителни настройки, които обаче не се отличават с особена големина на дяловете позитивизъм (42% „ по-добър “, 29% „ по-лош “ или разлика от 13 пункта), спрямо групите с най-голям стандарт на живот (62% „ по-добър “, 16% „ по-лош “). Най-образованите респонденти също са по-позитивни (33 пункта разлика) от тези с по-ниско обучение (16 пункта разлика). Въпреки този най-общ модел, резултатите са и характерни за всяка нация, зависещи и от разнородни исторически контексти.
На въпрос за живота на днешните деца , съпоставен с нашия живот, мненията по света са като цяло по-сдържани в позитивизма – 44%, които чакат по-добър живот за децата през днешния ден. 28% са тези, които чакат по-лош живот за идващото потомство, 20% считат, че животът на децата през днешния ден ще е същият като нашия и 8% не могат да преценяват. Така, по света разликата сред позитивните и отрицателните упования за живота на децата през днешния ден е 16 пункта. Въпреки това и предвид на всички провокации, пред които сме изправени (война, инфлация, пандемии, климатични промени), това равнище на позитивни упования е по-скоро добра изненада.
Очакванията за живота на днешните деца са най-вече положителни , само че въпреки всичко по-неблагоприятни, в случай че ги съпоставим с настройките по отношение на живота на предходните генерации – 44% чакат по-добър живот за децата през днешния ден спрямо нашия живот, 28% чакат по-лош живот, 20% чакат същото качество на живот, а 8% не могат да отговорят. По-възрастните хора са по-малко уверени в по-доброто бъдеще на идващото потомство. Да имаш повече пари, без изненада, дава и повече убеденост в бъдещето – на самостоятелно равнище. Но на национално ниво е по-различно – страните, които изпитват или са изпитвали компликации, са в действителност тези, които имат вяра по-силно в по-доброто бъдеще на идващото потомство. Отново без изненада.
Това е картината от особено проучване, извършено от международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ в 64 страни по света, което покрива над две трети от световното население (и над 90% страните, където може да се организира и разгласява проучване на публичното мнение). Сондажът отбелязва 75-ата годишнина на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “.
На въпрос дали като цяло имат по-добър, по-лош или по-скоро подобен живот спрямо този на родителите си, на световно равнище 51% дават отговор, че животът им е по-добър, 23% – по-лош, 23% споделят, че животът им е най-общо същият като на родителите, а 3% не могат да дадат отговор. Това са близо 30 процентни пункта разлика сред положителни и отрицателни възгледи за бъдещето.
Най-позитивна страна измежду изследваните 64 страни е Виетнам – 83% избират отговор „ по-добър живот “, а 4% показват, че животът им е по-лош от този на родителите, което прави разлика от 79 пункта. Най-негативни са настройките в Молдова (32% „ по-добър “ живот, само че и 45% – „ по-лош “, които образуват отрицателна разлика от -13).
На равнище райони, що се отнася до разликите сред положителни и отрицателни настройки към живота спрямо предишното, най-позитивни са трендовете в източна Азия/Океания (58% „ по-добър “, 13% „ по-лош “ или 45 пункта разлика), последвани от Северна Америка (58% „ по-добър “, 17% „ по-лош “), Субсахарска Африка и Южна Азия (56% „ по-добър “, 24% „ по-лош “ и 60% „ по-добър “, 28% „ по-лош “ – идентични разлики, макар разликата в дяловете). След това са Латинска Америка (47% „ по-добър “, 19% „ по-лош “), Европа (49% „ по-добър “, 22% „ по-лош “ с съвсем идентични разлики от 27 и 26 пункта за страните от Европейски Съюз и европейските страни отвън Съюза) и Близкия Изток-Северна Африка (47% „ по-добър “, 25% „ по-лош “). Западна Азия, показана тук от Афганистан, се отличава единствено с 1 пункт разлика (40% „ по-добър “, 39% „ по-лош “).
Сред страните, където Световната асоциация имаше опция да организира изследване, в класификация съгласно разликата сред отговори „ по-добър “ и „ по-лош “ живот, най-изявени позитивни резултати бяха регистрирани в Нигерия (81% „ по-добър “ против 9% „ по-лош “), в Съединени американски щати (60% „ по-добър “, 15% „ по-лош “), Мексико (57% „ по-добър “, 16% „ по-лош “), Русия (48%„ по-добър “, 12% „ по-лош “) и Индия (54% „ по-добър “, 30% „ по-лош “).
Очаквано, резултатите варират измежду другите публични групи съгласно знаци като приход на семейството, обучение и така нататък Например, групите с най-ниски домашен приходи демонстрират по-скоро положителни настройки, които обаче не се отличават с особена големина на дяловете позитивизъм (42% „ по-добър “, 29% „ по-лош “ или разлика от 13 пункта), спрямо групите с най-голям стандарт на живот (62% „ по-добър “, 16% „ по-лош “). Най-образованите респонденти също са по-позитивни (33 пункта разлика) от тези с по-ниско обучение (16 пункта разлика). Въпреки този най-общ модел, резултатите са и характерни за всяка нация, зависещи и от разнородни исторически контексти.
На въпрос за живота на днешните деца , съпоставен с нашия живот, мненията по света са като цяло по-сдържани в позитивизма – 44%, които чакат по-добър живот за децата през днешния ден. 28% са тези, които чакат по-лош живот за идващото потомство, 20% считат, че животът на децата през днешния ден ще е същият като нашия и 8% не могат да преценяват. Така, по света разликата сред позитивните и отрицателните упования за живота на децата през днешния ден е 16 пункта. Въпреки това и предвид на всички провокации, пред които сме изправени (война, инфлация, пандемии, климатични промени), това равнище на позитивни упования е по-скоро добра изненада.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ