Всеки войник днес прекарва своята служба най-често в една армия,

Всеки боец през днешния ден прекарва своята работа най-често в една войска, представяна от страната, която му дава поданство. Това са главните правила на войната, само че дано не забравяме, че съществуват и положителните остарели наемници, които съумяват да трансфорат своите знания за войната в същински доходи и най-често намират предопределение в друга войска, само че тук разпоредбите на ордените най-често не важат. Практически наемниците се разделят с опцията да получават каквито и да е било военни титли и медали.

И въпреки разпоредбите на войната да сезират точно поданството, съществува едно доста забавно изключение в правилото, освен това толкоз съществено, че историята от XVII век е запазила особена част за него. Фридрих Херман декор Шьонберг се оказва един от най-успешните хора във войната и за времето си е служил в 6 разнообразни армии, като в пет от тях е заемал високи постове в командването. По пътя си е получил поданство от Холандия, Англия, Франция, Португалия и Бранденбург.

Служи в 8 разнообразни огромни войни и цялата му биография е победа в едно стълкновение и влизане в идващото. Фридрих Херман декор Шьонберг е роден на 6 декември 1615 година или две години, преди да избухне 30-годишната война, която ще господства над немската популация и ще докара до гибелта на към 75% от жителите. Семейството му е остаряло и благородно, взело участие е в политиката на тогавашна Германия, а самият той е отгледан като калвинист протестант. Той е само дете в семейство на англичанка с благороднически корени. На една година остава сирак и е отгледан от баба си.

Образованието се спонсорира от другари на фамилията. На 17-годишна възраст Шьонберг се записва в армията на принц Фридрих Хенри и взе участие в обсадата на Рейберг сред 1568 година и 1848 година Очаквано младежът участва малко по-късно в събитията. На идната година намира своето място измежду редиците на Шведската войска, позиционирана в Германия и взима присъединяване в 30-годишната война, като застава на страната на протестантите. През 1635 година получава комисионна от немските командири във Френската войска. Една година по-късно е част от обсадата на планинския връх Доле.

На 21-годишна възраст се пробва да поведе армията си в опит да вдигне обсадата към крепостта покрай река Рейн. Заедно със себе си води към 8000 боеца. Влиза в двубой с съперник и откакто и двамата са ранени, Шьонберг напуща армията и се отдръпва в фамилното имение в Дармстадт. През 1638 година се дами за своята първа братовчедка Йоана Елизабет декор Шонберг, която по-късно ще роди 6 сина. Една година по-късно още веднъж влиза в армията, този път с чин лейтенант и е част от джентълменския щаб на Уилям II. През 1650 година поддържа опита на същия този принц за прелом в опит да се вземе властта от обединените провинции на Холандия. Когато принцът умира същата година от дребна шарка, боецът е заставен да бяга.

Въпреки своята вяра, лейтенантът намира леговище във Франция и трансформира името си на Фредерик Шомберг. Само две години по-късно е видян от френската войска и получава чин капитан. Както се чака, незабавно се включва във Френско-Испанската война. Само 5 години след идването си към този момент е публично повдигнат до лейтенант-генерал във френската войска, поставяйки това достижение като едно от най-бързите в същото време. Участва в обсадата на крепостите на Конде, Сен Гислен и Валенсиен през 1656 година, където губи и сина си Ото, по това време на 16 години.

По-късно е назначен за губернатор на Сен Гислен, само че за малко съумява да притегли вниманието на съперника и войска от близо 12 000 испански боеца се включват в сражението. По време на 17-дневна обсада, той е заставен да съобщи на Конде и Дон Хуан Хосе от Австрия, преди този момент обаче съумява да редуцира противниковата войска с към 2000 души. При подписването на мирния контракт на Пиренеите на 7 ноември 1659 година Тюрене и Кардинал Юлс Мазарин от Франция договарят с немския военачалник за назначението му като боен консултант в Португалия. Понеже от 1640 година до този миг е взе участие в борби за спечелването на самостоятелност на Португалия от Испания, както и за войната по възобновяване на Португалия, Шомберг приема, само че не подозира, че това е опит на Франция да ускори напрежението към Испания.

Чарлз II е скоро възобновен като крал на Англия и също приема тази концепция като задоволително добра. През ноември 1660 година немецът идва в Португалия и получава незабавно надзор над силите в Алемтехо. По време на идващите няколко години ще води серия борби и постоянно ще се постанова да отстъпва – португалците не са готови за стълкновение и в множеството случаи не познават някои съществени тактики на войната. Именно той постанова редица промени в армията и по-късно печели първата си огромна победа през 1665 година в Монте Кларос против испанците. Битката носи мечтаната самостоятелност и слага съперниците пред нужното сключване на фиктивен кротичък контракт през 1668 година

Немският военачалник най-сетне е съумял да се наложи като идеален инструмент на войната. През 1668 година се завръща във Франция и към този момент е публично вдовец. Неговата брачна половинка е умряла, само че като дребна отеха получава френско поданство. На 53 години се дами за повторно за френската поданичка Сюзън д’Амале. Въпреки многократните предложения на крал Луи XIV, той отхвърля да одобри католицизма като съществена религия. През 1673 година избухва третата Англо-Холандска война и Чарлз II от Англия взема решение да рекрутира единствения човек, квалифициран за всяко стълкновение. Призовава го още веднъж с чин лейтенант военачалник.

Служи под управлението на принц Рупречт от Рин и има надзор на съвсем всички британски сили. Докато чака морската борба на брега на Ярмут. Сражението се забавя, заради простата причина, че британската флота би трябвало да се възвърне от сериозните офанзиви. Нападението е анулирано и немецът напуща британската си работа и се връща назад във Франция. Френският крал Луи XIV обаче изпитва голямо страдание против Франция, Англия и Швеция, които водят съществени сражения против холандци, испанци и по този начин наречената Свещена Римска Империя. Французите доста скоро се включват във военни дейности и още веднъж Шьомберг е свикан да извърши дълга си.

На него се дава правото да управлява сраженията по реките на Самбре и Маас. Зимата на 1673-1674 година съумява да събере своите елементи със силите на Франсоа-Анри дьо Монтморен и да удари по фланговете 24-годишният принц Уилям III от Оранж. През идната година немецът е разгласен за граф и получава командването на всички френски сили в Русийон и Каталуня. Когато испанците удрят френското населено място, Шьомберг предлага да се водят защитни маневри, с които съперникът единствено ще се измори и няма да успее да нанесе изключително съществени удари. Неговият зависещ лейтенант военачалник Александър ле Брет има други проекти.

В това стълкновение французите губят, а синът на немския военачалник Чарлз е хванат и обезглавен. Въпреки всички проблеми и рецензии към Фридрих, както и голямата опозиция да одобри католицизма, получава за следващ път чин маршал и този път би трябвало да командва силите на френската войска във Фландърс, непосредствено под управлението на Фелипе I – братът на крал Луи XIV. Докато пътува за Англия, където да участва на кралска женитба, Шомберг схваща, че синът му Майнхард е нараснал в бригаден военачалник. Следващата година новият военачалник няма да получи опция да се издигне до върховете, които татко му е показал и ще бъде ранен в главата, както и употребен като заложник. Идва време за мир и сключване на контракти. През 1679 година Франция желае да получи зони към Померания, само че Швеция не е съгласна.

В отговор на това, Шьомберг влиза в холандското херцогство Клеве с войска от 20 000 души. През идната година завзетите територии стимулират мнозина да изразят своите по-сериозни апетити и тъкмо затова виждаме идващото по-сериозно главоболие. Войната на обединяванията продължава тъкмо една година 1683-1684 година Шьомберг още веднъж влиза с френска войска в Холандия, до момента в който Леополд I конфискува земите на военачалник във Пфалц. Този отговор е задоволителен, с цел да се събере войска от близо 30 000 души. Леополд е поканен да напусне, само че отхвърля.

Необходимо е малко време и Франция най-сетне да направи неточност. На 22 октомври 1685 година Луи XIV взема решение да отнеме френските права на калвинистите, измежду които е и самият военачалник. Хиляди френски фамилии остават без никакви права и земя, до момента в който Фридрих Вилхелм – граф на Прусия, не декларира, че всички са свободни да се открият в неговата страна, мнозина съумяват да преминат умерено границата. Шьомберг има още една опция да одобри новата вяра, само че отхвърля и през 1868 година напуща френската войска, получавайки право на пенсия и опазване на територии в страната, както и в Португалия. Крал Педро II обаче нямал проекти за командира и Шьомберг се качва на транспортен съд и плава за Холандия.

Посреща го Уилям от Оранж – един от безконечните съперници. След къси диалози, генералът е поканен от Фридрих Вилхелм за партньорство. През 1687 година следва идването в Берлин, както и назначението на армиите на Бранденбург. Мейнхард също получава право да служи и доближава равнището на лейтенант военачалник. През идната година Фридрих II умира и на негово място идва синът – Фридрих III. На 72-годишна възраст се чака генералът да избра да живее в мир, откакто за повторно е станал вдовец. Какво по-хубаво от това да замине за Берлин. Скоро обаче Луи XIV стартира своята акция против новите освободени територии и се пробва да намести нови про-френски претенденти за Кьолн.

Оказва се, че това е прекалено много за Леополд и армията на Бранденбург, които внезапно се оказват не изключително положителни към френските планове и за следващ път викат най-опитния си боец. Шьомберг отпътува с 3000 боеца, окупира немския град и го държи до 21 сетември. Около 4 дни по-късно френските бойци пресичат Рейн и атакуват Германия. Следва една специфична 9-годишна война, в която франция ще се пробва да се оправи против Свещената Римска империя, Испания и всички предстоящи съперници. Папата даже дава благословията си на алианса сред Англия, Холандия и Австрия против Франция.

До края на Октомври, германецът разполага с една изключително сериозна мощ, ситуирана на север по Рейн покрай Майнц. Именно там трябвало да охлади всички вероятни френски пристрастености. Междувременно Португалия също е притисната да спре финансите на Шьомбург, които идват под формата на военна пенсия. Междувременно в Англия се развива идната забавна преживелица, която стимулира принца на Оранж и Шьомберг на разтоварят войска от 21 000 души. Същите би трябвало да охладят пристрастеностите на британската корона за приемането на католицизма.

Снимка: By Attributed to Adriaen van der Werff – Hampel Auctions, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=29155470

Само за една седмица някои от британските графове отхвърлят да служат на короната и се включват към вражеските редици. Дори братовчедът на Луи XIV взе участие в офанзивата и се озовава в Ирландия. На 12 март 1659 година дребна англо-френска войска също се озовава в Ирландия и бързо стартира събирането на доброволци. Уилям III и Мари II са коронясани публично на 11 април. Те обаче трансформират курса на играта и доста бързо насочват вниманието си в тази посока. След като новите владетели охлаждат желанията за смяна, доста скоро точно Уилям III ще даде рицарска купа на немския си сътрудник, а по-късно дава даже графска купа, с която да го компенсира за френските загуби, а по-късно Народното събрание гласоподава към 100 000 паунда.

Преследването на мераклията за промяна на религията – Джейм II продължава в Ирландия. На сериозна възраст, Шьомберг към този момент страда от редица болести, само че не се отхвърля от борбите. През юли се води борба на запад от Ръфрейндж в Ирландия. Прокуденият Джеймс употребява съвсем половината от мъжете си, както и цялата си артилерия. Шьомберг изпраща силите на крал Уилям III диреткно в центъра, с цел да ги пресече. По време на тези маневри, кавалерията въпреки всичко съумява да пробие пехотата и в тази борба немският военачалник получава два удара с меч, както и изстрел в гърба и умира на място. Голяма част от неговите офицери умират също в това стълкновение. Това е краят на един от най-хубавите наемници в армията, водил стотици борби. Същият е положен в катедралата на Свети Патрик в Дъблин.