Спортни хроники: Той нокаутира съдия, настъпи Матеус по лицето и стана най-обичаният №7 в Реал
Всеки популярен клуб има по някой подобен футболист в историята си и постоянно почитателите го обичат повече от всички други. Той не е нито най-талантливият, нито най-титулуваният, не е рекордьор по голове и не подвига публиката на крайници с атрактивни осъществявания. Но почитателите го усещат извънредно непосредствен, тъй като го одобряват като един от агитката, достигнал до терена, с цел да пази цветовете на обичания си тим и да реализира геройства с него.
Става въпрос за Хуан Гомес Гонсалес, прочут като Хуанито, трансформирал се в
Дребничкият нападател е запомнен и като пикантен подбудител, който обича да се замесва в произшествия,
минава в Атлетико Мадрид и стартира обещаващо, само че получава толкоз сериозна контузия, че клубът приключва контракта му.
Той обаче към този момент е последовател на градския противник Реал и случилото се в Атлетико не го пречупва – въпреки всичко фантазията му е да играе на митичния „ Бернабеу “.
В скромния Бургос Хуанито съумява да направи име, да вкара отбора в елита на Испания и да стане една от младите звезди в страната си. По едно и също време печели интереса на Реал Мадрид и Барселона, а „ блаугранас “ дори му оферират двойно повече пари.
Сърцето му обаче не е на „ Камп Ноу “. През 1977 година Хуанито реализира фантазията си и става футболист на Реал Мадрид, а при представянето си признава: „ От всички клубове в света бих избрал Реал, от всички градове – Мадрид “. След време твърди и че в случай че не беше станал футболист, щеше да е измежду ултрасите на Реал.
За Хуанито обаче прехвърлянето при „ кралете “ е и голямо предизвикателство в доста комплициран стадий от клубната история. Отишла си е огромната генерация на Ференц
„ Той просто беше искрата, която ни липсваше преди идването му “.
Този дух обзема цялата съблекалня и извежда тима до неповторими обрати в безнадеждни обстановки. Реал Мадрид записва серия от фамозни крайни победи след провали с по 2-3 гола в първите мачове: 3:0 над Селтик, 6:1 над Андерлехт, 3:0 и 5:1 над Интер, 4:0 над Борусия Мьонхенгладбах.
Благодарение на така наречен „ Дух на Хуанито “ Мадрид печели Купата на УЕФА в две следващи години, 1985 и 1986 година, само че няма цялостно благополучие, тъй като най-значимият трофей липсва.
“Белите ” се приближават на крачка от мечтаната Купа на европейските първенци през 1981 година, когато се класират на край против Ливърпул на „ Парк де Пренс “. 8 минути преди края обаче Алън Кенеди бележи единствения гол за успеха на англичаните, с което най-голямото предпочитание на Хуанито остава неосъществено.
Поражението вади на напред във времето и най-лошото от характера на огнения №7. На коктейла след мача той упреква за загубата Сантияна, тъй като брачната половинка му се появила в ложите на стадиона с жълто облекло – а това е цвят, одобряван за трагичен в някои елементи на Испания. Двамата съотборници се изпокарват и дълго след случая не си проговарят.
През 1978 година реферът Адолф Прокоп признава късен гол на Грасхопърс против Реал и „ Белия балет “ отпада за КЕШ. След края на мача Хуанито отива при съдията и стоварва няколко удара в главата му. УЕФА санкционира нападателя с двугодишна възбрана за присъединяване в евротурнирите, която по-късно въпреки всичко е понижена на половина.
През 1986-а против Ксамакс Хуанито наплюва Ули Щилике, негов някогашен съотборник в Реал. Причината не става напълно ясна, само че двамата в никакъв случай не са се харесвали, до момента в който са били в един тим в продължение на 8 година Предполага се и че капитанът на Реал по този начин и не дал прошка на германеца, че е напуснал Мадрид.
Хуанито отнася и рекордна санкция от управлението за присъединяване в пердах с бикове, а през 1987 година идва финалната му издънка, поради която кариерата му в Реал завършва.
В първи дуел от полуфиналите за КЕШ Байерн Мюнхен отнася Реал с 4:1, а още през първата част Хуанито се разгневява поради недодялан фаул на Лотас Матеус.
Следва мигновен червен картон и безмилостно наказване: 5-годишна възбрана за Хуанито да взе участие в европейските шампионати. Провинението идва прекомерно за управлението на Реал и след края на сезона Хуанито е продаден на втородивизионния Малага.
Така по печален метод завършва кариерата на Хуанито в Реал, играчът завършва и като цяло за огромния футбол. Феновете дълго не простят на клуба за продажбата на техния кумир, а когато той се завръща на „ Сантяго Бернабеу “ с екипа на Малага, публиката става на крайници и го приветства.
На 1 април 1992 година той отива на „ Бернабеу “, с цел да гледа мача на Реал против Торино за Купата на УЕФА. Среща се със своите другари от клуба и след това потегля назад с кола до Мерида, където е треньор.
Колата се удря в камион при тежка злополука и Хуанито умира на място на 37 години.
И до през днешния ден в Реал Мадрид, притежаващ неповторими митове в своята история, няма различен футболист, който да е уважаван както Хуанито.
От неговата гибел насам, в 7-ата минута на всеки домашен мач агитката запява: „ Illa, illa, illa, Juanito maravilla “ („ Хуанито чудото “). А когато започваше галактическата епоха на Реал при Флорентино Перес, почитателите подвигаха плакати, на които пишеше:
Вероятно най-хубавото определение на култа към тази персона дава журналистът от „ Ас “ Томас Ронсеро.
