Всеки в наши дни има смартфон. Повечето хора не могат

Всеки в наши дни има смарт телефон. Повечето хора не могат да живеят без такива устройства. Жалко е, че всички сме пристрастени към тях. Превърнали сме се в смарт зомбита. Ако не ги сменяхме всяка година с нов модел, можеше просто да се оженим за тях. Защо ги използваме толкоз доста и подценяваме вредите, които причинят на живота ни?

 Кога е бил последният път в който сте имали добър сън ?

Колко пъти сте лягали, единствено с цел да вземете телефона и да започнете да проверявате вести, имейли или обществени мрежи?

Мобилните приложения крадат нашия сън. Когато си лягаме, нашите телефони също би трябвало да почиват. Но това рядко се случва. Докато лежим, чуваме сладкия вик на някое приложение. Преди да разберем, още веднъж сме в хипнотичния надзор на смарт телефона.

Освен това светлината на екрана подтиска мелатонина и пречи на заспиването.

След това даже и да оставим телефоните, цялата тази информация занимава мозъците и пречи на съня. И просто лежим в леглото, чакайки да заспим, а сънят не идва и отново вземаме телефоните. И по този начин може да осъмнем.

Крадци на времето за обичаните хора

Фокусирайки се върху смарт телефоните, лишаваме обичаните хора от вниманието си. А сякаш са направени по този начин, че да обединят хората и да създадат света по-свързан.

Докато сме заети да се свързваме с сътрудници, другари от другата страна на света или с чужд съперник, който сега смазваме във виртуална игра, ние сме надалеч от хората, които са в стаята до нас.

Когато околните ни имат потребност от нас, само че не могат да ни пернат от телефоните, се усещат подценени и самотни. Ако не можем да дадем на околните си времето и вниманието, което заслужават, те с право са недоволни и изпитват ревнивост.

Преди да се осъзнаем, връзките ни със смарт телефоните, стават единственото нещо, което ни вълнува. Заменяме същинските връзки с виртуални.

Губим директното другарство

Преди време хората са се свързвали между тях посредством връзка лице в лице. С интимността и връзките, подбудени от този вид обществен контакт, хората успявали да изградят мощни връзки.

С течение на времето технологията се трансформира в медиатор на нашите диалози, първо с телефони, след това посредством имейли, текстови известия, чатове, обществени мрежи. В толкоз доста обстановки хората към този момент не поддържат връзка непосредствено между тях.

Използването на смарт телефони ненапълно оказва помощ за самотата на срамежливите хора. Трудно е, когато си уединен и жадуваш за контакт с другите, само че все пак си прекомерно свенлив, с цел да излезеш на открито и да осъществиш тези контакти. Колкото по-самотен и свенлив е човек, толкоз по-голяма е вероятността той да бъде привързан към своя смарт телефон. Но в действителност и общителните хора са пристрастени към своите телефони.

Бояджиеви не са единствените в нашият квартал  

Сигурно сте виждали всички красиви, съвършени моменти, които хората разгласяват в обществените мрежи. Всеки знае всичко за всеки – всички места, които посещават и готини играчки, които купуват.

Има една остаряла сентенция за нуждата да сме в крайник с „ Бояджиеви ” – това семейство от нашия квартал, което използваме като пример за обществената класа, която желаеме да поддържаме.

Бояджиеви имат лъскава, нова първокласна кола. Какво си мислят хората за 10-годишния ми Седан с малко наслойка, пълзяща по вратата?

Те провеждат огромно празненство за детето си в комплект с подскачащ палат. Всички ще ме считат за несретник, в случай че не направя и на моето такова?

За страдание смарт телефоните и интернет доста разшириха нашите квартали. Вместо да гледаме единствено съседите си всякога, когато поглеждаме в смарт телефона, безчет хора ни разрешават да надникнем в живота им, показан по най-перфектният метод.

Всеки път ни посрещат нови изявления, показващи всички невероятни неща, протичащи се на хора по света. А нашата действителност не подхожда на това. И това съревноваване с Бояджиеви по целия свят може да докара до ниска самокритика, незадоволство от живота и меланхолия.

Усещане, че ще изпуснем нещо

  Завидели на хората и ние желаеме всичко каквото те вършат, желаеме го в този момент, с цел да сме като тях, с цел да сме в крайник с другите, с цел да не пропуснем опцията.

Това чувство ни кара да вършим импулсни покупки, да влизаме в задължения, да се затрупваме с движимости, които в действителност не са ни нужни и не можем да си позволим.

Най-скъпият член на нашето домакинство

  Сигурно ви се е случвало да влезете в магазин за мобилни услуги, да регистрирате съществена услуга за диалози и  да получите безвъзмезден телефон? Тези дни наподобяват от дълго време отминали. И всякога ви оферират нов. И той напълно не е безвъзмезден, даже излиза по-скъпо. Увлича ни в огромни месечни сметки. Покрай телефона трябват и аксесоари, зарядно, калъф, мечтани платени приложения, антивирусни стратегии.

Имаме потребност от от ден на ден мегабайти и място за предпазване на фотоси.

Оглупяваме и не се развиваме

Google знае всичко, за какво да се затрупваме с информация. И в случай че нета спре се усещаме безпомощни.

В предишното приемането на отговори изискваше труд. Трябваше да потърсим специалист, да отидем в библиотеката и да прочетем книга или да опитвам и да разберем сами. Всичко това оставяше отпечатък и беше по-трудно да се не помни, а и процесът водеше до насърчаване на паметта. В наши дни информацията се получава толкоз елементарно, че намирането й към този момент не е премеждие.

Можем ли да четем карта или да караме по памет ?  

Когато се постанова да пътуваме до място, на което в никакъв случай не сме били или някъде където не вървим постоянно, вадим смарт телефоните си, с цел да намерим упътвания.  В предишното хората са изграждали в главите си ментална карта от предходен опит и научаване и намирали места посредством личното си възприятие за посока. Служели са си и с хартиена карта, по която рисували маршрут до мечтаната точка.

Ученето на нови направления и по какъв начин да се ориентираме независимо построява пространствени карти в мозъка ни. Разбираме дистанциите сред местата, къде се намират между тях и по какъв начин да се придвижваме от едно място на друго. Ние придобиваме способността да гледаме на света към нас и интензивно да планираме придвижването си.

За страдание, с GPS, които постоянно е наличен посредством нашите смарт телефони, тези пространствени карти постоянно не са добре построени. Ние сме фокусирани върху нашите телефони, вместо да интерпретираме света към нас знаейки, че упътванията постоянно ще бъдат налични. Но в случай че внезапно изчезнат, рискуваме да се изгубим.  Така с помощта на смарт телефоните се придвижваме елементарно, само че губим способността за насочване без тях.

Новата уплаха – боязън от загуба на достъп а до нашите телефони  

Номофобията е страхът да не загубим достъп до нашите смарт телефони, без значение дали поради изтощени акумулатори, загуба на сигнал или загуба на самия телефон. Изследванията демонстрират четири съществени източника, които подхранват този боязън: неспособност за връзка, изгубена връзка, загуба на достъп до информация и изгубено улеснение.

Ние сме подвластни от телефоните. Тези устройства вършат живота по-лесен и комфортен, само че ни вършат и по-безпомощни, привързвайки ни към тях.

Нямаме време да свършим нищо  

Често ли не ви доближава време? Имаме да мислим и да вършим безчет неща, а тези дребни устройства изкусително крадат от вниманието ни.

Ако внезапно се окажем без телефони и интернет, ще ни се освободи толкоз доста време, чак да се чудим какво да вършим.

Както всяко нещо и смарт телефоните си имат две страни – те могат да са потребни и нездравословни. Ако успеем да ги направляваме, вместо те нас – ще се употребяваме единствено от потребните им качества.