Всеки в България е чувал за високите заплати на евродепутатите,

Всеки в България е чувал за високите заплати на евродепутатите, само че малко на брой знаят какво правят те. За Брюксел се готвят Йончева, Пеевски, Иванчева… Осъзнава ли обаче българинът какво се крие зад този избор, проучва медийният специалист Георги Лозанов в коментар за Deutsche Welle .
Един от законите на представителната народна власт гласи: до момента в който гласуваш за едно, неизбежно гласуваш и за друго. И то нормално без да си даваш сметка за това. Зад всеки политически избор се крият и други скрити вотове. Особено пък когато се гласоподава за депутати в Европейския парламент (ЕП), чиято роля всеобщият човек съвсем не познава. А и като че ли не вижда смисъл да я опознае по-добре (освен размера на заплатата).

Когато българският гласоподавател гласоподава за евродепутати от ГЕРБ, несъмнено, поддържа и оставането на партията на власт в страната. В присъщата си спортна стилистика Бойко Борисов гледа на политиката като на съревнование, а на властта - като на трофей от успехите в него, нещо като краткотрайна купа. И гледа да си върне купата, в случай че я загуби. Неведнъж го е правил. Твърде евентуално е да го направи и в този момент. Ако партията му не завоюва евроизборите, той би могъл да провокира предварителни парламентарни избори. Но при едно изискване: в случай че в режим на огромна изненада евровотът не извади действителна опция на ГЕРБ и не накара Борисов, Цветанов и сие да пазят властта си до последно. Българска социалистическа партия не е такава опция - тя е комфортният му спаринг сътрудник.
Гласуването за ГЕРБ е еднакво и на поддръжка за Цветан Цветанов, който след " Апартаментгейт " получи " червен картон ", само че остана на партийния терен. За него триумфът на ГЕРБ в евроизборите (макар че самият той не е в листата) би бил нещо като оправдателна присъда, произнесена персонално от народа. Точно това е и една от странностите на родната народна власт: политическият избор анулира другите системи на легитимация и делегитимация в обществото, а не противоположното - той да е резултат от тяхното деяние.
Всъщност по същия ред с " оправдателна присъда " желае да се снабди и някогашната кметица на " Младост " Десислава Иванчева - като се кандидатира за самостоятелен евродепутат. Шансовете ѝ биха били равни на нула, в случай че не беше превърната в политически воин - както с метода ѝ на арестуване, по този начин и с битовите условия в пандиза, а и изключително с 20-годишната присъда, каквато не получават даже убийци.

Тук някъде се подрежда и Делян Пеевски - втори в листата на Движение за права и свободи. Опитите му за медийна, политическа и институционална легитимация вътре в страната водят до нежелани резултати. А някои от тях - като назначението му за началник на ДАНС, провокираха мощни митинги. Ето, че в този момент той търси легитимация извън, от Европейски Съюз. В негова изгода е правилото на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ), към чието партийно семейство принадлежи Движение за права и свободи, да не разяснява състава на кандидатските листи.
И за Александър Йорданов от Съюз на демократичните сили, излязъл като че ли напряко от музея на прехода, тези евроизбори съставляват двоен тест. Той е на шесто място в общата листа на ГЕРБ и Съюз на демократичните сили. Успехът на тази коалиция на изборите би могъл да се пояснява по следния метод: в страната има задоволително разочаровани от настоящата политика гласоподаватели, подготвени да гласоподават за спомените си. (Отделен въпрос е до каква степен тъкмо Александър Йорданов провокира най-светлите седесарски мемоари.)

При гласуването за Българска социалистическа партия гласоподавателят също прави няколко избора, скрити зад същинския избор. Още при съставянето на листата на тази партия на повърхността изплува въпросът за проевропейската и антиевропейската (прокремълска) ориентировка на партията. Фактът, че Сергей Станишев бе включен чак на пето място в листата, макар че е ръководител на ПЕС, хем даде право и на двете ориентации, хем сподели желания към втората. Те се удостоверяват и от превръщането на президентски човек в претендент за евродепутат на Българска социалистическа партия (Иво Христов), подложен на четвърто място в листата. Същевременно президентът Румен Радев се нарежда в прокремълската ниша - както с настоящите си позиции (за глобите против Русия, анексията на Крим и пр.), по този начин и с политическата си генеалогия (подозренията са за " хибридна интервенция " при избора му). Подозренията за прокремълска ориентировка се удостоверяват и от включването (макар и на неизбираеми места) в листата на трима от дълго време огласени сътрудници на Държавна сигурност. Кому е нужно това, с изключение на като поръчка за преданост по линията ДС-КГБ-Путин?

Какво ни споделят първите места в листата на коалиция Демократична България (ДБ)? Радан Кънев от ДСБ и Стефан Тафров от " Да, България ". Те нямат политически и лични несъгласия - в противен случай, показват взаимните си благосклонности. Различни са обаче символичните капитали, с които разполагат. Радан Кънев трансформира в своя биография сложната орис на историческото дясно през последното десетилетие, когато изглеждаше, че всяко решение е неверно. Тази невъзможност го извади от партийната орбита и наличието му в листата може да се одобри за самобитно завръщане, за израз на оптимизъм, че идват по-добри времена.
Стефан Тафров сътвори своето име и подготвеност основно като посланик. Усърдната предизборна акция, която води, сподели, че той евентуално е най-подготвеният претендент по дневния ред на Европейски Съюз. И това не е единствено медиен облик, а е доказано и от безапелационния му резултат в предварителните вътрешнопартийни избори, каквито бяха извършени само в " Да, България ".
Изборът сред Кънев и Тафров, а той ненапълно е и сред митологичния и експертния аспект на политиката, ще е в проекта на преференциите. Може да се окаже и непотребен, в случай че Демократична България вкара двама евродепутати. Засега това наподобява малко евентуално. Но в случай че изобщо отнякъде може да пристигна изненада на тези евроизбори, то е точно от Демократична България.

Патриотите, както нормално, желаят да печелят евроизбори с евроскептицизъм, поднесен под разнообразни форми, с друга степен на истеричност и в вероятността на разнообразни зависимости. Паралелният избор в тази ситуация не са съдържа в листите им, а сред тях, доколкото не съумяха да се спогодят. Днес остарелият родолюбив девиз " България на три морета " е редуциран до " България на три партии ".