ТАТО, липсваш ни!
Всеки трети интервюиран или 32.6% показват, че биха предпочели да живеят по времето на ръководството на Тодор Живков, а 28.1% - времето след 1989 година
По време на ръководството на цар Борис III биха избрали да живеят 8%, а на цар Фердинанд – 2%. Това демонстрира проучване на Националния център за парламентарни проучвания (НЦПИ). Данните са оповестени на страницата на Народното събрание.
Проучването е извършено в интервала 6-20 юни 2023 година и е представително за пълнолетното население на страната. Интервюирани са 1000 пълнолетни български жители.
Привърженици на интервала на ръководството на Тодор Живков са 53% от респондентите на възраст над 59 години, 60% от нискообразованите респонденти, 57% от извънредно бедните, 40% от живеещите в селата, 36% от живеещите в дребните градове. В най-висока степен носталгия към тези години заявяват най-вече респондентите със мощно изразени национално-патриотични настройки, показват от Центъра.
Предпочитащите да живеят по времето на демокрацията след 1989 година са най-често: хора на възраст сред 30 и 39 година, високообразовани респонденти, поданици на столицата и градовете - регионални центрове, респонденти със стандарт на живот по-висок от междинния за страната.
Национално схващане и горделивост
Данните демонстрират, че болшинството от пълнолетните български жители (87%) са на мнение, че националното схващане може да бъде образувано в младежите посредством образование.
Най-голяма национална горделивост провокира българската история, посочена от 84% от участвалите в проучването. В България горди от националната история са съвсем всички респонденти, определящи се като „ патриоти “ (92% от тях), нетърпящи рецензия към България и смятащи запазването на българската просвета и обичаи за извънредно значимо, означават от Центъра.
С българската просвета и обичаи се гордеят 82% от пълнолетните български жители, като тази позиция е отмерено разпределена измежду представителите на всички социално-демографски групи. За 73% от респондентите мотив за горделивост са българската литература и изкуство, а за 69% – спортните достижения на страната. Научните и софтуерни достижения на България провокират горделивост измежду съвсем половината от участвалите в проучването. Социално-икономически аспекти на страната, с които респондентите не се гордеят, са обществената система (изобщо не се гордеят 64% от интервюираните); стопанската система (изобщо не се гордеят 62% от интервюираните); политическото въздействие в света (изобщо не се гордеят 61% от интервюираните); демокрацията (изобщо не се гордеят 47% от интервюираните). Над две трети от хората, смятащи, че ниското качество на живот в страната въздейства отрицателно върху запазването на националната еднаквост, показват, че не се гордеят с българската обществена система и стопанска система.
За българския генезис
От Центъра показват, че през 2023 година гордостта от българския генезис доминира като страст измежду пълнолетното население на страната. 86% от интервюираните са горди, че са българи, съгласно данните.
Анализът демонстрира директна връзка сред гордостта, че сме българи и самоопределянето като патриоти на българските жители – 98% от хората, изпитващи горделивост, че са българи, дефинират себе си като патриоти, 96% от тях са прочувствено привързани към България, а 94% – към родното си място. Гордостта, че са българи господства във всички социално-демографски групи, означават от Центъра.
Всеки трети българин показва, че славната българска история е съображение да се гордее с произхода си. Красотата на българската природа е втората съществена причина, посочвана от пълнолетните поданици на страната като мотив да се гордеят, че са българи. За всеки четвърти респондент мотив за горделивост са естествените благосъстояния и естествените хубости. Това се отнася главно за най-възрастните респонденти, както и живеещите в дребните градове и селата. С българските обичаи и ритуали се гордеят 12% от българските жители. Нематериалното завещание на страната ни е мотив за горделивост за хората, показали, че запазването на българската просвета и обичаи е от първостепенна значимост за страната ни.
Сред главните мотиви за позор са българските политици (17,1%), ниският стандарт на живот, ширещата се беднотия (13,5%), неприятното ръководство на страната (8,3%), корупцията на всички равнища (7,2%).
Нямат мотиви да се срамят от българския си генезис 35% от пълнолетните български жители.
Данните демонстрират, че болшинството от пълнолетните български жители (77%) дефинират себе си като патриоти.
Важни събития и персони
Най-важните събития, случили се в България след 1989 година до момента, съгласно мнението на пълнолетните български жители са три - присъединението на България към Европейския съюз (39%); присъединението на България към НАТО (16%); преходът в България след 1989 година (10%).
В отговор на открит въпроса: " Кои персони в българската история са съдействали в най-голяма степен за развиването на България? ", пълнолетните български жители слагат отпред две от най-значимите фигури на българското Възраждане – Апостолът на свободата Васил Левски (39%) и българският стихотворец и бунтовник Христо Ботев (28%). Следват Цар Симеон Велики, посочен от 17%, и създателят на " История славянобългарска " Паисий Хилендарски (9%), показват от Центъра.
По време на ръководството на цар Борис III биха избрали да живеят 8%, а на цар Фердинанд – 2%. Това демонстрира проучване на Националния център за парламентарни проучвания (НЦПИ). Данните са оповестени на страницата на Народното събрание.
Проучването е извършено в интервала 6-20 юни 2023 година и е представително за пълнолетното население на страната. Интервюирани са 1000 пълнолетни български жители.
Привърженици на интервала на ръководството на Тодор Живков са 53% от респондентите на възраст над 59 години, 60% от нискообразованите респонденти, 57% от извънредно бедните, 40% от живеещите в селата, 36% от живеещите в дребните градове. В най-висока степен носталгия към тези години заявяват най-вече респондентите със мощно изразени национално-патриотични настройки, показват от Центъра.
Предпочитащите да живеят по времето на демокрацията след 1989 година са най-често: хора на възраст сред 30 и 39 година, високообразовани респонденти, поданици на столицата и градовете - регионални центрове, респонденти със стандарт на живот по-висок от междинния за страната.
Национално схващане и горделивост
Данните демонстрират, че болшинството от пълнолетните български жители (87%) са на мнение, че националното схващане може да бъде образувано в младежите посредством образование.
Най-голяма национална горделивост провокира българската история, посочена от 84% от участвалите в проучването. В България горди от националната история са съвсем всички респонденти, определящи се като „ патриоти “ (92% от тях), нетърпящи рецензия към България и смятащи запазването на българската просвета и обичаи за извънредно значимо, означават от Центъра.
С българската просвета и обичаи се гордеят 82% от пълнолетните български жители, като тази позиция е отмерено разпределена измежду представителите на всички социално-демографски групи. За 73% от респондентите мотив за горделивост са българската литература и изкуство, а за 69% – спортните достижения на страната. Научните и софтуерни достижения на България провокират горделивост измежду съвсем половината от участвалите в проучването. Социално-икономически аспекти на страната, с които респондентите не се гордеят, са обществената система (изобщо не се гордеят 64% от интервюираните); стопанската система (изобщо не се гордеят 62% от интервюираните); политическото въздействие в света (изобщо не се гордеят 61% от интервюираните); демокрацията (изобщо не се гордеят 47% от интервюираните). Над две трети от хората, смятащи, че ниското качество на живот в страната въздейства отрицателно върху запазването на националната еднаквост, показват, че не се гордеят с българската обществена система и стопанска система.
За българския генезис
От Центъра показват, че през 2023 година гордостта от българския генезис доминира като страст измежду пълнолетното население на страната. 86% от интервюираните са горди, че са българи, съгласно данните.
Анализът демонстрира директна връзка сред гордостта, че сме българи и самоопределянето като патриоти на българските жители – 98% от хората, изпитващи горделивост, че са българи, дефинират себе си като патриоти, 96% от тях са прочувствено привързани към България, а 94% – към родното си място. Гордостта, че са българи господства във всички социално-демографски групи, означават от Центъра.
Всеки трети българин показва, че славната българска история е съображение да се гордее с произхода си. Красотата на българската природа е втората съществена причина, посочвана от пълнолетните поданици на страната като мотив да се гордеят, че са българи. За всеки четвърти респондент мотив за горделивост са естествените благосъстояния и естествените хубости. Това се отнася главно за най-възрастните респонденти, както и живеещите в дребните градове и селата. С българските обичаи и ритуали се гордеят 12% от българските жители. Нематериалното завещание на страната ни е мотив за горделивост за хората, показали, че запазването на българската просвета и обичаи е от първостепенна значимост за страната ни.
Сред главните мотиви за позор са българските политици (17,1%), ниският стандарт на живот, ширещата се беднотия (13,5%), неприятното ръководство на страната (8,3%), корупцията на всички равнища (7,2%).
Нямат мотиви да се срамят от българския си генезис 35% от пълнолетните български жители.
Данните демонстрират, че болшинството от пълнолетните български жители (77%) дефинират себе си като патриоти.
Важни събития и персони
Най-важните събития, случили се в България след 1989 година до момента, съгласно мнението на пълнолетните български жители са три - присъединението на България към Европейския съюз (39%); присъединението на България към НАТО (16%); преходът в България след 1989 година (10%).
В отговор на открит въпроса: " Кои персони в българската история са съдействали в най-голяма степен за развиването на България? ", пълнолетните български жители слагат отпред две от най-значимите фигури на българското Възраждане – Апостолът на свободата Васил Левски (39%) и българският стихотворец и бунтовник Христо Ботев (28%). Следват Цар Симеон Велики, посочен от 17%, и създателят на " История славянобългарска " Паисий Хилендарски (9%), показват от Центъра.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ