Всеки стопанин на куче знае, че то е нещо като

Всеки собственик на куче знае, че то е нещо като сродна душа, като приятеля, който е постоянно тук за теб, който споделя и положителните, и неприятните ти моменти. Научно потвърдено е, че кучетата могат да подобрят даже физическото здраве на своя притежател. Те са причина да се будите заран. Какво става обаче, когато тази причина си отиде?

Връзката, която се построява сред индивида и кучето, е откровена и задушевна. Един от нейните аспекти се назовава „ резултатът на сигурността ”. Това е нещо сходно на връзката сред родител и дете. Родителите са сигурната територия, избавителният остров, безконечното леговище за своите деца. Проучванията сочат, че държанието на кучетата в това отношение наподобява доста на държанието на децата. Ето за какво по някакъв метод стопанинът се „ привързва ” към ролята си на грижлив „ родител ” за своето куче.

Със загубата на кучето вие губите също един безконечен извор на чиста любов, наслада, поддръжка. Загубата може да бъде още по-тежка, в случай че живеете сами с кучето или в случай че то е ваше куче лидер да вземем за пример.

Освен това загубата на куче може съществено да се отрази на живота ви. Сбогувайте се със утринните разходки, игрите в парка, вечерното блъскане и гушкане. Неизбежно е да усетите внезапно по-пуст дома си, по-тъжни дните си. Само като се замислите, че тази невероятна връзка е изгубена вечно и в никакъв случай повече няма да изпитате това възприятие, можете елементарно да изпаднете в меланхолия. Особено в случай че хората към вас ви повтарят, че е време да продължите с живота си и да го преодолеете. Не всички могат да схванат болката ви, тъй като за другите това е било просто… куче.

Хората, които нямат куче, ще намерят елементарно решение на казуса ви: „ Е, какво толкоз, ще си вземеш друго! ” Само че както с хората, по този начин и с кучетата – не можеш просто да заместиш един с различен. Затова доста стопани, които претърпяват прекомерно мъчително загубата на своя домакински любим, в никакъв случай повече не си взимат куче. А даже да си вземат, няма да бъде същото. Може да бъде даже по-хубаво, само че в никакъв случай същото.

Ето някои препоръки по какъв начин да се справите със загубата:

1. Дайте си време. Всичко, което изпитвате, е обикновено. Не сте длъжни да давате пояснение на другите. Отдайте се на тъгата си – поплачете си, затворете се известно време у дома, вземете си отпуска. Не потискайте възприятията си.

2. Потърсете поддръжка. Но единствено от хора, които са претърпели сходно нещо или които имат домакински любим. Другите няма да ви схванат, колкото и да се стараят.

3. Измислете си някакъв обред, с цел да намерите вътрешен мир. Когато загубим непосредствен човек, вършим заравяне – това е метод да се сбогуваме и да намерим очакване в Бог, като се успокояваме, че душата му е на по-добро място.

Цветелина Велчева по материали от Bright Side