Всеки, служил в армията, знае афоризма, че “ артилерията е

Всеки, служил в армията, знае афоризма, че “ артилерията е богът на войната ”. Дали това е по този начин? За да си отговорите на въпроса, би трябвало да имате общи знания по военна история. А тя сочи, че няма борба от древността до наши дни, която да не е извоювана без помощта на артилерията. Нейното начало потегля от 12 век, когато династията Сон в Китай за пръв път използва барутна артилерия. Тогава са употребявали бамбукови оръдия. По-късно, те са сменени с бронзови. След няколко века, та до наши дни, идват стоманените чудовища. Обсадата и завладяването на Константинопол през 1453 година от ордите на Мехмед II Завоевателя е първата огромна борба от стратегическо значение, чийто излаз се дефинира от артилерията. Огромното бронзово оръдие на унгареца Орбан в продължение на 3 месеца разрушава стените на великия град, преди офанзивата на еничарския корпус и завладяването на града на 29 май 1453 година Оттогава до началото на 20-и век артилерията се развива непрестанно и се трансформира в основна ударна мощ на сухопътните войски и флота.

Ключовата роля на артилерията при превъзмогването на мощно укрепени линии става ясна по време на Балканската война 1912 – 1913 година Натрупаните познания и опит от началото на войната водят до радикално нова тактичност на родната армия при офанзивата на Одрин през март 1913 година При офанзивата на основната отбранителна линия за първи път българската войска употребява така наречен огневи вал (бараж). При него пехотата върви след огъня на артилерията, който се мести към фронта на съперника. Това е българският принос в международната военна история, който се ползва по-късно в двете международни войни, та до наши дни. Одрин пада на колене! Крепостта, която дотогава всички военни експерти са смятали за непревзимаема. Това е една от най-великите победи на българската армия и тя е била немислима без потреблението на артилерията.

През Първата международна война артилерията има водеща роля при най-големите сражения. През Втората международна война водещата роля на класическата артилерия последователно е изместена от танковете и авиацията, Но все пак най-големите борби, като тази при Москва, Сталинград и за завладяването на Берлин, които вземат решение изхода на най-големия международен въоръжен спор, са извоювани отново с помощта на артилерия. В наши дни класическата артилерия отново не е забравена и намира приложение, само че към този момент лимитирано, защото е сменена от актуалните тактически ракетни войски и реактивните системи за залпов огън. Изводът е, че през столетията умни мъже и гении са конструирали и усъвършенствали едно от най-важните оръжия във всяка война, призвано да сее гибел и опустошения. Да унищожава селища, да срутва градове и замъци. Много от тези оръдия са знакови, освен с името си, само че и по метода на потребление. И не всяко от тях се е славело с огромна успеваемост, само че е влезнало в каталога на международните военни аналози. Историята по тази причина е велика просвета, тъй като ни е оставила неопровержими обстоятелства за минали борби, победи и провали. Факти, които не трябва да се дописват, а да се одобряват такива, каквито са.

Придвижвали гаубицата „ Сен-Шамон “ с трен

Френското оръдие с диаметър 400 мм е създадено през 1884 година То било толкоз огромно, че се придвижвало с железопътна платформа.

Общото тегло на цялата структура било 137 т, като оръдието можело да изстрелва снаряди с тежина 641 кг на разстояние 17 км. За да употребяват обаче “Сен-Шамон ”, французите е трябвало да строят железница.

„ Цар-пушка “ е вписан в Гинес

Най-знаменитото оръдие в Русия “Цар-пушка ” било отлято от бронз от съветския оръжеен занаятчия Андрей Чохов през 1586 година Размерите на оръдието вършат и до момента мощно усещане: дължина 5,34 м, диаметър 890 мм, общо тегло съвсем 40 т. Това оръдие фактически заслужава името си цар. “Цар-пушка ” е богато украсено. Специалистите са уверени, че с оръдието най-малко един път е стреляно, само че исторически доказателства за това няма. Днес “Цар-пушка ” е записан в Книгата на върховете на Гинес. Той е една от основните московски забележителности.

30 бика теглили „ Османският топ “

Най-известното оръдие в историята безспорно е “Базиликата ”, или “Османският топ ”. Той е бил направен в средата на XV в. от унгарския занаятчия Урбан по специфична заповед на султан Мехмед II. Това артилерийско оръдие имало колосални размери, даже и за днешните показа. Дължината му била 12 м, диаметърът – 75–90 см, общото тегло към 32 т. Чудовището било отлято от бронз. За напредването му били нужни 30 бика. В “екипа ” на оръдието били още 50 дърводелци, чиято задача била да създават специфичните платформи за напредване, и още 200 служащи, които да бутат оръдието. Далекобойността на “Базиликата ” била 2 км. Благодарение на “Османският топ ” турците съумели да разрушат здравите стени на Константинопол и да завладяват града. До този миг стените на Цариград са се считали за непристъпни, османците на вятъра се опитвали да ги завладяват няколко епохи. “Базиликата ” обаче скоро минала в запаса. Още на идващия ден след борбата на цевта се появили първите пукнатини, а след няколко седмици потреблението й към този момент станало невероятно.

„ Малкият Давид “ е най-голямото оръдие до момента

“Малкият Давид ” е американска пробна минохвъргачка от Втората международна война. Тя на процедура е най-голямото оръдие (по калибър) в актуалната артилерия. “Малкият Давид ” е бил предопределен за унищожаването на изключително здрави укрепления на съперника в Тихи океан. Но в последна сметка това оръдие не напуща рамките на полигона. Цевта се скривала в специфична железна кутия, зарината в земята. “Давид ” стрелял със специфични конусообразни снаряди, всеки от които тежал 1678 кг. След гърмежа оставала яма с диаметър 12 м и дълбочина 4 м.

Немците вършат единствено 2 бр. „ Дора “

“Дора ” е свръхтежко немско оръдие от Втората международна война. То е основано от инженери от заводите “Круп ” в средата на 30-те години. Оръдието има диаметър 807 мм, движи се по железопътна платформа и може да стреля до 48 км. Немците съумяват да създадат две оръдия “Дора ”. Едното употребяват при обсадата на Севастопол и при потушаването на въстанието във Варшава. Общото тегло на оръдието е 1350 т. Един изстрел можел да се направи за 30–40 мин. Трябва да се означи, че бойната успеваемост на това страшилище провокира подозрения от доста военни специалисти и историци.

Миномет „ Ока “ стрелял с нуклеарни заряди

Съветският самоходен миномет “Ока ” е създаден в средата на 50-те години на предишния век. По това време Съюз на съветските социалистически републики към този момент има атомна бомба, само че изпитва усложнения с метода й на напредване. Затова руските нуклеарни инженери основават миномет, който може да стреля с нуклеарни заряди. Неговият диаметър е 420 мм, общата маса на оборудването е 55 т, а далекобойността доближава 50 км. Минометът “Ока ” обаче имал подобен колосален обратен тласък, че се отхвърлят от серийното му произвеждане. Произведени били единствено четири самоходни миномета.

„ Дебелата Берта “ имала далекобойност 14 км.

Популярното немско оръдие “Дебелата Берта ” от Първата международна война е създадено при започване на предишния век и създадено в заводите “Круп ” в 1914 година “Дебелата Берта ” е била с диаметър 420 мм, нейният снаряд тежал 900 кг, далекобойността й била 14 км. Оръдието било предопределено за заличаване на изключително здрави укрепления на съперника. То било направено в два разновидността: полустационарен и мобилен. Тежината на мобилния била 42 т, за превоза немците употребявали трактори на парна двигателна сила. При гърмежа снарядът образувал яма с диаметър повече от 10 метра. Скорострелността на оръдието била един изстрел на осем минути.

Минохвъргачката „ Карл “ тежи 126 т.

Немското самоходно оръдие от Втората международна война “Карл ” е с диаметър 600 мм и тежи 126 т. Били са създадени седем броя, които по-точно би било да ги назовем самоходни минохвъргачки. Били са направени за разрушение на мощно укрепени позиции. Първоначално тези оръдия са разработвани за щурма на френската линия “Мажино ”, само че поради бързата победа по този начин и не са били употребявани тогава. Първо “Карл ” е бил задействан на Източния фронт при офанзивата на Брестката цитадела, а след това и по време на обсадата на Севастопол. В края на войната едно от гигантските оръдия е било пленено от Червената войска и в този момент може да се види във Военния музей “Кубинка ” в Подмосковието.

„ Безумната Грета “ стреляла с камъни

Средновековно оръдие, създадено в XIV в. на територията на модерна Белгия, “Безумната Грета ” е едно от дребното непокътнати до наши дни средновековни големи ковани оръдия. То е стреляло с каменни гюлета. Цевта е направена от 32 ковани стоманени ленти, скрепени с обръчи. Размерите на “Безумната Грета ” впечатляват и до през днешния ден: дължината на цевта е 5 м, тежи 16 т, а калибърът й е 660 мм.

„ Мързеливата Мета “ гърмяла с 30 кг. барут

“Мързеливата мета ” е още едно популярно голямо средновековно оръдие, което е изстрелвало каменни гюлета. За страдание нито едно от тях не е непокътнато до наши дни. За техническите характерности на тези оръдия може да се съди единствено по описания на съвременници. “Мързеливата Мета ” била направена в немския град Брауншвайг при започване на XV в. За неин основател се счита занаятчия Хенинг Бусеншут. Оръдието имало впечатляващи размери: тежина към 8,7 т, диаметър от 67 до 80 см, тежестта на едно каменно гюле достигало до 430 кг. За всеки изстрел с оръдието били нужни към 30 кг барут.