Оставки, уволнения и нов закон след багерите на пясъка
Всеки скандал с разораване на дюни от Камчия до Корал раздрусва страната
Края на юни 2017 година, полски екскурзиант разпъва хавлия по наклона на една от дюните на Южния плаж в Несебър и забива чадър, с цел да се любува на сянка на красивата панорама към морето.
Блаженството му обаче не е дълго - след 5 минути идва охранител по плажно облекло, който най-учтиво го приканва да напусне пясъчния рид. Причината - дюните са предпазени територии и е неразрешено за плажуване, слагане на каравана, камо ли солидно строителство с изтичане на бетон.
Опазването на естественото благосъстояние категорично е залегнало в клаузата за стопанисване на плажа, което наемателят му прецизно съблюдава. Разположил е камери за видеонаблюдение против извършители и указателни табели на 3 езика. В противоположен случай губи концесията на линията.
Клаузи за запазване на дюните на къмпинг “Смокиня ” са включени и в контракта на концесионера “Черноморска брегова група ” ЕООД. Това обаче не попречи част от тях да бъдат изравнени със земята от екскаватор преди седмица по поръчка на предприемач поради красива панорама пред караваната му.
Зима е, няма хора на плажа, а къмпингът е далечен от Созопол, по тази причина изгребването на тонове пясък стана тихомълком и институциите се самосезираха при приключен факт.
За разлика от
“Смокиня ” на
север край
Несебър обаче
никой не си и
помисля да посегне
на пясъчните
хълмове
след абсурда “Дюнигейт ”, раздрусал страната през 2013 година
Сагата коства министерски оставки и уволнения на служители и стана нарицателно за посягане против естествено благосъстояние. След което през 2015 година всичко от пясък, по-високо от плажа, бе картотекирано като дюни и се трансформира в свещена територия против застрояване макар многото апетити в региона.
Заради “Дюнигейт ” арх. Калин Тихолов не можа да стане министър на капиталовите планове при държавното управление на Пламен Орешарски. Номинацията му бе оттеглена незабавно, броени минути откакто се разбра, че е взел участие в изработването на подробните устройствени проекти за земите от Несебър, в които попаднаха скандалните 29 дка на “СЛЕ груп ”.
Това бе компанията, която ги откупи за 4 млн. лева от тъста на шефа на БФС Боби Михайлов - Димитър Петров, и в края на декември 2012 година пусна багерите в местността Кокала да ги заравнява за строителство на жилищен комплекс.
Преди това земята се е водила земеделска и като такава, преди да я продаде, Петров е броил на агроминистерството 560 хиляди лева Заради което министър председателят Бойко Борисов изиска оставката на тогавашния шеф на Агенцията по горите Бисер Далев, а шефът на РДНСК-Бургас, Георги Георгиев бе уволнен.
С поста се раздели и шефът на РИОСВ-Бургас, Бойчо Георгиев поради възобновената екооценка на плана за създаване на жилищен комплекс върху дюните. Назначената съдебно-техническа експертиза към Българска академия на науките бе безапелационна, че въпросният терен е от 3 типа дюни.
Още не беше смълчан абсурдът и през февруари 2013 година парламенът незабавно забрани всякакво строителство върху пясъчните хълмове с промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. С тях обсегът на възбраната се разшири - с изключение на зона “А ” в ограничаващата територия попадна и зона “Б ” зад плажа, в която най-често попадат дюните.
Изключения бяха позволени единствено за механически обекти с национално значение и свързани с националната сигурност. В закона
ясно бе дефинирано
и определението
за дюни
- формирания, образувани от насипване на пясъци вследствие на взаимоотношението на море, суша и вятър. Т.е. - прави ги природата и всякаква човешка интервенция е неприемлива.
Мигновено бяха обновени и профилираните кадастрални карти, описващи дюните по българското крайбрежие, в които попаднаха и 100% от дюните в Несебър. Между тях и 29-те дка на Кокала.
Природозащитниците обаче не останаха без работа - някъде сполучливо се пребориха с бетона, само че не на всички места съумяха да опазят пясъка по брега.
Две години по-късно след “Дюнигейт ” специалистите от Института по океанология не видяха “сиви пясъчни дюни ” край плажа на къмпинг “Юг ” пред хотела “Морско конче ” и Върховният административен съд (ВАС) анулира възбраната за строителство, наложена от кмета на Царево Георги Лапчев.
Инвеститорът ИФ “Фаворит ” се бори със зъби и нокти, с цел да построи 12 първокласни вили на терен от 1173 кв. метра край плажа, само че след това загуби интерес и му останаха единствено излетите плочи бетон за две бунгала.
През 2014 година Върховен административен съд обаче бе безапелационен, че не може да се строи в местността Камчийски пясъци, и удостовери възбраната, наложена от тогавашното екоминистерство. За неповторимата пясъчна линия с доста дюни имаше план за създаване на ваканционно населено място от компаниите “Рийс интернешънъл ”, “Мирта инженеринг ” и “Бета форест ”, съветвани от Тодор Батков.
И при случая “Камчийски пясъци ” терените, добити посредством заменки, бяха картотекирани като земеделска земя от последна категория.
Година по-късно засипани с пръст се оказаха част от дюните на къмпинг “Китен ”, само че до изтичане на бетон не се стигна, откакто се намесиха институциите. Нарушителят се оказа същият, който искаше да строи по пясъчните хълмове на къмпинг “Юг ”.
От бетона се избавиха
и 3 типа дюни зад
плажа Корал,
които бяха харесани за огромен туристически комплекс със стотици кревати. Без да има Оценка на въздействието върху околната среда, с позволение за градеж се оказаха няколко компании, измежду които и испанският колос “Ибердрола ”, само че по този начин и не съумяха да излеят бетон поради намесата на административния съд и екоминистерството.
Те постановиха възбрана за строителство върху десетки декари зад плажа, с които се бяха сдобили испанците от “Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънт ” ООД, “Витатур инвест ” АД, ПГА “Фууд ” ЕООД, “Прайм пропърти ” и “Корал резиденс ”.
С бетона се разминаха и пясъчни дюни край Приморско настрана от пътя за Китен, откакто дузина притежатели се оказаха с нотариални актове за тях и разрешителни за градеж. През 2015 година локалните не съумяха да убедят Агенцията по кадастъра, че 5-10 см пясък върху земите им не вършат дюна, и пиха по една студена вода.
Част от пясъците на плажа Вая в местността Иракли обаче се трансфораха в строителна площадка, само че контролните органи са безпомощни след правосъдно решение от най-висока инстанция.
Проверка на бургаската екоинспекция откри, че фактически има градежи на бунгала, само че те граничат с плажа Вая, а Иракли се намира южно от него. Строителството е върху частни парцели в местността Кладери на някогашния пионерски лагер, като още през 2011 година е било издадено от Регионална инспекция за опазване на околната среда позитивно мнение след извършена процедура по Оценка на въздействието върху околната среда. Въпреки това през 2013 година екоинспекцията го спря поради отклоняване в строителните параметри, само че през 2014 година Върховен административен съд се произнесе в интерес на вложителя “Емона 2000 ”.
При това състояние нямаме правно съображение за прекъсване на строителство, подвига ръце шефката на Регионална инспекция за опазване на околната среда Тонка Атанасова.
Детелина Иванова, Регионална инспекция за опазване на околната среда – Бургас: Не е нелегално пясъчни дюни да са в очертанията на частни имоти
Собствениците са длъжни да ги опазват, санкциите са до 10 000 лева
ТОНИ ЩИЛИЯНОВА
- Г-жо Иванова, след абсурда на къмпинг “Смокиня ” стана ясно, че пясъчни дюни влизат в частни парцели, които се водят орна земеделска земя. Това законно ли е?
- Защитените територии са обявявани още когато всички земи са били държавни. А на “Смокиня ” - през 1984 година, преди възстановянето на земите.
През 1998 година е признат Законът за предпазените територии. Съгласно този закон единствено резерватите, националните паркове и поддържаните резервати са изключителна държавна благосъстоятелност.
В тях не може да има частни земи. Всички останали категории предпазени местности, естествени забележителности и национални паркове могат да имат частна и общинска благосъстоятелност. Така че няма спънка тези земи да бъдат върнати, когато са били възстановявани земите. И хората, които са потвърдили благосъстоятелност, са си получили земите.
Няма и възбрана за осъществяване на разпоредителни покупко-продажби или сделки.
Въпросният парцел на къмпинг “Смокиня ” най-вероятно е закупен по легален път от въпросното лице (Иван Нончев - б.а.).
Когато се основава Законът за Черноморското крайбрежие, той също планува запазване на пясъчните дюни. Изработва се профилирана карта на обектите, част от които са пясъчните дюни. Агенцията по кадастър е упълномощила замерване на дюните от геодезисти в наличието на експерти. Те са замерили и определили границите на дюните и какви типове са - зараждащи се, бели, сиви, залесени.
- Всички пясъчни дюни ли са предпазени от закона?
- Не, не всички. В случая с разорания имот на “Смокиня ” обаче по неоспорим метод се потвърди, че унищожените бели дюни попадат в предпазената зона “Природна забележителност Пясъчни дюни ”, околност Каваци.
Законът позволява пясъчни дюни да влизат в частни парцели, само че изисква от притежателите да ги опазват и съхраняват.
- Какви са глобите за нарушителите?
- Режимът на предпазените територии се дефинира от самия закон за предпазените територии и съответната заповед, с която е оповестена за такава дадена територия. Най-общо казано - не разрешава се влизане на моторни транспортни средства, слагане на преместваеми обекти, строителство.
Физическите лица се санкционират с санкция от 500 до 5000 лева, а юридическите от 1000 до 10 000 лева По Закона за устройството на Черноморието също могат да се постановат наказания, само че от Министерството на туризма, регионалните управи и общините.
- В случая с 46-годишния Иван Нончев бургаската Регионална инспекция за опазване на околната среда ще му наложи ли някаква глоба?
- Трябва да изчакаме прокуратурата да си свърши работата. Ако Нончев ще понесе наказателна отговорност, административно наказване не се постанова.
- Вече стана ясно, че против него е повдигнато обвиняване по Наказателен кодекс за обезпечение за заличаване на естествена забележителност?
- В подобен случай се постанова по-тежкото наказване - по наказателното произвеждане.
- Дюните на “Смокиня ”, унищожени поради гледката или някакви други планове, са над 100-годишни. Биха ли могли да се възстановят и по какъв начин?
- По-скоро не. Сега изследваме способ за възобновяване, който се ползва в чужбина, само че още сме в начален стадий.
Едно увреждане може да бъде определно като доста, когато не може да бъде възобновено в първичния си тип за малко време. За страдание, тъкмо това се е случило в къмпинг “Смокиня ”.
- Г-жо Иванова, къде по Черноморието се срещат пясъчни дюни?
- Като предпазени територии, следени от РИОСВ-Бургас, има 7 такива зони, които съответно опазват пясъчни дюни. Две от тях са в Несебър и Слънчев бряг, две в Приморско - до резиденция “Перла ” и ММЦ, и три в Созопол. Те са сред къмпинг “Градина ” и “Златна рибка ”, на Каваците и на Алепу (до Водоснабдителна система “Дюни ” - б.а.).
- А къде има най-вече сигнали за нарушавания?
- За предпазените зони към Приморско съвсем нямаме сигнали. Там има доста малко нарушавания, и то свързани най-вече с погрешно паркиране на коли върху пясъка. За благополучие, няма фрапантни нарушавания като кражба на пясък, слагане на каравани.
Повечето проблеми са в региона на Созопол, имали сме сигнали и за зоните край Несебър.
- Какви типове пясъчни дюни се срещат по Българското Черноморие?
- Дюните, които са най-близо до морето, се назовават зараждащи се. Пясъкът от дейната плажна линия има опция да бъде заветрен и се натрупва. В зараждащите се дюни съвсем няма растителност.
Зад тях са белите дюни, като тези на “Смокиня ”. Те имат едногодишна растителност и частично многогодишна.
С годините белите дюни се трансформират в сиви. Покриват се с мъхове и лишеи, които стабилизират пясъка. Те изглежадт по-черни, върху тях има многогодишна растителност. Там, където има шубраци и дървесна растителност, дюните се назовават облесени.
Трайна граница обаче не може да бъде избрана, тъй като едните минават в други. Обхождайки територията, биолозите виждат характера на растителната завивка и могат да дефинират една дюна от кой тип е. /24chasa.bg
Края на юни 2017 година, полски екскурзиант разпъва хавлия по наклона на една от дюните на Южния плаж в Несебър и забива чадър, с цел да се любува на сянка на красивата панорама към морето.
Блаженството му обаче не е дълго - след 5 минути идва охранител по плажно облекло, който най-учтиво го приканва да напусне пясъчния рид. Причината - дюните са предпазени територии и е неразрешено за плажуване, слагане на каравана, камо ли солидно строителство с изтичане на бетон.
Опазването на естественото благосъстояние категорично е залегнало в клаузата за стопанисване на плажа, което наемателят му прецизно съблюдава. Разположил е камери за видеонаблюдение против извършители и указателни табели на 3 езика. В противоположен случай губи концесията на линията.
Клаузи за запазване на дюните на къмпинг “Смокиня ” са включени и в контракта на концесионера “Черноморска брегова група ” ЕООД. Това обаче не попречи част от тях да бъдат изравнени със земята от екскаватор преди седмица по поръчка на предприемач поради красива панорама пред караваната му.
Зима е, няма хора на плажа, а къмпингът е далечен от Созопол, по тази причина изгребването на тонове пясък стана тихомълком и институциите се самосезираха при приключен факт.
За разлика от
“Смокиня ” на
север край
Несебър обаче
никой не си и
помисля да посегне
на пясъчните
хълмове
след абсурда “Дюнигейт ”, раздрусал страната през 2013 година
Сагата коства министерски оставки и уволнения на служители и стана нарицателно за посягане против естествено благосъстояние. След което през 2015 година всичко от пясък, по-високо от плажа, бе картотекирано като дюни и се трансформира в свещена територия против застрояване макар многото апетити в региона.
Заради “Дюнигейт ” арх. Калин Тихолов не можа да стане министър на капиталовите планове при държавното управление на Пламен Орешарски. Номинацията му бе оттеглена незабавно, броени минути откакто се разбра, че е взел участие в изработването на подробните устройствени проекти за земите от Несебър, в които попаднаха скандалните 29 дка на “СЛЕ груп ”.
Това бе компанията, която ги откупи за 4 млн. лева от тъста на шефа на БФС Боби Михайлов - Димитър Петров, и в края на декември 2012 година пусна багерите в местността Кокала да ги заравнява за строителство на жилищен комплекс.
Преди това земята се е водила земеделска и като такава, преди да я продаде, Петров е броил на агроминистерството 560 хиляди лева Заради което министър председателят Бойко Борисов изиска оставката на тогавашния шеф на Агенцията по горите Бисер Далев, а шефът на РДНСК-Бургас, Георги Георгиев бе уволнен.
С поста се раздели и шефът на РИОСВ-Бургас, Бойчо Георгиев поради възобновената екооценка на плана за създаване на жилищен комплекс върху дюните. Назначената съдебно-техническа експертиза към Българска академия на науките бе безапелационна, че въпросният терен е от 3 типа дюни.
Още не беше смълчан абсурдът и през февруари 2013 година парламенът незабавно забрани всякакво строителство върху пясъчните хълмове с промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. С тях обсегът на възбраната се разшири - с изключение на зона “А ” в ограничаващата територия попадна и зона “Б ” зад плажа, в която най-често попадат дюните.
Изключения бяха позволени единствено за механически обекти с национално значение и свързани с националната сигурност. В закона
ясно бе дефинирано
и определението
за дюни
- формирания, образувани от насипване на пясъци вследствие на взаимоотношението на море, суша и вятър. Т.е. - прави ги природата и всякаква човешка интервенция е неприемлива.
Мигновено бяха обновени и профилираните кадастрални карти, описващи дюните по българското крайбрежие, в които попаднаха и 100% от дюните в Несебър. Между тях и 29-те дка на Кокала.
Природозащитниците обаче не останаха без работа - някъде сполучливо се пребориха с бетона, само че не на всички места съумяха да опазят пясъка по брега.
Две години по-късно след “Дюнигейт ” специалистите от Института по океанология не видяха “сиви пясъчни дюни ” край плажа на къмпинг “Юг ” пред хотела “Морско конче ” и Върховният административен съд (ВАС) анулира възбраната за строителство, наложена от кмета на Царево Георги Лапчев.
Инвеститорът ИФ “Фаворит ” се бори със зъби и нокти, с цел да построи 12 първокласни вили на терен от 1173 кв. метра край плажа, само че след това загуби интерес и му останаха единствено излетите плочи бетон за две бунгала.
През 2014 година Върховен административен съд обаче бе безапелационен, че не може да се строи в местността Камчийски пясъци, и удостовери възбраната, наложена от тогавашното екоминистерство. За неповторимата пясъчна линия с доста дюни имаше план за създаване на ваканционно населено място от компаниите “Рийс интернешънъл ”, “Мирта инженеринг ” и “Бета форест ”, съветвани от Тодор Батков.
И при случая “Камчийски пясъци ” терените, добити посредством заменки, бяха картотекирани като земеделска земя от последна категория.
Година по-късно засипани с пръст се оказаха част от дюните на къмпинг “Китен ”, само че до изтичане на бетон не се стигна, откакто се намесиха институциите. Нарушителят се оказа същият, който искаше да строи по пясъчните хълмове на къмпинг “Юг ”.
От бетона се избавиха
и 3 типа дюни зад
плажа Корал,
които бяха харесани за огромен туристически комплекс със стотици кревати. Без да има Оценка на въздействието върху околната среда, с позволение за градеж се оказаха няколко компании, измежду които и испанският колос “Ибердрола ”, само че по този начин и не съумяха да излеят бетон поради намесата на административния съд и екоминистерството.
Те постановиха възбрана за строителство върху десетки декари зад плажа, с които се бяха сдобили испанците от “Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънт ” ООД, “Витатур инвест ” АД, ПГА “Фууд ” ЕООД, “Прайм пропърти ” и “Корал резиденс ”.
С бетона се разминаха и пясъчни дюни край Приморско настрана от пътя за Китен, откакто дузина притежатели се оказаха с нотариални актове за тях и разрешителни за градеж. През 2015 година локалните не съумяха да убедят Агенцията по кадастъра, че 5-10 см пясък върху земите им не вършат дюна, и пиха по една студена вода.
Част от пясъците на плажа Вая в местността Иракли обаче се трансфораха в строителна площадка, само че контролните органи са безпомощни след правосъдно решение от най-висока инстанция.
Проверка на бургаската екоинспекция откри, че фактически има градежи на бунгала, само че те граничат с плажа Вая, а Иракли се намира южно от него. Строителството е върху частни парцели в местността Кладери на някогашния пионерски лагер, като още през 2011 година е било издадено от Регионална инспекция за опазване на околната среда позитивно мнение след извършена процедура по Оценка на въздействието върху околната среда. Въпреки това през 2013 година екоинспекцията го спря поради отклоняване в строителните параметри, само че през 2014 година Върховен административен съд се произнесе в интерес на вложителя “Емона 2000 ”.
При това състояние нямаме правно съображение за прекъсване на строителство, подвига ръце шефката на Регионална инспекция за опазване на околната среда Тонка Атанасова.
Детелина Иванова, Регионална инспекция за опазване на околната среда – Бургас: Не е нелегално пясъчни дюни да са в очертанията на частни имоти
Собствениците са длъжни да ги опазват, санкциите са до 10 000 лева
ТОНИ ЩИЛИЯНОВА
- Г-жо Иванова, след абсурда на къмпинг “Смокиня ” стана ясно, че пясъчни дюни влизат в частни парцели, които се водят орна земеделска земя. Това законно ли е?
- Защитените територии са обявявани още когато всички земи са били държавни. А на “Смокиня ” - през 1984 година, преди възстановянето на земите.
През 1998 година е признат Законът за предпазените територии. Съгласно този закон единствено резерватите, националните паркове и поддържаните резервати са изключителна държавна благосъстоятелност.
В тях не може да има частни земи. Всички останали категории предпазени местности, естествени забележителности и национални паркове могат да имат частна и общинска благосъстоятелност. Така че няма спънка тези земи да бъдат върнати, когато са били възстановявани земите. И хората, които са потвърдили благосъстоятелност, са си получили земите.
Няма и възбрана за осъществяване на разпоредителни покупко-продажби или сделки.
Въпросният парцел на къмпинг “Смокиня ” най-вероятно е закупен по легален път от въпросното лице (Иван Нончев - б.а.).
Когато се основава Законът за Черноморското крайбрежие, той също планува запазване на пясъчните дюни. Изработва се профилирана карта на обектите, част от които са пясъчните дюни. Агенцията по кадастър е упълномощила замерване на дюните от геодезисти в наличието на експерти. Те са замерили и определили границите на дюните и какви типове са - зараждащи се, бели, сиви, залесени.
- Всички пясъчни дюни ли са предпазени от закона?
- Не, не всички. В случая с разорания имот на “Смокиня ” обаче по неоспорим метод се потвърди, че унищожените бели дюни попадат в предпазената зона “Природна забележителност Пясъчни дюни ”, околност Каваци.
Законът позволява пясъчни дюни да влизат в частни парцели, само че изисква от притежателите да ги опазват и съхраняват.
- Какви са глобите за нарушителите?
- Режимът на предпазените територии се дефинира от самия закон за предпазените територии и съответната заповед, с която е оповестена за такава дадена територия. Най-общо казано - не разрешава се влизане на моторни транспортни средства, слагане на преместваеми обекти, строителство.
Физическите лица се санкционират с санкция от 500 до 5000 лева, а юридическите от 1000 до 10 000 лева По Закона за устройството на Черноморието също могат да се постановат наказания, само че от Министерството на туризма, регионалните управи и общините.
- В случая с 46-годишния Иван Нончев бургаската Регионална инспекция за опазване на околната среда ще му наложи ли някаква глоба?
- Трябва да изчакаме прокуратурата да си свърши работата. Ако Нончев ще понесе наказателна отговорност, административно наказване не се постанова.
- Вече стана ясно, че против него е повдигнато обвиняване по Наказателен кодекс за обезпечение за заличаване на естествена забележителност?
- В подобен случай се постанова по-тежкото наказване - по наказателното произвеждане.
- Дюните на “Смокиня ”, унищожени поради гледката или някакви други планове, са над 100-годишни. Биха ли могли да се възстановят и по какъв начин?
- По-скоро не. Сега изследваме способ за възобновяване, който се ползва в чужбина, само че още сме в начален стадий.
Едно увреждане може да бъде определно като доста, когато не може да бъде възобновено в първичния си тип за малко време. За страдание, тъкмо това се е случило в къмпинг “Смокиня ”.
- Г-жо Иванова, къде по Черноморието се срещат пясъчни дюни?
- Като предпазени територии, следени от РИОСВ-Бургас, има 7 такива зони, които съответно опазват пясъчни дюни. Две от тях са в Несебър и Слънчев бряг, две в Приморско - до резиденция “Перла ” и ММЦ, и три в Созопол. Те са сред къмпинг “Градина ” и “Златна рибка ”, на Каваците и на Алепу (до Водоснабдителна система “Дюни ” - б.а.).
- А къде има най-вече сигнали за нарушавания?
- За предпазените зони към Приморско съвсем нямаме сигнали. Там има доста малко нарушавания, и то свързани най-вече с погрешно паркиране на коли върху пясъка. За благополучие, няма фрапантни нарушавания като кражба на пясък, слагане на каравани.
Повечето проблеми са в региона на Созопол, имали сме сигнали и за зоните край Несебър.
- Какви типове пясъчни дюни се срещат по Българското Черноморие?
- Дюните, които са най-близо до морето, се назовават зараждащи се. Пясъкът от дейната плажна линия има опция да бъде заветрен и се натрупва. В зараждащите се дюни съвсем няма растителност.
Зад тях са белите дюни, като тези на “Смокиня ”. Те имат едногодишна растителност и частично многогодишна.
С годините белите дюни се трансформират в сиви. Покриват се с мъхове и лишеи, които стабилизират пясъка. Те изглежадт по-черни, върху тях има многогодишна растителност. Там, където има шубраци и дървесна растителност, дюните се назовават облесени.
Трайна граница обаче не може да бъде избрана, тъй като едните минават в други. Обхождайки територията, биолозите виждат характера на растителната завивка и могат да дефинират една дюна от кой тип е. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ