Всеки силов“ лидер има нужда от подпирачи. За Владимир Путин

Всеки „ силов “ водач има потребност от подпирачи. За Владимир Путин това не са единствено неговите генерали или олигарси вкъщи. Проекцията му на власт в чужбина зависи мощно от една особена група „ другари “ в световната политика. Лидери, партии и авторитетни фигури, които повтарят неговите тези и неговите „ недоволства “; или тихомълком саботират западното единение.

Те не са другари в същинския смисъл. Те са принадлежности. Финансирани и манипулирани, с цел да обслужват задачите на Кремъл.

Сред най-верните съдружници на Путин вътре в Европейски Съюз е Виктор Орбан , министър председателят на Унгария. Орбан трансформира блокирането на наказания на Европейски Съюз в обичан спорт, забавяйки всяко основно решение за Украйна. Той жигосва Брюксел, до момента в който се умилква на Москва, трансформирайки Унгария в троянския кон на Русия в Съюза .

Роберт Фицо от Словакия неотдавна се причисли към клуба. Той упорства, че би трябвало да се спре военната помощ за Украйна и упорства, че „ мирът “ значи Киев просто да спре да се бие. Както анализатори означиха, неговата изразителност е неразличима от кремълските опорки.

Марин Льо Пен , водач на френския крайнодесен Национален общ брой, от дълго време е обвързана с Москва. През 2014 година партията ѝ получи милиони евро заеми от съветски банки. И до през днешния ден тя омекотява рецензията към Москва, вместо това показва Брюксел и НАТО като агресори.

Разбирате, че тези „ водачи “ са рискови НЕ САМО поради думите си, само че и поради гласовете, които дават в институциите на Европейски Съюз. Тоест – поради методите, по които гласоподават. Едно несъгласие в Брюксел, едно закъснение в НАТО… и Путин си купува скъпо време.

Извън държавните ръководители… Путин си култивира цели партии. Германската „ Алтернатива за Германия “ (AfD) е неведнъж свързвана с съветски дезинформационни акции. Политици от AfD повтарят кремълските тези, че глобите против Москва „ нараняват елементарните германци “ и че Украйна е корумпирана и недостойна за помощ.

В Италия Матео Салвини в миналото облече тениска с Путин на Червения площад и лобира за унищожаване на глобите. „ Лигата “ под негово управление балансира от пълномащабното навлизане насам, само че възхищението на водача от Москва в никакъв случай не е изчезнало.

Найджъл Фараж във Англия, бащата на Брекзит, в миналото назова Путин като международния водач, който най-вече почита. Неговият евроскептичен поход съответства идеално с интереса на Москва да отслаби Европейски Съюз. Дори след опити да се дистанцира, възхищението му си остава записано от камерите. А за какво се опита да се дистанцира ли? Заради войната, която Кремъл стартира против Европа. Но на всички им е ясно КОЙ Е ИСТИНСКИЯТ проектант на Брекзит… Един немного висок човек, който не приказва британски, и живее най-вече в бункери. Но пък тези, които изнесоха осъществяването на Брекзит на раменете си, бяха повярвалите на менте-патриотите като Фараж и захапали съветската въдица до дръжката.

Отвъд Атлантика Путин откри най-известния си обожател в лицето на Доналд Тръмп . От печално известната среща в Хелзинки (2018 г.) – когато Тръмп застана на страната на Путин против личните американски служби – до унизителния театър, в който американски бойци коленичиха, с цел да разстелят червен килим пред Путин (2025 г.), моделът е явен. Тръмп неведнъж слага под въпрос цената на НАТО, подкопава помощта за Украйна и възхвалява „ силата “ на Путин.

В кръга на Тръмп фигури като Джей Ди Ванс усилват посланието. Ванс показва Украйна като подкупен бунар за американски пари, повтаряйки кремълската версия, че Киев не заслужава западна поддръжка.

Путин разчита и на Реджеп Тайип Ердоган в Турция, който играе ролята на медиатор, до момента в който купува съветски оръжия и блокира разширението на НАТО, до момента в който не получи отстъпки. Нарендра Моди в Индия обезпечава икономическа глътка въздух, купувайки съветски нефт с отстъпка. А Си Дзинпин остава „ сътрудник без граници “, предоставяйки стратегически прикритие в световния конфликт със Запада.

С какво ги държи? Е, за Моди и Си надали можем да кажем,ч е ги държи с каквото и да било – там си е взаимоизгода. Но другите… Защо тези политици не престават да се редят на копанката на Москва? За пари? Руските заеми на Льо Пен, финансовите кавги на Салвини и известията за срещи на политици от AfD с съветски оперативни лица допускат директни материални тласъци.

Друг път става дума за идеология. Орбан споделя визията на Путин за „ нелиберална народна власт “, където мощните водачи потискат плурализма. Льо Пен и Салвини процъфтяват върху шовинизъм и ксенофобия, които Москва усилва посредством дезинформационни акции. Тръмп и неговите съдружници се възхищават на „ силата “ над закона или правилата, трансформирайки Путин в мечтан модел.

А постоянно става дума и за боязън. Руското разузнаване има дълбока и остаряла традиция в събирането на компромати. Финансови документи, персонални кавги (снимки, видеа, проститутки, оргии) или секрети сделки… Москва знае по какъв начин да събира лостове за въздействие. Дори намекът за компромат може да държи политиците послушни.

…

Тези „ другари “ популяризират кремълските опорки посредством медийни изяви. Повтаряйки тези за „ експанзията на НАТО “, „ корупцията в Украйна “ или „ умората на Запада “.

Има го и законодателният бойкот: блокират наказания, забавят военна помощ, слагат под въпрос бюджетни разноски.

Културните разкази пък трансформират мигрантите в изкупителни жертви, подхранвайки поляризацията, а това отслабва демократичния консенсус.

Да си напомним вчерашния материал („ Как Москва държи Вучич на повърхността: Сръбската политика като съветски спектакъл “) – Русия няма потребност да убеди всеки жител. Нужно е просто да посее подозрение, да накара демократичното единение да наподобява нежно.

Всяка тирада на Орбан, всеки изблик на Тръмп, всеки афиш на Льо Пен реализират тъкмо това.

Поотделно тези политици може да наподобяват като популисти, гонещи аплодисментите. Но дружно те образуват мрежа от уязвимост, която Путин употребява безмилостно. Когато Орбан постанова несъгласие на наказания, когато Тръмп хвали Путин, когато AfD атакува Украйна…

… Москва печели без да изстреля и един патрон.

Целта на Кремъл е елементарна: да разделя, забавя и обезкуражава Запада. Путин не се нуждае приятелите му да превземат територии вместо него. Нужно му е да сковават демократичните институции, да възстановяват властническата изразителност и да накарат отбраната на Украйна да наподобява като тежест, а не като дълг.

В подмяна те му дават легитимност, отслабват враговете му и объркват личните си нации. Руските пропагандисти постоянно цитират „ западните “ политици (Орбан, Фицо, Льо Пен) в предаванията си – все едно „ европейците “ били считали, „ европейците “ желали и така нататък Когато Орбан посети Москва (лятото на 2024 г.), пропагандистите оповестиха, че ги е посетил не какъв да е, а председателстващият Европейски Съюз (тогава Унгария бе поела председателството). Не споделиха „ нашият другар Орбан “, а „ председателстващият Европейски Съюз “.

Трагедията е, че доста от тези водачи си имат вяра, че те употребяват Путин. За на ниска цена газ или лесни заеми. Но историята ще покаже противоположното: Путин употребява тях, трансформирайки упоритостите им в принадлежности на своя имперски план.

Списъкът с „ другари “ на Путин е дълъг и пораства. Но другарството с Москва постоянно има цена. За Европа това значи блокирани наказания, разтърсено единение и пълзяща властническа изразителност.

За Съединени американски щати значи структурата на НАТО да е под подозрение и Украйна да е предадена.

За света значи: един заздравен от кое място ли не деспот, поддържан от вътрешната страна – от самите демокрации, които той желае да подкопае.

________________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.