Как количеството протеини, което приемаме може да подпомогне или да навреди на здравето ни
Всеки актуален човек, който се стреми да живее здравословно и да се храни осъзнато, евентуално е чувал редица пъти за изгодите от потреблението на протеини. Оказва се обаче, че този другояче потребен хранителен табиет може да бъде нож с две остриета и даже да ни навреди. Ето какво би трябвало да знаем за потреблението на богатите на протеин храни и по какъв начин количеството, което одобряваме може да подкрепи или да навреди на здравето ни.
Сега, повече от всеки път здравните специалисти поучават хората на и над 50-годишна възраст да натъртват на приема на протеини. Научните проучвания демонстрират, че по-възрастните хора се нуждаят от повече протеини спрямо по-младите, защото тялото естествено губи мускули с придвижване на възрастта.
Разбира се, богатите на протеин храни остават основни и би трябвало да бъдат част от пълноценното и разнообразно хранене на всеки. Колкото до ежедневното количеството протеини, от което се нуждае човек всеки ден, то варира според от самостоятелните потребности. Ориентировъчно е добре да консумираме 50 грама протеини на всекидневен банкет от 2000 калории.
Именно поради усиленото поощряване на богатата на протеини диета, огромна част от младежите в действителност одобряват повече, в сравнение с им е належащо. И по-конкретно - постоянно се натъртва на протеините от скотски генезис за сметка на тези от растителен генезис. Вторите обаче се оказват по-полезни.
Вярвайки, че протеините са от значително значение за дълголетието и запазването на мускулите, мнозина прекаляват с скотски артикули като месо, млечни артикули и яйца. Според лекарите този хранителен табиет действително може да бъде рисков за здравето. Те предизвестяват, че несъразмерната консумация на протеини от скотски генезис може да форсира стареенето и да повреди клетките.
Здравните специалисти прецизират, че когато протеините или мазнините се комбинират със захар в кръвта, се образуват нездравословни съединения, познати като AGE. Изследванията демонстрират, че тези съединения могат да се натрупват в тъканите ни и с течение на времето да доведат до оксидативен стрес и инфектиране в тялото, които са съществена причина за клетъчното стареене.
" AGE повреждат протеини, ДНК и други жизненоважни клетъчни структури, като форсират процеса на стареене и способстват за хронични болести като диабет, сърдечно-съдови болести и Алцхаймер ", добавя доктор Мониша Бханоте пред Huff Post.
Тя загатва също по този начин и триметиламин Н-оксид (TMAO), който пък е друго съединяване, чиито нараснали равнища са свързани с по-висок риск от сърдечно-съдови болести, в това число атеросклероза, инфаркт и инсулт. Освен това той благоприятства натрупването на холестерол в артериите и нарушава способността на тялото ни да го отстранява, което надлежно води до инфектиране и в допълнение увреждане на сърдечно-съдовата система. А това освен заплашва здравето на сърцето, само че визира и цялостната клетъчна функционалност и дълголетието ни.
Когато става дума за навиците на хранене с банкет на повече протеини, здравните специалисти не пропущат да дадат мнението си и по отношение на известната отпреди години кето диета. По думите им наблягането върху мазнините и протеините за сметка на въглехидратите е безусловно неправилно и може даже да отнеме години от живота ни.
Ако се стремим към дългоденствие, е най-добре да си набираме протеини от растителни храни и риба. Докато постоянната консумация на риба се свързва с понижен риск от преждевременна гибел, то бобът, лещата, нахутът, соята, ядките и семената са също потребни, с помощта на наличието на антиоксиданти, фибри и хранителни субстанции, които поддържат сърцето ни крепко, понижават възпалението и риска от развитието на хронични болести. И не на последно място, също превъзходен източник на протеин са морските блага, които доста хора постоянно подценяват в диетата си.
Но както демонстрират научните проучвания, един хранителен режим, който дава приоритет на растителните протеини, може да понижи риска от смъртност, обвързвана със сърдечно-съдови болести. Най-накратко казано, замяната на животинските протеини с повече растителни е ключ към дълголетието, пише lifestyle.bg.
Сега, повече от всеки път здравните специалисти поучават хората на и над 50-годишна възраст да натъртват на приема на протеини. Научните проучвания демонстрират, че по-възрастните хора се нуждаят от повече протеини спрямо по-младите, защото тялото естествено губи мускули с придвижване на възрастта.
Разбира се, богатите на протеин храни остават основни и би трябвало да бъдат част от пълноценното и разнообразно хранене на всеки. Колкото до ежедневното количеството протеини, от което се нуждае човек всеки ден, то варира според от самостоятелните потребности. Ориентировъчно е добре да консумираме 50 грама протеини на всекидневен банкет от 2000 калории.
Именно поради усиленото поощряване на богатата на протеини диета, огромна част от младежите в действителност одобряват повече, в сравнение с им е належащо. И по-конкретно - постоянно се натъртва на протеините от скотски генезис за сметка на тези от растителен генезис. Вторите обаче се оказват по-полезни.
Вярвайки, че протеините са от значително значение за дълголетието и запазването на мускулите, мнозина прекаляват с скотски артикули като месо, млечни артикули и яйца. Според лекарите този хранителен табиет действително може да бъде рисков за здравето. Те предизвестяват, че несъразмерната консумация на протеини от скотски генезис може да форсира стареенето и да повреди клетките.
Здравните специалисти прецизират, че когато протеините или мазнините се комбинират със захар в кръвта, се образуват нездравословни съединения, познати като AGE. Изследванията демонстрират, че тези съединения могат да се натрупват в тъканите ни и с течение на времето да доведат до оксидативен стрес и инфектиране в тялото, които са съществена причина за клетъчното стареене.
" AGE повреждат протеини, ДНК и други жизненоважни клетъчни структури, като форсират процеса на стареене и способстват за хронични болести като диабет, сърдечно-съдови болести и Алцхаймер ", добавя доктор Мониша Бханоте пред Huff Post.
Тя загатва също по този начин и триметиламин Н-оксид (TMAO), който пък е друго съединяване, чиито нараснали равнища са свързани с по-висок риск от сърдечно-съдови болести, в това число атеросклероза, инфаркт и инсулт. Освен това той благоприятства натрупването на холестерол в артериите и нарушава способността на тялото ни да го отстранява, което надлежно води до инфектиране и в допълнение увреждане на сърдечно-съдовата система. А това освен заплашва здравето на сърцето, само че визира и цялостната клетъчна функционалност и дълголетието ни.
Когато става дума за навиците на хранене с банкет на повече протеини, здравните специалисти не пропущат да дадат мнението си и по отношение на известната отпреди години кето диета. По думите им наблягането върху мазнините и протеините за сметка на въглехидратите е безусловно неправилно и може даже да отнеме години от живота ни.
Ако се стремим към дългоденствие, е най-добре да си набираме протеини от растителни храни и риба. Докато постоянната консумация на риба се свързва с понижен риск от преждевременна гибел, то бобът, лещата, нахутът, соята, ядките и семената са също потребни, с помощта на наличието на антиоксиданти, фибри и хранителни субстанции, които поддържат сърцето ни крепко, понижават възпалението и риска от развитието на хронични болести. И не на последно място, също превъзходен източник на протеин са морските блага, които доста хора постоянно подценяват в диетата си.
Но както демонстрират научните проучвания, един хранителен режим, който дава приоритет на растителните протеини, може да понижи риска от смъртност, обвързвана със сърдечно-съдови болести. Най-накратко казано, замяната на животинските протеини с повече растителни е ключ към дълголетието, пише lifestyle.bg.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ