Защо образът на злодея от детските книжки е измамен и вреден?
Всеки родител се опасява за детето си. Общо взето си представяме най-ужасните сюжети – такива, каквито постоянно надвишават всяка реалност.
Опитваме се да предпазим децата си – изключително когато пристигна време да се отделят от нас и да тръгнат на учебно заведение. Съвсем естествено желаеме да ги подготвим за света, който ги чака.
Не всички деца са положителни и възпитани.
Не всички възрастни са доброжелателни.
Уви, детето би трябвало да напусне красивия си свят на добрини и лека-полека да стане част от действителността, където не всеки път положителното побеждава.
Когато пристигна този миг, родителят нормално организира диалог с детето и дава за образец неприятните герои от приказките.
Защо това е неверно?
Злодеят в детските книжки и като цяло в детската литература е показан доста ясно и отчетливо – неприятен и застрашителен взор, тъмни очила, маска, оръжие, съмнителни облекла. Когато е внушен този облик на детето, е напълно естествено то да е нащрек, когато види точно подобен типаж. Само че в живота нарушителите постоянно не са нито мъже, нито облечени в тъмни облекла, нито имат подозрителен тип.
Много постоянно нарушителите, които приближават детето, имат миловидно изражение, наподобяват на майки и баби, младеж даже, държат се отзивчиво, хитри са и се пробват да подмамят детето да тръгне с тях. А с цел да стане това, те би трябвало да ги завоюват на своя страна. И тук на помощ идват разнообразни средства – „ Майка ти те вика! “, „ Татко ти ме изпрати да те заведа при него! “, „ Ела да ти покажа какво имам в колата – ужасно коте, което ще ти дам да погалиш! “, „ Обичаш ли бонбони? Ела ей там да те почерпя. “ И по този начин нататък, и по този начин нататък. Списъкът е безконечен.
В подобен случай родителят би трябвало да направи нещо друго – значимо е да изясни на детето си , че външният тип може да лъже; не трябва да се доверява на непознати; не трябва да потегля с човек, който не познава, в случай че категорично и персонално мама или тати не са го предизвестили.
Невинаги зад усмивката се крие добър човек.
Никак не е прелестно да учим децата си, че не трябва да се доверяват на никого, само че с цел да ги предпазим, е належащо. Можем единствено да се надяваме, че когато порастват, ще срещат повече положителни, в сравнение с неприятни хора по пътя си.
Цветелина Велчева
