10 фактора да се чувстваме в добро здраве
Всеки схваща по собствен личен метод здравето и щастието. В устава на Световната здравна организация се споделя, че здравето това е „ положение на цялостно физическо, духовно и обществено благоденствие, а освен неявяване на заболявания и физически недостатъци “.
Как да поддържаме в себе си това чувство за външна и вътрешна естетика? Какво би трябвало да вършим с тази цел? Американските учени Уолъс Уотълс и Дж. Пауел показват няколко фактора, нужни с цел да се усеща човек здрав.
Съобразявайки се с действителностите на нашето битие, те считат, че нарушаването на всеки един от тях, може да докара до болест. По техните думи да вземем за пример здравият човек има възприятие за комизъм.
И още. За опазване на здравето оказва помощ непрекъснатата позитивна настройка и способността да преглеждаме събитията в градивна светлина. Да допуснем, че са ви съкратили. Можете да се отнесете към това като към покруса – тъй като това може да се пояснява като „ аз се оказах по-лош от всички останали “. Но може да възприемете това събитие и по различен метод: животът ми е дал късмет да намеря нещо по-интересно, по-нужно и изцяло е евентуално това да е материално по-изгодна работа.
Това не е лекомислие, това е опция да се изведе от случилото се урок и да се видят в него позитивните страни. Народната мъдрост е дефинирала този принцип в пословицата: „ Всяко зло за положително “. Ето още 10 фактора да се усещаме в положително здраве, подредени от съветския център „ Элитариум “. 
1. Необходима ни е надеждна система от възгледи върху живота , подпомагаща поддържането на положително положение. Като предписание здравите хора се отличават с рационален хедонизъм. Те се стремят да изживеят живота си колкото е допустимо по-щастливо, без значение от несъвършенството на света, организма, природата. Стараят се да се схващат със своето обграждане и да имат топли връзки с околните си. Избягват да вършат това, което може да навреди на тях или на други хора.
2. Здравият човек се отличава със дарба от време на време да работи на лимита на своите благоприятни условия. Можем доста повече, в сравнение с ни се коства – и този запас би трябвало да се употребява. Ако пък считаме, че нямаме запас от сила за работа с цялостна мощ, организмът ни ще отговори надлежно на това. Помните ли вица: „ Имате ли потребност от дърва? “ – „ Не. “ Сутринта се разсънват и дървата ги няма.
3. Човек би трябвало да има възприятие за съпричастност към духовния живот. Става дума не да се посещават картинни галерии и театри – въпреки че и това не е неприятно. Това е на първо място увереност в това, че в света има нещо незнайно, непознато, нещо, което е над нас. Не е значимо в кого или в какво вярвате: в Бога, в ориста, висшата правдивост или галактическия разсъдък. Важно е човек да усеща, че е съпричастен към тази мощ. Не всичко е във вашата власт, само че и в най-трудния миг можем да се надяваме на помощ „ свише “.
4. Способността бързо да се приспособяваме към изменящите се условия също е симптом на здраве. Животът в този момент се трансформира доста бързо. Човек не трябва да стопира, би трябвало от самото начало да върви напред: да учи, да се пренаучава, да се усъвършенства. Ако се вкопчваме в остарялото, това неизбежно ще докара до меланхолия, обезсърчение, заболявания.
5. Бързото реагиране на стрес и възобновяване след него – това е още един фактор за здраве. Стресът е обикновено събитие и никой не може да го избегне. Нещо повече, в известна степен той е даже нужен за организма. Хронически и нездравословен за здравето стресът става, когато човек вместо да работи, отстранява аргументите за напрежението или трансформира отношението си към обстановката – взема решение да търпи. Точно това унищожава здравето.
6. Здравият човек има нараснала схватливост към всичко хубаво. Откога не сте гледали небето? А по кое време за финален път сте следили животни? А забелязахте ли дървото до входа на блока – по какъв начин то се трансформира с всеки минал месец? Често пъти човек споделя: „ В моя живот няма нищо хубаво. “ А нали към нас има доста богата среда, освен това основана не от нас, а доста време преди нас. Дали ние сами не стесняваме каналите на усещанията ни до работата и тв приемника? 
7. Следващият симптом на здраве е удоволствието от физически занимания. Не е наложително това да бъде спорт или фитнес. Може просто да почистиш снега пред къщата, или да си изпереш облеклата. Парадоксът е в това, че хората неведнъж мерят степента на своя комфорт с това до каква степен са съумели да се избавят от физически старания. А след това се оплакват от имунитета си, който както е известно директно зависи от нашата интензивност. В реалност човек не се нуждае от кой знае каква интензивност, с цел да поддържа своя тонус. Това може да е да вземем за пример 20-минутно вървене всеки ден. Но някои и това не вършат – за тях животът се е затворил в триъгълника – колата, компютъра, тв приемника.
8. За да остава здрав, човек би трябвало да умее да проучва своите усеща и да им се доверява. Вместо това някои хора се стараят да заглушат, да подтиснат това, което изпитват. Какво е скуката? Това е увещание, че ние не изпълняваме своите житейски задания. Човек обаче не се пробва да разбере какво би трябвало да прави. Той стартира да вземем за пример да злоупотребява с алкохол – с цел да не усеща това, което усеща.
9. Здравият човек се стреми да има принос в живота на други хора. Каква диря оставяте вие в сърцата на околните си? Какво усещане вършиме на познати и непознати хора? Искат ли другите да поддържат връзка с вас или не? Как се усещат хората, когато сте до тях – топло ли им е или студено?
10. Една от съставките на здравето е умеенето да се демонстрира милосърдие и достойнство. Човек не живее на ненаселен остров като Робинзон. Той се намира в избрана мрежа от човешки връзки. И в случай че ти можеш да дадеш на другите нещо хубаво, и те на теб – също. Трябва единствено човек да умее да го приема и да бъде признателен.
