Как Линкълн помилвал прапрапрадядото на Байдън
Всеки президент на Съединени американски щати посвещава декора на Овалния кабинет на някой обичан собствен прешественик. В случая с настоящия държавен глава Джо Байдън, това е Ейбрахам Линкълн - бюст и портрет на 16-ия американски президент красят стаята, от която ръководи " водачът на свободния свят ".
Но връзката сред двамата е доста по-силна, както споделя на " Вашингтон пост " историкът Дейвид Герлман.
Във вечерта на 21 март 1864 година тишината в обширен лагер на Съюзната армията на Потомак (източното военно поделение на Севера) по поречието на река Рапаханок, край Бевърли Форд, Вирджиния, е нарушена, откакто избухва препирня в една от столовите палатки сред военнослужещите Моузес Дж. Робинет и Джон Дж. Александър. В резултат Александър получава прорезни рани с нож, а против Робинет е повдигнато обвиняване в опит за ликвидиране.
Преди началото на Гражданската война (1861-1865 г.) Моузес Дж. Робинет, който е прапрапрадядо на сегашния американски президент Джоузеф Робинет Байдън, е имал хотел във Вирджиния. Първите години от спора се оказват доста тежки - той губи бизнеса си (смята се, че хотелът е погубен от бойци на Севера), брачната половинка му умира и Робинет търси избавление с децата си при далечни родственици в Албъни, Мериленд (северен щат по отношение на Вирджиния). В търсене на ново прехранване той попада в армията в края на 1862 година или началото на 1863 година, където е назначен за ветеринарен хирург - грижил се е за конете и мулетата, които носят товарите на бойците. Не се знае дали Робинет е разполагал с просветителна подготовка да заема сходна служба, само че неналичието на такава по никакъв метод не би го отличила от останалите му " сътрудници " - първи публично признати " ветеринарни елементи " в американската войска се появяват чак през Първата международна война.
На съдбоносния 21 март 1864 година Александър, който е интендант в армията, дочува по какъв начин Робинет злослови по негов адрес пред готвачка и влиза в спор с прапрапрадядото на 46-ия президент на Съединени американски щати. Кавгата прераства в замяна на крошета, като в даден миг Робинет изважда джобно ножче и нанася прорезни рани на Александър, преди да го арестуват.
Минава съвсем месец преди началото на военния процес против Робинет. В обвиняването се прецизира, че той е бил в нетрезво положение и е провокирал " рискова кавга ", нарушавайки положителния ред и военната дисциплинираност. Тъй като става дума за изваждане на оръжие, измежду обвиняванията е включено " опит за ликвидиране ". Появяват се очевидци, които разказват Робинет като " занимателен, постоянно многолюден и шегобиец ". В своя отбрана подсъдимият декларира, " че каквото и да съм направил, е направено в самоотбрана, не изпитвам завист към г-н Александър преди или по-късно. Той ме сграбчи и може би щеше да ме нарани съществено, в случай че не бях прибегнал до средствата, към които прибегнах ".
Военните съдии не се трогват. На идващия ден те единомислещо постановяват присъда: отговорен по всички обвинявания като се изключи " опит за ликвидиране ". Наказанието е две години затвор с тежък физически труд.
След оповестяването на присъдата Робинет още веднъж е заставен да чака близо три месеца, с цел да може решението да мине по бюрократичните канали на армията. Зает във воденето на военни интервенции, главнокомандващият на армията военачалник Джордж Г. Мийд, потвърждава присъдата едвам при започване на юли. Тогава клетникът е изпратен на островите Драй Тортугас покрай Кий Уест, Флорида.
Те са дом на Форт Джеферсън, гигантска тухлена сграда, предопределена да брани южното крайбрежие и корабните направления на Мексиканския залив. Огромният ръст на американските сили, мобилизирани за битка против Юга, води до увеличение на броя на военните каузи и присъди. Когато пространството в традиционните затвори стартира да привършва, Форт Джеферсън е трансфорат във боен затвор, описван от критиците на Линкълн като " Американски Сибир ". Когато Робинет попада там, в него се обитават над 700 души.
Но прапрапрадядото на Байдън изважда шанс, с помощта на познанството си с трима офицери, които подават петиция до Линкълн с молба да го помилва. Джон С. Бърдет, Дейвид Л. Смит и Самюел Р. Стийл упорстват, че присъдата на Робинет е била безпричинно сурова за това, че " се е защитавал и е нарязал с канцеларски нож " мъж, който е бил " доста по-силен и огромен от него, и всичко това под импулса на моментно вълнение ".
Нещо повече - тримата твърдят, че Робинет е бил " разгорещен и влиятелен в битката против предателите и техните проекти за заличаване на държавното управление ".
Писмото приключва с прочувствен апел: " Помислете за неговите дъщери и синове, които нямат майка вкъщи! (Молейки се за) вашата интервенция от името на нещастния Баща... и бедстващото семейство от обичани деца, Дъщери на Съюза и Синове на Съюза ".
Писмото първо попада на бюрото на Уейтман Т. Уайли, новоизбран сенатор от неотдавна основания щат Западна Вирджиния (отцепва се от Вирджиния, която се бори на страната на Юга). Той подкрепя молбата и я праща на личния секретар на Линкълн, Джон Г. Николай, който пък неотложно желае отчет по казуса от основния юрист на президента Джоузеф Холт.
Докладът на Холт идва в края на август и Линкълн почита молбата на ищците, като написа: " Помилване за неизпълнената част от наказването. Ей. Линкълн. 1 септември 1864 година "
След повече от месец в Драй Тортугас Робинет е пуснат на независимост и се завръща при фамилията си в Мериленд, където се захваща със земеделие. Той доживява до XX в., умирайки в дома на щерка си през 1903 година Краткият му некролог го показва като " човек с обучение и кавалерски качества ".
Никъде не се загатва за мимолетната му връзка с Ейбрахам Линкълн.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Но връзката сред двамата е доста по-силна, както споделя на " Вашингтон пост " историкът Дейвид Герлман.
Във вечерта на 21 март 1864 година тишината в обширен лагер на Съюзната армията на Потомак (източното военно поделение на Севера) по поречието на река Рапаханок, край Бевърли Форд, Вирджиния, е нарушена, откакто избухва препирня в една от столовите палатки сред военнослужещите Моузес Дж. Робинет и Джон Дж. Александър. В резултат Александър получава прорезни рани с нож, а против Робинет е повдигнато обвиняване в опит за ликвидиране.
Преди началото на Гражданската война (1861-1865 г.) Моузес Дж. Робинет, който е прапрапрадядо на сегашния американски президент Джоузеф Робинет Байдън, е имал хотел във Вирджиния. Първите години от спора се оказват доста тежки - той губи бизнеса си (смята се, че хотелът е погубен от бойци на Севера), брачната половинка му умира и Робинет търси избавление с децата си при далечни родственици в Албъни, Мериленд (северен щат по отношение на Вирджиния). В търсене на ново прехранване той попада в армията в края на 1862 година или началото на 1863 година, където е назначен за ветеринарен хирург - грижил се е за конете и мулетата, които носят товарите на бойците. Не се знае дали Робинет е разполагал с просветителна подготовка да заема сходна служба, само че неналичието на такава по никакъв метод не би го отличила от останалите му " сътрудници " - първи публично признати " ветеринарни елементи " в американската войска се появяват чак през Първата международна война.
На съдбоносния 21 март 1864 година Александър, който е интендант в армията, дочува по какъв начин Робинет злослови по негов адрес пред готвачка и влиза в спор с прапрапрадядото на 46-ия президент на Съединени американски щати. Кавгата прераства в замяна на крошета, като в даден миг Робинет изважда джобно ножче и нанася прорезни рани на Александър, преди да го арестуват.
Минава съвсем месец преди началото на военния процес против Робинет. В обвиняването се прецизира, че той е бил в нетрезво положение и е провокирал " рискова кавга ", нарушавайки положителния ред и военната дисциплинираност. Тъй като става дума за изваждане на оръжие, измежду обвиняванията е включено " опит за ликвидиране ". Появяват се очевидци, които разказват Робинет като " занимателен, постоянно многолюден и шегобиец ". В своя отбрана подсъдимият декларира, " че каквото и да съм направил, е направено в самоотбрана, не изпитвам завист към г-н Александър преди или по-късно. Той ме сграбчи и може би щеше да ме нарани съществено, в случай че не бях прибегнал до средствата, към които прибегнах ".
Военните съдии не се трогват. На идващия ден те единомислещо постановяват присъда: отговорен по всички обвинявания като се изключи " опит за ликвидиране ". Наказанието е две години затвор с тежък физически труд.
След оповестяването на присъдата Робинет още веднъж е заставен да чака близо три месеца, с цел да може решението да мине по бюрократичните канали на армията. Зает във воденето на военни интервенции, главнокомандващият на армията военачалник Джордж Г. Мийд, потвърждава присъдата едвам при започване на юли. Тогава клетникът е изпратен на островите Драй Тортугас покрай Кий Уест, Флорида.
Те са дом на Форт Джеферсън, гигантска тухлена сграда, предопределена да брани южното крайбрежие и корабните направления на Мексиканския залив. Огромният ръст на американските сили, мобилизирани за битка против Юга, води до увеличение на броя на военните каузи и присъди. Когато пространството в традиционните затвори стартира да привършва, Форт Джеферсън е трансфорат във боен затвор, описван от критиците на Линкълн като " Американски Сибир ". Когато Робинет попада там, в него се обитават над 700 души.
Но прапрапрадядото на Байдън изважда шанс, с помощта на познанството си с трима офицери, които подават петиция до Линкълн с молба да го помилва. Джон С. Бърдет, Дейвид Л. Смит и Самюел Р. Стийл упорстват, че присъдата на Робинет е била безпричинно сурова за това, че " се е защитавал и е нарязал с канцеларски нож " мъж, който е бил " доста по-силен и огромен от него, и всичко това под импулса на моментно вълнение ".
Нещо повече - тримата твърдят, че Робинет е бил " разгорещен и влиятелен в битката против предателите и техните проекти за заличаване на държавното управление ".
Писмото приключва с прочувствен апел: " Помислете за неговите дъщери и синове, които нямат майка вкъщи! (Молейки се за) вашата интервенция от името на нещастния Баща... и бедстващото семейство от обичани деца, Дъщери на Съюза и Синове на Съюза ".
Писмото първо попада на бюрото на Уейтман Т. Уайли, новоизбран сенатор от неотдавна основания щат Западна Вирджиния (отцепва се от Вирджиния, която се бори на страната на Юга). Той подкрепя молбата и я праща на личния секретар на Линкълн, Джон Г. Николай, който пък неотложно желае отчет по казуса от основния юрист на президента Джоузеф Холт.
Докладът на Холт идва в края на август и Линкълн почита молбата на ищците, като написа: " Помилване за неизпълнената част от наказването. Ей. Линкълн. 1 септември 1864 година "
След повече от месец в Драй Тортугас Робинет е пуснат на независимост и се завръща при фамилията си в Мериленд, където се захваща със земеделие. Той доживява до XX в., умирайки в дома на щерка си през 1903 година Краткият му некролог го показва като " човек с обучение и кавалерски качества ".
Никъде не се загатва за мимолетната му връзка с Ейбрахам Линкълн.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ