Саксофонът – детето на Адолф Сакс
Всеки празник се състои от песни, танци, диалози с другари. Добро допълнение е „ живата “ музика. За нея може да си викнете китарист или цигулар. Но изключително колоритно е наличието на саксофонист. Звученето на този прелестен инструмент може да се съпостави с лек бриз, с дъха на море.
Историята на основаването на саксофона е много забавна. Всичко почнало преди доста лета, в далечната страна Белгия. Била 1815 година.
Отиваме в фамилията на белгийски експерт по музикално съоръжение. Шарл Сакс се преместил в столицата Брюксел. И ето, че му се наложило да посрещне самия крал. В дилижанса, паралелно до тях, седят шестте му синове и брачната половинка му.
Предложили му място на велможа занаятчия. За военните оркестри на краля трябвало да се изготвят огромно количество музикални съоръжения. Шарл можел да направи това най-добре от всички.
Цели дни минават в работа. Сравняват се звучене, тоналности. Работата на татко си с огромен интерес следи най-големият наследник Адолф Сакс. Той е единствено на 5 години, само че към този момент самичък си издълбава играчки от дърво.
Повече от всичко го влече тъкмо там – в работилницата. Той следи по какъв начин татко му изкусно създава, шлифова клапана. Малчуганът се пробва да помогне, съгласно силите си. Започва да придобива умения…
Настъпващата нова 1838 година носи със себе си нови очаквания и проекти за бъдещето. Порасналият през това време Адолф Сакс е позволен от татко си да ръководи работилницата. Вече има някои лични разработки. Сега мислите са заети.
Адолф от дълго време бил обърнал внимание, че при осъществяване на симфоничния оркестър се употребяват високите и ниските регистри. На него му се желало да сътвори инструмент, който да звучи в междинната тоналност.
Образецът лежал до него. Трябвало да го покаже на авторитетни хора преди да пристъпи към всеобщо произвеждане. Желателно е за изобретението му да научи целия свят.
Културният център на Европа по това време се намирал във Франция. През 1842 година младият белгиец посетил Париж. Там срещнал своя остарял другар – Хектор Берлиоз, който бил освен прочут композитор, само че и имал връзки в пресата.
Сакс показал своето откритие, изсвирил мелодия. Приятелят му бил удивен.
На идващия ден на първа страница на парижките вестници се появила публикацията „ Музикалните принадлежности на Сакс “. Началото било положено.
Днес това музикално знамение може да се види освен по концерти. Саксофонът звучи и на сватби, юбилеи, празнични вечери. Тогава неговата приложимост била лимитирана.
Четири години по-късно, след среща с другари, новият музикален инструмент намерил приложение във военните оркестри на Франция. Постепенно почнали да го употребяват за обособените симфонични партии.
С появяването на джаза той заел заслуженото първо място. Сложно е да си представим музиката без звученето на този замислящ и сантиментален приятел.
