Всеки посетител в Постоянната експозиция към Градска художествена галерия –

Всеки клиент в Постоянната експозиция към Градска художествена изложба – Пловдив, ул. „ Съборна “ №14А, има опция да се запознае с творчеството на  Атанас Михов (1879 – 1975) и Патрики Сандев (1882 – 1959). В първа зала са подредени техни творби от частната сбирка на Петър Пиронков, бединени от заглавието „ Съмишленици “. Ще могат да се видят до 14 април 2024 година

Близки по възраст, родени в прилежащите градове Стара Загора и Казанлък, двамата се срещат и сприятеляват през 1898 година, а за известно време споделят и обща квартира като студенти в Държавното рисувално учебно заведение в София.

Патрики Сандев е роден на 19 май 1882 година в Казанлък (в деня на свети Патрикий) и е петото и само оцеляло  дете в фамилията. На 14 годишна възраст към този момент е наясно със ориста си на художник. В основата на този му избор стоят две известни в Казанлък персони – фирмописецът Костадин Станчев и иконописецът и театрал Петьо Ганин. При Петьо Ганин, помагайки му в продължение на една година, учи иконопис. Покрай него оформя интерес към театъра и сценографията.

През 1898г. в Стара Загора се среща и среща с бъдещия занаятчия на пейзажа Атанас Михов, който е към този момент студент. През есента на същата 1898 година постъпва в Държавното рисувално учебно заведение. През първата година живее в квартирата на новия си другар Атанас Михов. Сред преподавателите му са най-респектиращите персони на българското изкуство по това време – по живопис и изобразяване Иван Мърквичка, Иван Ангелов и Петко Клисуров, по моделиране – Жеко Спиридонов и Марин Василев, по история на изкуството – Антон Митов и водещият вечерен акт Никола Михайлов.

Дипломира се през 1910 година, като в това време печели първа премия на студентския конкурс за картина на битова тематика. През 1912 година е назначен като асистент сценичен художник в Народния спектакъл. От 1920 година стартира дейната му креативна активност и присъединяване в изложения. Към обичаните си жанрове – портрета, пейзажа и натюрморта по-късно ще прибави и битовата фигурална комбинация.

Атанас Михов е измежду най-популярните художници в историята на българското изкуство. Роден е на 24 септември 1879 година в Стара Загора. През 1904 г.завършва живопис в Държавното рисувално учебно заведение при проф. Ярослав Вешин.Той е измежду основоположниците на актуалния пейзаж и несъмнено е един от най-изтъкнатите му майстори в живописта. Живее съвсем столетие и е извънредно работлив. Дарбата му е оценена още в първите години на 20-ти век. Седемдесет години по-късно платната му ще бъдат неотменна част от развиването на жанра и българската пластична просвета.

От 1904г. Михов взе участие в изложения на Дружество „ Съвременно изкуство “, Съюза на южнославянските художници „ Лада “, Дружество „ Родно изкуство “, Дружеството на севернобългарските художници. От 1906г. до 1932г. е преподавател по изобразяване в Силистра, Разград, Русе и София. Атанас Михов е взел участие в Първата международна война и е рисувал произведения с военни сюжети. Удостоен е със званието „ национален художник “ (1952), а две години по-късно Съюзът на българските художници провежда юбилейната му галерия.

Атанас Михов умира на 21 януари 1975 година в София, оставяйки богато художествено завещание. Негови творби имат Президенството на Република България, Министерският съвет, Министерството на външните работи, редица посолства на България в чужбина, Националната изложба, Софийска градска художествена изложба, всички градски художествени галерии в страната, както и голям брой частни сбирки у нас и в чужбина.