Всеки писател е в непрестанно търсене на устойчива стратегия, с

Всеки публицист е в непрекъснато търсене на устойчива тактика, с която да поддържа всекидневната борба с празния лист. Това безпределно търсене не се случва само на младите и неопитни писатели, в противен случай. Някои от литературните колоси също е трябвало да измислят особени способи, посредством които да се стимулират да пишат.

Освен с умения и просветеност, най-хубавите литературни гении са такива и поради голямата пристрастеност, която изпитват към занаята си. Ето с какви ексцентрични привички се е захранвала тази пристрастеност при някои от писателите, на които се възхищаваме:

Лежане

За някои създатели, лежането наподобява подкрепя творчеството и ускорява фокуса. Те намират точните думи и ентусиазъм, до момента в който си лежат в леглото. Сред известните писатели, които са лежали до момента в който са измисляли книгите си са Марк Твен, Джордж Оруел, Уди Алън и Марсел Пруст. А Труман Капоти даже е казвал, че е „ изцяло водоравен създател “, защото не можел да мисли, в случай че не е в легнало състояние.

В изправено състояние

Точно противоположното на първото – за някои създатели мисленето и писането, до момента в който са седнали или легнали, е цялостен парадокс. Хемингуей, Чарлз Дикенс, Вирджиния Улф, Луис Карол, Филип Рот – всички те са писали изправени до бюрото си, а не седнали.

На обособени листчета

Авторът на „ Лолита “, Владимир Набоков, е бил доста акуратен към своите писателски принадлежности. Записвал е всичките си думи на листчета, които е пазел в обособени кутии. Този чудноват способ му е разрешавал да написа сцените без да съблюдава избрана последователност и да се стопира на една или друга сцена, без да се преценява с хронологията на дейностите. Освен това, Набоков е държал част от тези листчета под възглавницата си. По този метод, в случай че някоя концепция му пристигна ненадейно, е можел да я запише незабавно.

Цветни кодове

Френският създател Александър Дюма, отдолу под чието перо са излезли „ Тримата мускетари “ и „ Граф Монте Кристо “, е употребявал система от цветни кодове. Той е пишел някои неща с един цвят, други – с различен, и е бил извънредно акуратен във връзка с цветовете. Синьото е било цветът на научнофантастичните трудове, розовото – за публикации и художествени текстове, жълтото – за лирика.

Висене надолу с главата

Висенето е прелестен лек за писателски блокажи: най-малко по този начин счита Дан Браун. Според създателя на „ Шифърът на Леонардо “, практикуването на така наречен „ инверсионна терапия “, му е пособие да релаксира по-добре и се концентрира върху писането. Колкото по-дълго време издържи надолу с главата, толкоз по-вдъхновен се чувствал.

Писане без облекла

За да завършите писателската си работа в период, може би би трябвало да се обърнете към един табиет на Виктор Юго – голото писане. Когато крайните периоди го притискали, както се е случило с „ Гърбушкото от Нотр Дам “, той инструктирал своя лакей да му конфискува всички облекла, с цел да не може да излиза от у дома. Дори през най-студените дни, Юго се увивал само в одеяло и пишел историите си.

Пиене на свиреп количества кафе

Френският публицист Оноре дьо Балзак е наливал гориво в креативната си душа, като консумирал по към 50 чаши кафе дневно. Някои изследвания споделят, че Балзак съвсем не е спял, до момента в който е писал своя magnum opus „ Човешка комедия “. Друг публицист, който е употребил кафето като „ креативен пуш “, е Волтер. За него се знае, че в интервали на творчество, е пил към 40 кафета дневно.

Източник: chr.bg