Всеки пети от новопостъпилите е намерил работа в търговията, а

Всеки пети от новопостъпилите е намерил работа в търговията, а строителството е привлякло 19.5 хиляди нови чиновници през годината.

© Георги Кожухаров Още по тематиката
МВФ: По-ефикасни обществени институции са основни за ускорение на икономическия напредък

Застаряването на популацията и емиграцията постановат преосмисляне на метода, по който държавното управление разпределя бюджета
22 фев 2018
Работодатели могат да аплайват за 80 млн. лева за наемане на безработни

Средствата са обезпечени по стратегия " Развитие на човешките запаси ", а срокът за кандидатстване е до 9 март т.г.
21 фев 2018
Икономика в зелено

Брутният вътрешен продукт пораства с 3.6% през последното тримесечие на 2017 година Почти всички знаци са нагоре, само че за бурно развиване са нужни повече вложения
16 фев 2018
Средната заплата доближава 1123 лв. през декември

Увеличението през последните три месеца на 2017 година е 10.6% на годишна база
13 фев 2018 Регионални разлики
Над 80% от безработните са си намерили работа в Южна България, най-вече в столицата, Пловдив и Благоевград, въпреки че намаляване се следи и в останалите райони. В Северна България спадът идва главно от Велико Търново, Търговище, Силистра, а в Северозападна България броят на безработните нараства. Най-притеснително е ситуацията във Видин, където безработицата доближава 19.2%, а броят на хората без работа се покачва с хиляда души до 7 хиляди.
Все повече хора в стопански дейна възраст се причисляват към пазара на труда, а заетите са се нараснали с цели 133 хиляди души. Така над половината от популацията на 15 и повече години през предходната година е работело, демонстрират данните на Националния статистически институт (НСИ) за положението на работната мощ през 2017 година Това е най-високият коефициент на претовареност от 2003 година насам, само че тук фактор е и влошаващата се демография. Логично безработицата също спада - до 6.2%, а претовареност са намерили хора от всевъзможни възрастови групи и с всевъзможен учебен ценз.

Ако би трябвало да се заключи - предходната година е била най-хубавата за пазара на труда от рецесията насам, а съгласно множеството анализатори стопанската система към този момент стартира да доближава своя пик на заетостта.

Който не търси, той не намира

През 2017 година общата безработица в страната пада с 1.4 процентни пункта до 6.2%, като по този начин се доближава до предкризисното равнище от 5.6% през 2008 година В безспорни стойности понижението е с 40 хиляди души до общо 207 хиляди търсещи работа. Младежката безработица остава висока, само че смяната в коефициента в границите на година е впечатляваща - с 4.3 пункта надолу до 12.9%. За съпоставяне, четири години по-рано, когато безработицата удари своя пик, индикаторът при младежите показваше 28.4%.

Спад на безработните има във всички възрастови групи и степени на обучение. Най-голямото намаляване обаче е при хората със приблизително обучение - 23.2 хиляди надолу като по този начин коефициентът на безработица в тази група пада до 5.3%. Близо 95 хиляди души, приключили гимназия или колеж, са почнали непрекъсната работа през предходната година, най-вече в частния бранш.

Очаквано, въпреки това понижението на безработните при висшистите и хората с начално и по-ниско обучение е минимално - с по 3-4 хиляди Добра вест е, че огромна част от напускащите групата на безработните са търсещи претовареност повече от една година, защото нормално те са най-трудни за консолидиране на пазара на труда.

Осемгодишен връх

Спадът на безработните се отразява и в данните за работещите в страната - чисто над 133 хиляди души са почнали работа през 2017 година, като по този начин общият брой на заетите доближава осемгодишен връх от 3.15 млн. души. И тук растеж се следи във всички възрастови групи, само че най-важен е за хората над 45 година - със 75.6 хиляди нагоре. Увеличение на заетите има в съвсем всички области в страната, само че на напред във времето са Пловдив, София и Стара Загора.

Голяма част от растежа - 112.5 хиляди, идва от наетите в частния бранш. Данните демонстрират, че позициите с гъвкаво работно време към момента са лимитирани, което ще затрудни включването на студенти, майки и възрастни към пазара на труда.

Всеки пети от новопостъпилите е намерил работа в търговията, а строителството е привлякло 19.5 хиляди нови чиновници през годината. Предвид растящите приходи на популацията и покачването на броя на разрешителните за градеж, числата не са изненада. Работещите в държавното ръководство пък понижават с 1.4 хиляди души, а в образованието - с 1.2 хиляди

Все повече хора са на пазара

Хората, които не си търсят работа и не работят, понижават с съвсем 150 хиляди за година (до 2.7 млн.). Тук евентуално фактор са и демографските трендове, само че огромна част от спадът идва от две възрастови групи - младежите (25-34 г.) и хората в предпенсионна възраст (55-64 г.). Голяма част от новоприсъединилите се към пазара на труда са с тапия от професионална гимназия (49 хил.) и главно обучение (51 хил.).

Обнадеждаваща е смяната при обезкуражените, които понижават с 50 хиляди до 115.8 хиляди, и изключително на живеещите по селата. Допълнително, при хората, които не желаят да работят, понижението е с съвсем 100 хиляди души, като настройките си във връзка с заетостта са трансформирали основно възпитаници и студенти и хората в преклонна възраст.

Пловдив отбелязва най-значителния спад - там броят на хората, които нито работят, нито търсят работа, е надолу с цели 36.5 хиляди Северозападът пък е един от районите, където наклонността е по-отчетлива. В Монтана да вземем за пример хората под 64 година отвън пазара на труда понижават с 6.3 хиляди души, а във Враца спадът е с 6 хил.