Всеки пети българин официално се води беден
Всеки пети българин публично се води безпаричен. Това в числа значи, че над 1,4 млн. души ще продължат да живеят с под 764 лева, колкото ще бъде линията на беднотия от 1 януари.
За да преживеят, разчитат главно на пенсиите си. И тук идва първият проблем – половината от всички над 2,05 млн. пенсионери получават минимални пенсии, като тази за стаж и възраст е 630,50 лева, а най-ниската за неработоспособност е 535,93 лева
Между 20 и 30% от пенсионерите пък се нуждаят от помощ в всекидневието си. Националната здравна анкета демонстрира, че към
които водят до съществени ограничавания на тяхната автономия. Катастрофалната демографска картина у нас пък не вещае и нищо по-различно в бъдеще.
Според отчети на Световната здравна организация и Европейската комисия до 2030 година хората, които не могат да се обслужват сами или се нуждаят от грижи, ще набъбнат с към 25-30%.
в всекидневието си към 2040 година До 2050 година пък половината от популацията над 80 година ще има съществени здравословни проблеми, които ще изискват помощ в всекидневието.
Това включва хора, които страдат от алцхаймер, парализи, инсулти и други тежки положения, написа „ 24 часа “.
България има относително висока степен на взаимозависимост от фамилните грижи, а ресурсите за професионална грижа и институционални услуги не са задоволителни, с цел да покрият всички нуждаещи се.
5598 са тези за остарели хора в 82 дома, финансирани от страната. 4395 пък са в 68 дома за пълнолетни лица с увреждания. Частните домове са 108. Регистрираните приюти са под 50 с 1500 места. Или общо са към 15 хиляди
С над 380 млн. лева по проекта за възобновяване ще бъдат ремонтирани 81 от общо 82 дома за остарели хора, финансирани от страната. Както “24 часа ” описа, се залагат условия, близки до домашните, медицински кабинет във всеки дом, пространства за отдих и занимания за общо над 5800 възрастни.
а общата инвестиция по план “Модернизиране на дълготрайната грижа ” е над 750 млн. лева, обезпечени по проекта. Парите ще се дадат на общините и те ще организират публичните поръчки и търговете, тъй като кметовете и локалните управляващи имат основна роля в този развой.
детски градини, здравни заведения, с цел да се реши кои от тях могат да бъдат преустроени и да станат домове за възрастни хора, изясни в петък общественият министър Борислав Гуцанов. Той добави, че се възнамерява да бъдат основани към 10 нови дома в някои от тези здания.
В момента обаче хората, които не са настанени в старешки домове, могат да разчитат главно на държавни услуги и европейски планове.
В националната карта на обществените услуги през предходната година са били обхванати 104 290 българи. Най-много са в асистентска поддръжка – близо 44 хиляди, в терапия и рехабилитация са взели участие 16 400, в дневна грижа за пълнолетни с трайни увреждания – 13 871. През предходната година
делегирани от страната на общините. Отделно персоналната помощ е коствала над 981 млн. лева, а приблизително на месец персонален помощник са имали към 65 хиляди души с увреждания.
Една от най-важните е “Иновативни здравно-социални услуги ”, която наследи завършилия предходната година план “Грижа в дома ”.
Тя е за относително по-малко хора и в началото планува обгръщането на 15 хиляди със 150 млн. лева
Но с нея не престават да се дават грижи за инвалиди в дома им.
За да преживеят, разчитат главно на пенсиите си. И тук идва първият проблем – половината от всички над 2,05 млн. пенсионери получават минимални пенсии, като тази за стаж и възраст е 630,50 лева, а най-ниската за неработоспособност е 535,93 лева
Между 20 и 30% от пенсионерите пък се нуждаят от помощ в всекидневието си. Националната здравна анкета демонстрира, че към
които водят до съществени ограничавания на тяхната автономия. Катастрофалната демографска картина у нас пък не вещае и нищо по-различно в бъдеще.
Според отчети на Световната здравна организация и Европейската комисия до 2030 година хората, които не могат да се обслужват сами или се нуждаят от грижи, ще набъбнат с към 25-30%.
в всекидневието си към 2040 година До 2050 година пък половината от популацията над 80 година ще има съществени здравословни проблеми, които ще изискват помощ в всекидневието.
Това включва хора, които страдат от алцхаймер, парализи, инсулти и други тежки положения, написа „ 24 часа “.
България има относително висока степен на взаимозависимост от фамилните грижи, а ресурсите за професионална грижа и институционални услуги не са задоволителни, с цел да покрият всички нуждаещи се.
5598 са тези за остарели хора в 82 дома, финансирани от страната. 4395 пък са в 68 дома за пълнолетни лица с увреждания. Частните домове са 108. Регистрираните приюти са под 50 с 1500 места. Или общо са към 15 хиляди
С над 380 млн. лева по проекта за възобновяване ще бъдат ремонтирани 81 от общо 82 дома за остарели хора, финансирани от страната. Както “24 часа ” описа, се залагат условия, близки до домашните, медицински кабинет във всеки дом, пространства за отдих и занимания за общо над 5800 възрастни.
а общата инвестиция по план “Модернизиране на дълготрайната грижа ” е над 750 млн. лева, обезпечени по проекта. Парите ще се дадат на общините и те ще организират публичните поръчки и търговете, тъй като кметовете и локалните управляващи имат основна роля в този развой.
детски градини, здравни заведения, с цел да се реши кои от тях могат да бъдат преустроени и да станат домове за възрастни хора, изясни в петък общественият министър Борислав Гуцанов. Той добави, че се възнамерява да бъдат основани към 10 нови дома в някои от тези здания.
В момента обаче хората, които не са настанени в старешки домове, могат да разчитат главно на държавни услуги и европейски планове.
В националната карта на обществените услуги през предходната година са били обхванати 104 290 българи. Най-много са в асистентска поддръжка – близо 44 хиляди, в терапия и рехабилитация са взели участие 16 400, в дневна грижа за пълнолетни с трайни увреждания – 13 871. През предходната година
делегирани от страната на общините. Отделно персоналната помощ е коствала над 981 млн. лева, а приблизително на месец персонален помощник са имали към 65 хиляди души с увреждания.
Една от най-важните е “Иновативни здравно-социални услуги ”, която наследи завършилия предходната година план “Грижа в дома ”.
Тя е за относително по-малко хора и в началото планува обгръщането на 15 хиляди със 150 млн. лева
Но с нея не престават да се дават грижи за инвалиди в дома им.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ