Ето затова не ходя на море
Всеки път би трябвало да изяснявам за какво не обичам да отивам на море, по тази причина взех решение да основа тази обява, която да обясни на всички познати тази моя „ чудноватост “, а дружно с това и да ви споделя един занимателен случай, другари мои.
Случи се преди няколко години, когато аз и няколко приятелчета в следващия почивен ден отидохме на море. Взехме си хотелска стая, вечерта добре си прекарахме, отложихме плажа за идващия ден. На сутринта се събудихме и откакто изтрезняхме с по бира, се отправихме към плажа. Беше някъде 10 сутринта.
Приятелите ми отидоха с децата си да се къпят, да се забавляват на атракционите, а аз останах на брега и продължих да си пиянствам. Настроението беше кофти, главата ми страховито бумтеше, бирата се стопляше за броени минути и се превръщаше от прохладна напитка в откровена пикня.
И тук се случи нещо, което прецака настроението ми дефинитивно. Седях на практика в самата вода и в този миг до мен мина тлъстичко мамче на към 30-35 години със своето благо „ чедо “ на ръце, влезе до коляно във водата, тъкмо против мен, взе детето си под крайници и стартира да го подканя с известните на всички ни „ Пиш-пиш “, „ Къкай-къкай “, „ Хайде давай още малко “…
Естествено детето й не я накара да чака дълго и стартира да къка непосредствено в морето. Бях в потрес! Такова дивашко държание и безочливост просто не чаках. Естествено, не можех да замълча и споделих: „ Госпожо, извинете, само че там има тоалетна! “ и демонстрирах биотоалетната, ситуирана на брега на морето безусловно на 50 метра от нас.
Това, което чух в отговор, беше разцвет на простата природа на човек. Тя отговори следното: „ Когато си със своите деца, тогава ще умнееш, а аз нямам левче да платя за п*сраната тоалетна и не съм предходна толкоз километри с рейс, че да заплащам и за тоалетна! “ Егати овцата.
Това ме извади отвън нерви, а тя по този начин бързо избяга с нейното копеленце, че изпаднах в прострация, като единствено вълните, приближаващи към мен дребните л*йненца към краката ми, ме накараха да се съвзема. И тук направих нещо, което не чаках от себе си.
Взех дребен целофанов плик и извадих шитнята от морето. По-точно онази част, която вълните не отнесоха към страната на къпещите се хора. След това станаха и с л*йната в пакер потеглих да диря това мамище. Не чаках дълго, когато я видях нея и дребното копеле, което се осмели да оскверни морето и достойнството на Посейдон, както и главата на тяхното семейство, лоен пийнал шопар на към 45 години и тяхното одеяло, което бяха поставили върху една поляна.
Седяха и ядяха любеница, като в това време плюеха семките в пясъка, където имаше сандвичи, салата, шишчета, бира, разлята в чаши. Прибилих се и се прокашлях, карайки ги да ми извърнат внимание.
„ Извинете “ – споделих аз – „ Чух, че изпитвате известно финансово усложнение, в случай че е по този начин, желая да ви нашомня, че торът държи скъпа цена и по тази причина считам, че във вашето състояние не би трябвало да се лишавате от толкоз липсващ и скъпоструващ материал.
С тези думи изхвърлих л*йната от пакета непосредствено върху тях на поляната: върху динята, салатата, шишчетата, дори върху бирата попадна малко, с помощта на това малко идиотче, изакало цяла купчинка.
След това последва гонитба, благословия на майка и пищене от страна на свинята-майка. Главата на фамилията им естествено не съумя да ме догони и аз наред се скрих след акта си на отмъщение.
Останалите два дни море прекарах в хотелската стая, за което по никакъв начин не скърбя, защото там имаше климатик, кабелна и студена бира непосредствено от фризера.
Приятелите ми споделиха, че този лоен тюлен ме търсел по плажа още няколко дни, изпитателно гледайки в лицата на почиващите, само че претърпял крушение. А поради тях аз не обичам да почивам и до през днешния ден на море.
