Всеки път, когато видя как на мои познати, клиентки и

Всеки път, когато видя по какъв начин на мои познати, клиентки и приятелки подаряват луксозни букети и дарове, за които аз цялостен живот бленувам, стартира да ме боли освен прочувствено, само че и физически. И тази болежка не може да бъде облекчена или най-малко приглушена от нито един от четиримата ми психолози и даже от най-хубавия психиатър в града, при който отивам на персонална терапия.

Посрещнах следващата Нова година даже без една картичка, макар че имам връзка с съумял мъж, чиито достижения в обществената и други сфери в действителност въодушевяват. И няма значение какъв брой необикновени деликатеси от Европа и ексцентрични сувенири подарих аз, нито какъв брой нули имаше в сумата.

Препоръките на тези, които се пробват да оказват помощ, са елементарни: „ Напусни този, който не те цени, с цел да попаднеш в обятията на някой, който най-сетне ще оцени мащаба на личността ти. “ Да, само че в случай че това се случваше за първи или повторно, тъкмо по този начин бих постъпила. Натрупаният отрицателен опит обаче ме стопира от недомислени решения.

Сериозно, за какво нито един от някогашните ми не е платил даже един маникюр, до момента в който на една моя много посредствена позната подаряват верига студиа за маникюр за милиони? При това тези „ съдбовни “ дами нормално не могат да свържат две думи, до момента в който аз приказвам четири непознати езика и изучавам още три.

Те едвам са приключили главно обучение и някакви триседмични курсове, а аз имам няколко висши образования с отличие, куп дипломи за преквалификация и победи в академични, градски и районни шампионати по шах.

Вечер не чета булевардни романи и хороскопи, а кореспонденцията сред Алберт Айнщайн и Волфганг Паули, биографиите на Мерилин Монро, Коко Шанел и Фрида Кало, научни публикации за нерешими математически парадокси и писания по нуклеарна физика.

Дори фигурата ми е по-съблазнителна от тази на постоянно отслабващите, изтощени жертви на модерните трендове. Обожавам любовта във всичките ѝ проявления. Като практикуващ сексолог мога почтено да кажа, че мога да откажа секс на обичания си мъж единствено по време на раждане или в предсмъртно положение.

И какво получавам в подмяна? Думи, че за дами като мен е по-добре въобще да не се женят - думи, които пронизват така и така нараненото ми сърце. Може би сега в действителност съм по-подходяща за ролята на държанка, в сравнение с брачна половинка, тъй като несъмнено не съм подготвена да посветя живота си на сарми и кюфтета, макар че имам и тапия за готвач. Но тогава къде са диамантите и ключовете от новата ми кола? Нали точно любовниците би трябвало да бъдат обсипвани с тях? Но и тук нещо не се получава.

Маргарита, 27 година

Психологът дава отговор:

Маргарита, доста скърбя, че в продължение на години вашето изцяло естествено предпочитание да получавате грижа и обич не се е сбъдвало по метода, по който сте желали.

От думите ви оставам с усещането, че сте уверена, че с цел да получиш обич, би трябвало да направиш нещо. И вие го вършиме: четете умни книги, трупате образования, посещавате няколко психолози, стараете се да угаждате на колегата си и да не му отказвате секс. Когато човек влага толкоз доста, възмущението е естествено - в последна сметка искаш да получиш нещо в подмяна.

Любовта обаче не е трансакция и сътрудниците не се избират съгласно това каква литература четете вечер. Сякаш сте се убедили, че в случай че следвате избрани правила, всичко наложително ще се получи. Това е превъзходен метод да се справите с тревогата и неспособността да понасяте несигурността - основава се чувството, че в отговор на дейностите ви наложително ще последва резултат.

Само че, съдейки по всичко, действителността всякога ви демонстрира, че нещата не работят по този начин.

Близостта и желанието да даряваш другия с дарове не се раждат от това какъв брой е интелигентен и какъв брой доста знае. Това е по-скоро първото ходило - нещо, с което можеш да привлечеш вниманието на първа или втора среща. Истинската непосредственост се ражда от уязвимостта, а вие, наподобява, доста се страхувате да бъдете уязвима. Пишете, че имате четирима психолози и най-хубавия психиатър. Терапевтичната работа обаче, както и връзките по принцип, се гради главно на съюз, който се състои от двама души. Създава се усещане, че се пробвате да избегнете този съюз, като ангажирате няколко експерти, с цел да не се постанова да се разкривате на 100% пред нито един от тях.

Очевидно същата система работи и във връзките ви. Никаква накърнимост, а оттова и никаква непосредственост. Сякаш не можете да приемете себе си като жив човек, който може да се отпусне или да не желае нещо. Ще бъда почтен, думите ви, че „ можете да откажете секс единствено по време на раждане или в предсмъртно положение “, леко ме уплашиха, тъй като звучат като липса на връзка с тялото и като принуждение над самата себе си.

Струва ми се, че сега би било най-добре да се концентрирайте върху себе си и върху това какво в действителност желаете от живота. Дори ползите, които описвате, не звучат като нещо, което в действителност ви носи наслаждение, а по-скоро като средство да изглеждате специфична, значима и по-добра от останалите. Възможно ли е надълбоко в себе си да не харесвате нуклеарната физика и в действителност да предпочитате да прекарвате вечерите си с тъмни сантиментални романи, само че вместо това се самоизмъчвате в гонене на някакъв митичен блян?

Не мога да не отбележа и още един подробност - заобиколена сте от голям брой експерти, само че наподобява, че нямате никакви другари. Всички дами, които споменавате, получават по някакъв метод неприятни етикети. Сякаш всички те са съпернички, а вашата задача е да бъдете по-добра от тях. Животът обаче не е съревнование, а другарството, изключително женското, е извънредно мощен запас. Може би си коства да се опитате да погледнете на другите хора по малко по-различен метод - като за начало, най-малко като на персони, които съставляват някакъв интерес за вас.

Снимки: Freepik