Всеки път, когато 52-годишната Анна е развълнувана, тя усеща смразяващото

Всеки път, когато 52-годишната Анна е разчувствана, тя усеща смразяващото допиране на дуло на револвер сред веждите си – натрапчиво увещание за среща с група съветски бойци на нейната улица преди към година, написа „ Асошиейтед прес “.

В този ден, измежду сълзи и писъци, бойците заплашват да убият нея и брачна половинка ѝ, стрелят с патрони в земята сред краката им и по-късно отвличат шурей ѝ на незнайно място, явно гневни, че не може да ги насочи къде могат да намерят алкохол. Две седмици по-късно брачният партньор на Анна, който самият е бил приет в болница преди този момент заради сърдечни проблеми, намира тялото на брат си в гората, близо до селото, където живеят, в окупирана от Русия област в югоизточната Запорожка област на Украйна. 2 седмици по-късно той също умира.

„ Сърцето му не можеше да го понесе “ , споделя Анна. Сама и уплашена, дамата потъва в меланхолия.

„ Не знам по какъв начин се оправих с това “ , признава тя, повтаряйки фразата още веднъж и още веднъж, до момента в който сълзите се стичат по лицето ѝ. На 22 ноември тя най-сетне съумява да избяга от вкъщи си, присъединявайки се към група бежанци по „ коридора “ , 2-километров (1,2 мили) преход по фронтовата линия на борбите, която украинците също назовават „ сивата зона “ , ситуиран сред Белгородска област на Русия и Сумска област на Украйна.

Последният кулоар за бягство

От началото на войната в Украйна хиляди хора са избягали от окупираните от Русия региони по безчет направления . Сега, след съвсем две години, „ коридорът “ е единствената им опция да преминат непосредствено в Украйна. Позволено им е да се движат свободно през зони, следени от Русия, множеството вземат рейсове до коридора от домове в цялата страна: Запорожие и Херсон на югоизток, Донецк и Луганск на североизток и Крим , южният полуостров, който Русия анексира през 2014 година

След като стигнат до коридора, те би трябвало да продължат пешком , минавайки през открита, обезлесена ничия земя, бръмченето на артилерия и звуците на дронове от близки борби, отекващи в ушите им. Те са предизвестени преди да тръгнат, че никой няма да може да подсигурява сигурността им, до момента в който пресичат . Някои пътуват с деца или възрастни родители. Докато дойдат в Суми, хората са изтощени, едвам намират сили да носят дребното движимости, които са съумели да сграбчен, преди да избягат. И въпреки всичко за мнозина оставането в окупираните зони не е алтернатива .

„ Да останат там е равно гибел за тях “ , споделя Катерина Арисой, шеф на неправителствената организация Плуритон, която основава подслон с непринуден личен състав в Суми.

„ Те се борят да си тръгнат поради мъчения, отвличания, убийства. Просто не могат да останат там. “

Мрачен и пасен живот в окупирана Украйна

Цивилни в окупирани територии са арестувани по незначителни аргументи, като да вземем за пример говорене на украински или просто тъй като са млади мъже, съгласно следствие на „ Асошиейтед прес “, извършено по-рано тази година. Хиляди са държани без обвинявания в съветски затвори и региони на окупираните територии.

Правителството на Украйна пресмята, че минимум 10 000 цивилни са арестуваните.

От двете страни на коридора бежанците са подложени на строги обиски и разпити. От съветска страна някои, изключително мъже, нямат право да минават.

Мнозина се опасяват и се съгласиха да приказват пред медиите единствено при изискване за анонимност. Анна отхвърли да даде фамилното си име от боязън от последици против родственици, които към момента живеят в окупираната зона на нейната провинция.

„ Те не ни считат за хора “ , споделя Анна за съветските бойци.

Освен това повода доста хора да бягат са новите закони , принуждаващи жителите на окупираните региони да придобият съветско поданство . В отчет на Лабораторията за филантропични проучвания към Училището по публично здраве на Йейлския университет се споделя, че те би трябвало да създадат това до юли 2024 година или могат да бъдат депортирани , в това число в отдалечени региони на Русия . В приюта тези, които са съумели да избегнат издаването на съветски паспорт, приказват с забележима горделивост. Никой не приказва на глас за приемането на подобен.

Постоянен поток от бежанци

Скоростта, с която хората минават през коридора, зависи от времето и обстановката на фронтовата линия. Напоследък, с непрекъснатото намаление на температурите преди зимата, приблизително 80-120 души се връщат на ден, изясни Арисой. Тя акцентира, че най-високите цифри са регистрирани след сриването на язовир Каховка в Южна Украйна по-рано тази година, когато към 200 души дневно бягаха.

Повече от 15 500 души са минали през приюта на Плуритон от отварянето му през март, описа Арисой, самата тя бежанка, която напуснала дома си в източния град Бахмут, откакто е трансфорат в отломки и високомерен от съветските военни сили през май.

„ Аз също изгубих всичко. … Познавам възприятието, когато загубиш дома си, живота си, статуса си, когато станеш като нула “ , сподели тя.

Дълго пътешестване до място наоколо

Преди войната 73-годишната Халина Сидорова напуща град Запорожие , където се намират нейните деца и внук, с цел да се грижи за старата си майка в село отвън Полохи, различен град в провинция Запорожие, на към два часа път с кола. По време на войната двете области са разграничени от фронтова линия, която Сидорова не може да пресече, и тя внезапно се озовава на окупирана територия , изолирана от роднините, които е изоставила. Сидорова взема решение. Малко преди гибелта на 93-годишната ѝ майка тя ѝ споделя:

„ Мамо, когато си отидеш, ще остана тук до девет дни, ще дойда на гроба ти да се сбогувам и по-късно ще се прибера. ”

Когато идва моментът, тя безмълвно опакова нещата си, сграбчва бастун и се впуска в предизвикателното пътешестване : през целия ден пътешестване с рейс през други окупирани територии и в Русия, където потегли пешком по коридора. Сидорова не споделя на никого, че си потегля. През целия сложен път тя намирала разтуха в молитва. Докато седеше в приюта в Суми, тя показа:

„ Четях молитвата през целия път… през цялото пътешестване, даже когато заспах, продължих да чета. “

Когато най-сетне се прибере вкъщи в град Запорожие, пътуването на Сидорова ще е минало съвсем целия ѝ кръг.

Противоречиво решение

Анна и брачният партньор ѝ в началото се съпротивляват да изоставен дома си. Но с течение на дните от ден на ден съветски войски стартират да окупират празни къщи и гори, обстановка, която съгласно нея е станала „ ужасяваща до краен лимит “. През януари те засичат брата на брачна половинка ѝ, до момента в който се прибира от работа, и го питат от кое място могат да вземат алкохол. Той им споделя истината: не знае. Когато се прибрал, двама въоръжени руснаци пристигнали в дома му и почнали да го бият с пушка в двора му, описа Анна. Когато тя и брачният партньор ѝ, който живеел против къщата на брат си, изтичали да видят какво става, руснаците почнали да стрелят в краката им . Жената си спомня, че един от тях насочил пушка към челото ѝ и отбелязал: „ Сега ще те убия “. Руският боец редува насочването на револвера към гърдите ѝ, а по-късно стреля в краката – нейните и тези на на брачна половинка ѝ, преди в последна сметка да ги пусне. Деверът нямаше да бъде пощаден. Две седмици по-късно брачният партньор ѝ щеше също да е мъртъв. Но едвам 10 месеца по-късно, на рождения ден на 10-годишния си внук, Анна най-сетне взема решение да си тръгне .

Внукът избягал с дъщерята на Анна в Полша в първите дни на войната. Когато Анна се обажда да му честити рождения ден, той ѝ споделя:

„ Защо си там? Нуждаем се от теб. “

По-малко от седмица след позвъняването тя си потегля. Точно в този момент тя изпитала носталгия по дома, залипсвали ѝ цветята, които била засадила в двора на дома си, и дребната ограда и пътеката, които били построили със брачна половинка ѝ.

„ Винаги сме правили всичко дружно “ , споделя тя.

Когато влезнала в коридора от съветската страна, бойците ѝ изкрещели „ махайте се отсам! “ и тя избухнала в сълзи. Пътуването не било елементарно. Времето било студено и тя паднала и наранила коленете си, до момента в който влачела няколко чанти с оскъдните си движимости.

В приюта в региона на Суми тя седи на по-ниска койка, главата ѝ е облегната на ръба на леглото над нея. Предстои ѝ пътуването до Полша. Двете ѝ измръзнали ръце са украсени с брачни халки: нейната отляво, а на умрелия ѝ брачен партньор отдясно.

„ Искам да се прибера към този момент “ , споделя дамата с трептящ глас.