Всеки от нас поне веднъж в живота си е гледал

Всеки от нас най-малко един път в живота си е гледал филм, който е извадил на показ най-емоционалната му страна.

„ Титаник “, „ Тетрадката “, „ Момчето с раираната пижама “, „ Цар лъв “ са единствено част от заглавията, които въпреки и разнообразни по род, са разплакали доста хора.

Понякога ни е мъчно да сдържим сълзите си, тъй като се асоциираме с героите и техните истории. Развиваме възприятие на съпричастност, макар че сме наясно, че това са измислени хора и обстановки.

Широкоразпространено е вярването, че тези, които плачат по време на филм, са слабохарактерни. Тези страсти обаче в действителност ни демонстрират, че не се опасяваме да демонстрираме възприятията си, а това е една от най-силните страни, които може да има един човек.

Според скорошно поручване хората, които плачат, до момента в който гледат филми, в действителност са доста по-силни и прочувствено постоянни от останалите.

Защо се асоциираме с хора, които не съществуват?

Плакането по време на филм значи, че притежаваме способността да се свързваме с прочувственото положение, което изпитва различен човек въз основа на неговата обстановка или изражения на лицето.

Въпреки че знаем, че болката принадлежи на някой различен, да вземем за пример воин във филм, ние знаем какво е възприятието да те боли, да скърбиш, да копнееш или да се радваш и по тази причина можем да се идентифицираме с другия човек, който демонстрира някоя от тези страсти.

Според логиката на психиката съчувствените хора са доста по-силни характери, тъй като изпитването на страсти за другите е извънредно изтощително.

Плакането по време на филм може да се свърже с просветеност, екстроверност и самочувствие.

Това умеене може да ни направи по-успешни в работата, в образованието и междуличностните връзки.

Според откривателите след плакане по време на филм дамите се усещат тъжни, до момента в който мъжете признават, че се усещат свързани с кино лентата и героите.

Хората със мощна душeвност нормално заемат лидерски позиции в обществото. Въпреки че на пръв взор звучи нелогично, проучването демонстрира, че уверените екстроверти плачат, до момента в който интровертите, които се характеризират със необщителност към себе си и другите, могат да гледат печален филм без да пролеят нито една сълза.

Плакането по време на филм е част от цялостното преживяване, когато гледаме филм.

Изследователите заключват, че ние се свързваме с героите, тъй като имаме способността да живеем в два паралелни свята по едно и също време.

Въпреки че сме наясно, че дисплеят е границата на действителността, до момента в който гледаме филм ние навлизаме в специфичен свят от герои и стории, които могат да повлияят на страстите ни по същия метод както и в действителността.

Следващият път, когато гледате покъртителен филм и сълзите напират, не ги сдържайте, а се оставете на страстите да ви водят.