10 писатели, които мразят своите творби
Всеки от нас желае да реализира огромен триумф в специалността си. Това, несъмнено, важи и за писателите, които денонощно са писали, пренаписвали, редактирали и работили по своите трудове.
Логично звучи, че след толкоз доста работа, най-сетне да бъдеш оповестен е като дълго чакана отмора на плажа. Но в някои случаи почивката се оказва облачна.
10. Уилям Пауъл – Наръчник за готвене на анархиста
Централната концепция на книгата от 1971 година е, че насилието е допустим метод да се донесе политическа смяна. „ Наръчник за готвене на анархиста “ съдържа указания за изработката на експлозиви, оръжия, както и домашно произвеждане на неразрешени опиати.
Пауъл я написва, когато е на 19 години, във връзка войната във Виетнам. Книгата е един тип протест за това, че може да бъде изпратен да се бие във война, в която не има вяра. По-късно, през 2000 година, в писмо до фенклуба на книгата, той написа, че към този момент няма такива възгледи и творбата му е просто плод на младежки яд.
Казва, че ще се радва книгата да излезе от продажба, защото я вижда като евентуално рискова. За страдание той няма правото да я спре, тъй като издателят държи правата. През 2013 година, след учебна престрелка, проверяващите откриват, че стрелецът е чел „ Наръчник за готвене на анархиста “.
По този мотив писателят разяснява „ Вече не е отговорно или морално целесъобразно да я (книгата) държим в щемпел. “ В друга публикация той написа: „ Не знам за въздействието, което книгата е имала върху причинителите, само че не мога да си показва, че е било положително. Продължителното издание на наръчника не служи за никаква друга цел, с изключение на комерсиалната за издателя. “
9. Питър Бенчли – Челюсти
Романът „ Челюсти “ е първият на писателя и продава 20 милиона копия и става вдъхновението за известния филм на Стивън Спилбърг. Противно на упованията му, книгата възпламенява параноята към акулите.
Повечето хора, гледали кино лентата или чели книгата, не осъзнават, че водните хищници в действителност убиват доста малко хора годишно и надалеч не са най-голямата опасност. В следствие Бенчли става бранител на акулите и търси способи да образова хората по отношение на неправилните им схващания.
Малко преди гибелта си, той споделя в изявление: „ Знаейки това, което знам в този момент, в никакъв случай не бих могъл на напиша книгата (…) Акулите не се насочват характерно към хората и несъмнено не са злопаметни. “
8. Иан Флеминг – Шпионинът, който ме обичаше
…както и книгите за Джеймс Бонд
Друг образец за неверно общопризнат воин е фамозният английски разузнавач Джеймс Бонд. Много от читателите трансформират тайния сътрудник в воин, на който се възхищават. Иан Флеминг по-скоро го е виждал просто като експерт в работата си.
Често в изявленията той споделя, че не вижда Джеймс Бонд като героична фигура. Това, което може би, най-вече го изненадва е, че книгата става доста известна измежду подрастващите, които трансформират сътрудник 007 в собствен образец за подражателство. Затова писателят взема решение да напише история, в която ненапълно изобличава английския разузнавач и го показва подобен, какъвто Флеминг го вижда.
Така се ражда и „ Шпионинът, който ме обичаше “, в която основен воин не е Джеймс Бонд, а младата канадка Вивиан Мишел. За страдание вместо да видят същинското лице на Бонд, читателите недоволстват, че обичаният им воин е показан по подобен противен метод. Флеминг моли издателя си да не преиздава книгата, защото тя по-скоро вреди на поредицата, в сравнение с да реализира задачата си. В последна сметка продава правата за кино лентата, само че дава позволение да се употребява единствено името, без детайли от сюжета.
7. Ани Прулкс – Близък Обхат: Истории от Уайоминг
В този случай писателката не е толкоз афектирана към книгата, а по-скоро към реакциите на читателите към една от историите. По-точно „ Планината Броукбек “, по-късно превърната и във филм.
Тази акомодация, несъмнено, усилва реакцията към творбата ѝ. Прулкс споделя, че доста от феновете са разбрали историята изцяло неверно, фокусирайки се върху ориста на героите, вместо върху тематиката за хомофобията. Много хора разясняват по какъв начин им се желало Енис да откри някой различен след гибелта на Джак.
Някои даже ѝ пишат по отношение на това по какъв начин биха трансформирали края на историята. Авторката изяснява: „ Но това не е историята, която написах. Това не са техните герои. Героите ми принадлежат по закон. “
6. Лев Толстой – Война и Мир/ Ана Каренина
За разлика от другите писатели в този лист, Лев Толстой „ намразва “ две от най-известните си трудове доста след издаването им. Причината не е толкоз доста в самите романи, а по-скоро в създателя.
В по-късния стадий от живота си, Толстой минава през душевна смяна, ставащ ревнив Християнски анархист. Това го кара да гледа на по-ранните си романи с други очи и надлежно да ги разгласи за лишени от смисъл и гений.
5. Артър Конан Дойл – Шерлок Холмс
Оказва се, че най-известният детектив в света, не е бил доста обичан от основателя си. Артър Конан Дойл се захваща с писане заради една елементарна причина – да заплаща сметките по време на следването си по медицина.
Допълнителният доход му идва добре и взема решение да продължи да написа за Шерлок на цялостен работен ден. Съответно вместо дълги романи стартира да написа повече къси истории, тъй като те се продават по-добре. Дойл нямал доста високо мнение за книгите, виждал ги е по-скоро като развлекателни истории, само че нищо по-сериозно. Това, което е било най-изтощително за него, е било да възнамерява всички мистерии и да предотвратява дупки в сюжета.
Цялостният развой отнемал доста време и, както той самичък се е изразил, Шерлок Холмс го е държал надалеч от „ по-добри неща. “ Спасението за Дойл идва, когато детективът най-сетне умира в ръцете на смъртния си зложелател Мориарти. Но за малко. Реакцията на почитателите била толкоз мощна, че просто трябвало Шерлок Холмс да бъде върнат от мъртвите. Колкото да не се желало на основателя му.
4. Луиза Олкът – Малки дами
Луиза Олкът била към този момент потвърдена писателка на сензационни истории, когато редакторът ѝ и предлага да написа за девойки. Тя отказала, тъй като виждала жанра като боза за младите.
Единствената причина авторката да се съгласи да напише „ Малки дами “ била, че редакторът предложил на безработния ѝ татко трудов контракт. Олкът написва романа за 10 седмици и това става най-известната книга в кариерата ѝ.
Голяма част от историите в „ Малки дами “ са въодушевени от персоналния живот на писателката, като героинята Джо е нейното различно „ аз “. За разлика обаче от многото почитатели, Олкът не намира книгата за изключително пленителна. Това, което още повече усилва дразнението ѝ, е, че доста читатели ѝ пишат, молейки я да омъжи Джо за Лори. Неомъжената писателка намира това за прекомерно обидно. Книгите несъмнено ѝ печелят доста пари, само че писането им не ѝ доставя доста наслаждение.
3. Луис Карол – Алиса в страната на чудесата
Всъщност Луис Карол даже не е същинското име на писателя. Променя го от Чарлс Доджсън, с цел да избяга от славата, която „ Алиса в страната на чудесата “ му носи. Редно е да се спомене, че, за разлика от последните два образеца, Карол (или Доджсън) е намирал писането на книгата за занимателно.
Определено му е било радостно да съчинява и измисля другите типажи от книгата, само че за него те са си просто това – смешни измислици. Романът обаче стартира да добива още и още известност, което кара създателят да се засрами, че името му е прикачено към нея.
2. Агата Кристи – всички книги за Еркюл Поаро
Поредният прочут воин, който за жалост е бил ненавиждан от създателката си. Според нея е било малко евентуално, който и да е да желае да се съветва с Поаро. Внукът ѝ споделя, че Кристи е имала доста хрумвания за истории без присъединяване на белгийския детектив. Но, защото историите с него са носели най-вече пари, издателите ѝ споделят да се концентрира върху него.
За страдание по това време тя е била доста подвластна от тях, което я кара да следва желанията им. Искайки да даде на фамилията си финансова непоклатимост, Агата Кристи написа още истории за Поаро, само че продължава да го счита за „ ненавиждан, надут, изтощителен, тесногръд дребен лукавец “ .
1. А.А. Милн – Мечо Пух
Това е може би най-натъжаващата история в този лист. Много от нас познават смешното мече, с безкрайна обич към меда. Но надали знаят, че основателят му, а дори и същинският Кристофър Робин, не са били толкоз пленени от мечето.
Преди да напише „ Мечо Пух “, Алън Александър Милн е писал материали за възрастни читатели, в това число три дузини пиеси, публикации и романи. Историите на Мечо Пух са били просто приказки за лека нощ, които той измисля за сина си – Кристофър Робин.
В началото момчето обичало Мечо Пух, сходно на написаното в книжката, само че, като всяко дете, скоро му омръзва. Започва и да му досажда по какъв начин публицисти, непознати и другари непрекъснато го питат за мечето и допускат, че е неразлъчен с играчката си.
Ситуацията с създателя е още по-лоша. След публикуването на „ Мечо Пух “, Милн губи почит, достоверност и репутацията си като сериозен публицист. Някои споделят, че в никакъв случай не е дал прошка на Пух за това.
