Историята за изгорялата филия, която промени възгледите ми и ми даде нов смисъл в живота. Не я пропускай и ти
Всеки от нас желае да даде позитивен образец на децата си. Четейки идващите редове, ще научите значим урок, който ще осмисли живота ви!
„ Когато навърших 8 години, моята майка готвеше с огромно наслаждение за мен и моето семейство. Но една нощ се е запечатала ясно в съзнанието ми. Тогава тя беше поставила вечерята, само че преди този момент беше имала много тежък ден в работата си и беше ужасно изтощена. Тогава тя сложи пред татко ми паница с много прегоряла препечена филия с конфитюр в профил. Когато видях това, аз чаках някой да забележи прегорялата филия и да каже нещо. За мое най-голямо удивление, татко ми си изяде филийката с конфитюра без думи. После най-спокойно ме попита дали имам да изучавам за на следващия ден и по какъв начин е било през днешния ден в учебно заведение. Моят отговор не мога да си спомня, само че ясно си припомням, когато си лягах и чух родителите си да си приказват.
Тогава майка ми се извиняваше на баща във връзка прегорялата филийка. Никога няма да не помни какво й отговори той:
„ Скъпа, аз обичам изгорелите филийки! “
След това отидох да пожелая лека нощ на татко ми и взех решение да го попитам дали в действителност му е била вкусна филийката. А той ме прегърна през рамо и ми сподели:
“ Майка ти е имала извънредно тежък и изтощителен ден през днешния ден в работата. Препечената филийка не боли, когато я ядеш. Болят острите думи “. След това продължи със следните думи:
„ Аз, както множеството хора, не съм идеален. Често не помня рождени дни и годишнини. Животът като цяло е цялостен с несъвършени неща. Все отново в моя относително дълъг живот съм научил, че би трябвало да одобряваме грешките на другите хора. Да свикнем с техните странности и разлики и да ги одобряваме. Това е ключът за основаването на здрави и трайни взаимоотношения, ключът към любовта и уважението. Не би трябвало да се будим заран със страдание в себе си. Защото хората ще не помнят за това, което вършиме. Но в никакъв случай няма да не помнят метода, по който сте ги предиздвикали да се почувстват “.
И още една алегория, която не би трябвало да пропускате: Защо в никакъв случай не би трябвало да съжаляваш за нещо, което към този момент се е случило
Имало едно време един крал. Той имал другар, с който се познавали от доста години. Приятелят на краля имал необикновен табиет – каквото и да се случи в неговия живот – положително или неприятно, постоянно казвал: „ Това е добре! “.
Един ден кралят и свитата му отишли на лов. Верният му другар също бил с него. Той нормално приготвял и почиствал оръжията за лова. Този път нещо се объркало и то тъкмо с пушката на краля. Когато кралят се прицелил в една птица и стрелял, пушката гръмнала встрани и отнесла палеца на дясната му ръка.
Приятелят видял какво се е случило, само че както нормално споделил:
– Това е добре!
Този път обаче кралят се разгневил и почнал да крещи:
– Не! Това не е добре! Не и този път!
Кралят бил толкоз сърдит, че изпратил приятеля си в пандиза.
След към година, когато кралят още веднъж бил на лов, попаднал в доста рискова гориста околност, където го нападнали канибали. Те го хванали, вързали и го завлекли в своето населено място. Запалили огромен огън, донесли дълъг прът и завързали жертвата си за него. Точно когато го доближили до огъня обаче, един от тях забелязал, че палецът на ръката му липсва. А те имали поверие, че в никакъв случай не трябва да ядат човек, на който липсва някаква част от тялото. И по този начин, отвързали краля и го освободили.
Когато се прибрал, той се замислил надълбоко за случилото се и за приятеля си, който към този момент цяла година гниел в пандиза по негово разпореждане. Веднага отишъл при него, освободил го и му споделил:
– Ти беше прав! Наистина беше добре, че на оня лов пушката ми откъсна палеца.
И тъй като в този миг се чувствал доста отговорен пред другаря си, откакто му разказал премеждието с канибалите, се разкаял и му изискал амнистия:
– Чувствам се доста отговорен. Постъпих с теб доста неприятно!
– Не! – дал отговор приятелят – Това беше добре!
– Кое беше добре? Че заставам една година в пандиза?
– Ако не бях в пандиза, щях да бъда дружно с теб при канибалите… – споделил мъдрият човек.
Инфо: Гнездото
