Всеки от нас има собствен кръст, който по един или

„ Всеки от нас има личен кръст, който по един или различен метод се научаваме да носим. Моят кръст е точно ранната гибел на татко ми. Сигурна съм, че с цел да се приближа към него, се насочих към литературата ”, призна писателката Теодора Димова на среща с възпитаници. Тя гостува в Международната гимназия „ Проф. Васил Златарски ” и диалогът за литература и история в един миг се трансформира в персонално признание.„ Много пъти са ме питали не съм ли се тормозила от неговата сянка. Никога не съм се тормозила, очевидно Бог ми е дал тази храброст, или тази липса на боязън – да ходя по неговите стъпки. Дадох си сметка, че в случай че не стана публицист, кривя ориста си и в никакъв случай няма да се усещам щастлива. На 27 години написах първата си пиеса, след това продължих с останалите пиеси, с романите си и по този начин до ден сегашен. ”, описа писателката. Тя не скри че в последната глава от романа ѝ „ Поразените ” има отзвук от чудовищния скандал с „ Тютюн ” от Димитър Димов.„ Когато романът излиза през 1952 година, е харесан от всички, изключително доста от тютюноработниците. Хората чакат на опашки, записват си номера, с цел да си го предават един на различен. Но писателската колегия привиква тридневно разискване на романа в Писателския съюз. Стенограмите от тези разисквания излязоха преди години. Това не е разискване, а обществен линч на романа, който не дава отговор на идеологическите правила от това време. Почти всички видни писатели приказват срещу романа, акцентират неговите идеологически недостатъци – като това че е капиталистически, че има еротика в него, че негативните герои са доста по-привлекателни и по-симпатични. След това Димитър Димов преработва романа, историята е доста дълга и по преобразен метод е разказана в последната глава на „ Поразените ”, сподели Теодора Димова.По автентичен случай е и личният ѝ разказ „ Майките ”: „ Това, което ме въодушеви беше страхът за личните ми деца – дали не съм пропуснала нещо във възпитанието им, дали не съм ги оставила сами и в тази самотност да не се усещат задоволително обгрижени. Представих си какъв смут изпитват родителите на тези деца и поривът за романа беше да осуетя това да се случва. ”ОЩЕ...