Всеки от нас има любими цитати от книжките в детството

Всеки от нас има обичани цитати от книжките в детството си, които даже и без да се старае, е запазил в паметта си вечно. Едва ли някой, препрочитал „ Малкият принц “, няма да разпознае фразата: „ Истинското е невидимо за очите “ или няма да се досети, че Господин Нилсен е името на маймунката на Пипи Дългото чорапче “…. Книжките, удивлявали ни като деца и оформяли ценностната ни система, в никакъв случай не стопират да провокират в нас трогване и екстаз, основно поради простотата и чистата, поради откровена правота, изказана по един необикновен и изумителен метод, през наивитета на детския взор и жаждата за разкриване на света.

Facebook групата „ Любопитни обстоятелства, истории и неповторими фотоси “ събра едни от най-обичаните и незабравими цитати от детски книжки:

“Матилда ”, Роалд Дал

„ Ако носиш в себе си положителни мисли, те ще изгреят на лицето ти като слънчеви лъчи и ти постоянно ще изглеждаш прелестно. ”

––––––-

“Питър Пан ”, Дж. М. Бари

“Тези, които носят светлина на другите, в никакъв случай не остават на мрачно. ”

––––––

“Магьосникът от Оз ”, Лиман Франк Баум

– Как приказваш, откакто нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – сподели Плашилото – само че тези, които нямат мозък, доста обичат да приказват. ”

––––––

“Мечо Пух ”, Алън Милн

„ – Как се написа обич? – попита Прасчо.
– Тя не се написа, тя се чувства… – отвърна Пух.

––––––

“Алиса в страната на чудесата ”, Луис Карол

“– Би ли ми споделил кой път да хвана отсам?
– Зависи накъде отиваш – отвърна Котака.
– Все едно накъде… – сподели Алиса.
– Тогаз е все едно кой път ще вземеш – рече Котака.
– …само да стигна някъде. – добави Алиса, с цел да разясни.
– О, несъмнено ще стигнеш – рече Котака, – само че би трябвало да вървиш много дълго… ”

––––––

“Малката нимфа ”, Ханс Кристиан Андерсен

“Само в случай че някой човек те обикне така мощно, че да му станеш по-мила от татко му и майка му, в случай че всичката любов и всичките мисли принадлежат единствено на теб и в случай че той обещае безконечна честност, единствено тогава неговата душа би могла да премине в твоето тяло и ти ще изпиташ човешкото самодоволство. ”

––––––

“Ние, врабчетата ”, Йордан Радичков

“Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава.
Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде доста признателна.
Защото една птица може да бъде мъртва, само че перата й са постоянно живи.
Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава загатна на нашия живот,
а го съживявайте! ”
––––––-

“Крал Матиуш Първи ”, Януш Корчак

“Мислих си през днешния ден, че водата може да е вода, само че в случай че се затопли, става на пара, а в случай че се охлади – на лед. И не се знае какво съставлява в действителност: пара, вода или лед. Вероятно по този начин е и с хората, и те могат да са разнообразни. ”
––––––

“Мери Попинз ”, Памела Травърз

“Вечерта, когато Мери Попинз се върна, Джейн и Майкъл се втурнаха отсреща й.
– Къде бяхте? – в един глас извикаха те.
– В Страната на приказките –отвърна Мери Попинз.
– Видяхте ли Пепеляшка? – попита Джейн.
– Пепеляшка ли? Хич не ме интересува! – отсече пренебрежително Мери Попинз.
– Как ли не, Пепеляшка!
– Може би Робинзон Крузо? – полюбопитства Майкъл.
– Робинзон Крузо! Хайде де! – отвърна внезапно Мери Попинз.
– Къде сте били тогава? Значи не сте били в нашата Страна на приказките?
Мери Попинз се усмихна самодоволно.
– Не знаете ли, че всеки си има своя Страна на приказките?
И с още по-загадъчна усмивка се качи в детската стая да смъкна белите си ръкавици и да прибере чадъра. ”
–––––––

“Сребърната паричка ”, Ханс Кристиан Андерсен

“Вярно е, че бях пробита като подправена монета, само че туй няма никакво значение, щом в действителност не съм подправена. Трябва единствено да имаш самообладание и да чакаш: а в края на краищата истината постоянно става ясно! ”

–––––––

“Малкият принц ”, Антоан дьо Сент-Екзюпери

“Възрастните обичат цифрите. Когато им разправяте за някой нов другар, те в никакъв случай не ви питат за най-същественото. Никога не ви споделят: “Как звучи гласът му? Какви игри избира? Събира ли пеперуди? ”
Те ви питат: “На каква възраст е той? Колко братя има? Колко кг тежи? Колко печели татко му? ” Едва тогава считат, че към този момент го познават.
Ако кажете на възрастните: “Видях една хубава къща, издигната от розови тухли, със здравец по прозорците и с гълъби на покрива… ”, те не могат да си показват тая къща. Трябва да им кажете: “Видях една къща, която коства 100 хиляди франка. ” Тогава те възкликват: “Колко хубаво! ”

––––––-

“Мина, магиите и бялата стъкленица ”, Весела Фламбурари

– Първото, което би трябвало да помните, е:
защо се биете! Боят е загуба на доста сила! Енергия, която може да бъде употребена другаде… В музиката например…
Тази сила е нещо доста скъпо и би трябвало в действителност да си коства, хиляда на 100, с цел да бъде дадена в пердах!
Когато се биете, би трябвало да знаете какво тъкмо защитавате и заслужава ли си то да го защитавате!
Битката стартира и приключва в душата и ума… ”

––––––-

“Приключенията на Лиско по море ”, Борис Априлов

“Светът – това е нещо доста красиво – отвърна Костенурко. – Не можеш да си представиш по-красиво нещо. Направено е от вода и суша, като е спазена следната съразмерност: две трети вода и една трета суша.
– Много са го разводнили – разочарова се лисичето. ”
––––––-

“Пипи Дългото чорапче ”, Астрид Линдгрен

“– Какво написа там? – заинтересува се Пипи.
– Пише: “Страдате ли от лунички? ” – изясни й Аника.
Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше стара дама. Пипи потегли право към нея.
– Не! – съобщи уверено тя.
– Какво обичаш? – попита дамата.
– Не! – повтори Пипи.
– Не разбирам, какво искаш да кажеш – учуди се дамата.
– Не, напълно не пострадвам от лунички! – съобщи Пипи.
Едва в този момент дамата проумя, само че когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:
– Но, благо дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
– Ами, че да! – отвърна Пипи. – Но не пострадвам от тях, а си ги одобрявам! ДОВИЖДАНЕ! ”