Защо обичаме да обсъждаме другите?
Всеки от нас е неповторим по себе си, само че в това време ние всички сме идентични. Колко пъти по време на диалог с някого у вас поражда мисълта за своята последваща имитация или история, която желаете да разкажете, вместо да слушате събеседника?
Основната причина
Основната причина за това е, че сме егоистични. По-скоро за това е отговорна склонността ни да обсъждаме другите. Подсъзнателно ние сме уверени: знаем какво ще каже в този момент този или оня човек и си мислим, че не можем да сбъркаме в своите изводи. Но знаете ли в действителност това, което си мислите, че знаете? А може би, точно уверени в своите знания и въздействие, ние даже не даваме късмет на другите да ни се разкрият?
Мълчанието е злато
Умението да бъдем положителни слушатели е доста рядка линия на характера. Дори подсъзнателно хората търсят това в своите евентуални другари и сътрудници, без да се замислят дали то е присъщо на тях самите. Ето за какво толкоз доста хора са подготвени да заплащат на психолози, личностни треньори и други безчет експерти. Основно това се прави с една цел: да бъдем изслушани.
Но за какво даваме оценки?
Имаме наклонността да построяваме комплицирани оценки за това какво съставляват хората. Или обичаме авансово да си представяме по какъв начин ще мине всичко, по тази причина толкоз се изненадваме, когато открием, че догатката ни е било погрешно. Доста постоянно нещата не са такива, каквито само че наподобяват. Като образец може да погледнете в профил личния си живот. Какво усещане сътворяваме ние и какви сме в действителност?
Защо не би трябвало да вършим по този начин?
Човешката логика на психиката (на всеки човек) е комплицирана и заплетена, а в това време констатациите на по-голяма част от хората за тяхното обграждане нормално са повърхностни. Колкото повече се потапяте в този въртоп, толкоз по-голям става „ балонът “ на вашите фикции.
