Бил Айоет и една сериозна битка с полярна мечка
Всеки от нас е чувал за изгубването на толкоз известния и нужен мъжки пол. От време на време се появяват обвиняване за гибелта на кавалерството, за неналичието на джентълменството, за изгубените съществени качества. От друга страна можем да видим, че постоянно, когато нещастието удари, изчезналите излизат на напред във времето, а когато пристигна време да носят трофеи като „ герои “, бързат да изчезнат от сцената. Такава е историята и на Бил Айоет.
Познават като благородник, извънредно спокоен възрастен мъж, който избира да прекарва последните години от живота си в успокоение, редене на пъзели, четене на книги и понякога – каране на мотори. Бил живее в Чърчил, ситуиран в далечните северни околности на Канада, където туристите са особена необичайност – никой не може да одобри изключително добре ледените обятия. В ранната заран на Хелоуин през 2013 година
Бил прави един от най-големите подвизи, на които е кадърен – рискува своя личен живот, получава редица тежки рани, с цел да избави непозната жена от побесняла полярна мечка. Във въпросната заран, Бил е на 69 години и като доста други пенсионери, се разсънва изключително рано и включва тв приемника си в 5 часа сутринта. Докато обаче се настанява пред екрана, чува злокобни писъци на открито, отваря входната си врата и вижда извънредно грозна картина на другия тротоар.
Полярна мечка, която е захапала за главата своята жертва и се пробва да я удуши колкото се може по-бързо. Редно е да напомним, че мъжките екземпляри нормално доближават тегло сред 350 до 700 кг, а на височина сред 2.4 до 3 метра. Захапката на този тип див звяр може да бъде не просто заплашителна за човек, а изцяло смъртоносна. Имайки поради отдалечената локация на Чърчил, както и климата, жителите постоянно са принуждавани да се оглеждат за мечките, които стават изключително нападателни през зимата.
Снимка: By Alan Wilson – www.naturespicsonline.com:[1], CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11400244
Айот знаел, че би трябвало да работи, само че макар непрекъснатите препоръки на общината да се закупи оръжие за всеки случай, канадецът по този начин и не приемал потребността от сходна. Единственият вид бил да се обади в полицията. Проблемът тук обаче бил различен, до момента в който дойдат униформените, с цел да се разправят с мечката, нейната жертва може да не е измежду живите. Единственото оръжие, с което старецът разполага е лопатата за сняг, която стои чинно на верандата.
Много по-късно мъжът ще съобщи, че даже той се е изненадал от решението да употребява тъкмо това против мечката. Единствената мисъл, която се прокрадва в този миг е: какво може да направи с една лопата против мечката? Междувременно жертвата Ерън Грийн към този момент вярвала, че това ще бъдат последните ѝ глътки въздух, тя не подозирала, че някой може да я избави толкоз рано сутринта. По-късно дамата ще показа, че в случай че мечката е имала още към минута, най-вероятно вечерните вести биха били напълно разнообразни.
Старецът прекосил бързо улицата със своето хладно оръжие, облечен само в пижамата си. Единственият му късмет за победа е с прецизен удар сред очите на хищника. Полярната мечка забелязала нещо доста бързо тичащо към нея и бързо насочила вниманието си към новия нападател, до момента в който обаче се обърне, лопатата поразила задачата. Веднъж свободна, дамата тича към къщата, а Бил взема решение да я последва, само че мечокът не е на същото мнение. Лапите му бързо забиват в нокти в крайници на пенсионера.
Сега е ред на него да усети злокобната мощ на хищника. В тежката битка, която следва, старецът ще си спомни, че е чул по какъв начин стоварващата се лапа върху него е разкъсала дясното му ухо. Следващият въпрос, който се прокрадва в съзнанието е „ Къде ще ме ухапе това копеленце в този момент? “. Една от аргументите мъжът да оцелее е фактът, че лежи по стомах, до момента в който голямата мечка се стоварва върху него, ребрата му могат да го предпазят, а и няма да бъдат раздрани някои от най-важните органи. Битката продължава, само че виковете карат и близките да излязат от домовете си, някои стартират да стрелят със сигнални револвери, други хвърлят бомби, с цел да изплашат животното, само че никой няма огнестрелно оръжие.
Снимка: By (WT-en) Hey renee at English Wikivoyage – Own work, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=23844486
Накрая един от съседите се качва в камиона си и потегля против мечката, натискайки клаксона с вярата, че ще го подплаши. Резултат има и мечокът в действителност бяга. Бил споделя по-късно, че в последните моменти от борбата се чувствал унищожен и извънредно премръзнал. Макар и да не можел да приказва след срещата, желал да каже единствено, че не желае да почине на улицата като животно. Последната му мисъл е, че желал да посрещне гибелта си изправен. Докато го товарят в колата, с цел да го закарат към болничното заведение, той е още в схващане.
Има време да попита дали е съумял да избави дамата. Това е последното, което желае да знае, преди да почине. Отговорът идва малко по-късно с кола за спешна помощ и потърпевшата дама. След оказване на първа помощ, пациентите са изпратени по неотложност в друга болница с хеликоптер. Бил признава, че когато се разсънва в леглото, не може да повярва, че е жив, даже е сюрпризиран. Продължава да мисли за другата жертва на полярната мечка, само че сестрата му споделя, че пациентката се намира в прилежащата стая. Към 7-8 часа вечерта, дамата идва в стаята му, с цел да благодари, че е избавил живота ѝ.
По-късно Грийн ще добави, че героите нормално нямат тъкмо избрана визия. Що се отнася до вредите, черепът на дамата е раздран тук-там и се постановат към 28 шева, с цел да го затворят, тя също е изгубила част от ухото си. Има пострадвания по ръцете и краката, а в резултат на неприятната среща е изгубила и доста кръв. Срещата с мечката станала изцяло инцидентно, до момента в който момичето се прибирало от празненство вечерта, когато забелязала хищника. Опитала се да избяга, само че за злощастие не съумяла да избяга задоволително бързо.
Бил получава съществени пострадвания по тялото, ръцете и краката, а еластичен хирург съумява да зашие ухото му назад. След малко възобновяване, старецът се прибира назад вкъщи си – столицата на полярните мечки, както е известна за мнозина. Активността на хищниците се вижда през зимата, когато множеството предстоящ крайбрежията да замръзнат, с цел да стартират да ловят тюлени. В града постоянно има патрули, само че против доста по-добрата версия на мечките, можем да бъдем сигурни, че множеството съумяват да се слеят с ситуацията.
Снимка: By Travel Manitoba – https://www.flickr.com/photos/travelmanitoba/48081242192/, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=88425086
Малко по-късно кметството награждава смелия дъртак със звезда за кураж. Говори, че нормално е академик да направи това, което може, когато някой е в неволя, само че в случаи като този, самият воин не вярвал какво може да свърши, с цел да помогне. Същата мечка по-късно е убита при опит да нападне друга жертва. Макар и лопатата му да продължава да стои на верандата, другар му подарява и ловна пушка.
Що се отнася до канадците, те несъмнено обичат да награждават своите герои. Можем да забележим, че в ледената пустота участват три типа награди. Въвеждат се от кралицата през 1972 година и се дават за друга проява на храброст, кураж и достойнство. Имайки поради сериозният резултат на природата, можем да бъдем сигурни, че има задоволително аргументи да се срещнем с огромните провокации.
