Кога ще пораснеш?
Всеки от нас е чувал този въпрос най-малко един път в живота си! Когато е трябвало да вършим избор по какъв начин да подължим напред, каква специалност да изберем, по какъв начин да поемем отговорност за постъпките си или когато от нас се чака да постъпим рационално. Този въпрос обикновенно ни задават околните, приятелите, тези които са загрижени за нас.
Наистина по кое време порастваме в реалност? Когато забравяме какво желаеме и вършим каквото считаме за вярно! Когато стартираме да имаме вяра на одобрени постулати като „ Не се доверявай, „ Не разкривай същността си пред никого ”.
Когато ни обичат буйно или когато ни разрушават сърцето? Когато ставаме откакто сме паднали или когато сме се изкачили толкоз високо, че полетът надолу ще е гибелен? Раните и болката ли са тези, които ни построяват като персони или моментите на благополучие? Когато се съюзяваме с разсъдъка и мъростта или когато осъзнаем, че е време да ги оставим на закачалката у дома и да излезем на разходка с фантазиите си? Дали съзряването е въпрос на светоусещане или въпрос на трезва мисъл?
