В топ 10 на най-големите градове у нас има нов член! Пловдив запази второ място с няколко хиляди души
Всеки от 10-те най-големи градa в България губи население през последните 10 година Това е очевидно от окончателните данни от преброяването на популацията през 2021 година. Досега се знаеше, че популацията се свива с над 800 хиляди души, само че липсваше разбивката по обитаеми места. Тя дава опция да погледнем към развиването на огромните градове, които концентрират голяма част от икономическата и обществената сила в страната – както и близо 40% от популацията. В случая оставяме настрани погледа към областите и общините и гледаме съответно данните за градовете. За първи път в историята на преброяванията всички огромни градове губят население – в интервала 2011-2021 година 10-те най-големи града в страната са изгубили над 6% от своето население, написа Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система.
Класацията на 10-те най-големи града в България може условно да се раздели на четири групи. Това са:
1. София като отчетливо максимален град в страната и единствения с население над 1 млн. души – границата е премината още от 80-те години на XX век;
2. Пловдив и Варна, които вървят дружно и поддържат население над 300 хиляди души – също още от 80-те години на предишния век;
3. Бургас, Русе и Стара Загора, които не престават да са изрично над 100 хиляди души;
4. Плевен, Сливен, Добрич и Перник, които са под 100 хиляди души и допълват десетката. Нека погледнем към всяка една от тези групи.
Населението на София остава към 1,2 млн. души
Първенецът е явен, като преброяването от 2021 година регистрира население в София от близо 1,2 млн. души. В данните за София обаче несъмнено имаме изненада, като популацията на столицата не се покачва и даже леко спада (с към 20 хиляди души). Това развиване е предизвикано от най-малко три фактора. Първият е, че застаряването в България към този момент натиска популацията и в най-големите градове надолу – даже и да привличаш млади и дейни хора, както е казусът със София, естествените процеси при възрастното население стартират да тежат допълнително. Вторият фактор е обвързван с това, че мащабите на машинален приръст в столицата към този момент са по-обрани, т.е. притокът на население не е в мащабите, които се следиха при започване на века. Третият фактор е пандемията, която не просто утежни естествения приръст – доста висока смъртност през 2020 и 2021 година, само че обърна и миграционните процеси – огромните градове (и София в това число) изгубиха население в посока периферията си директно преди преброяването. Това е правилно единствено за 2020 година, само че ще лишават години на позитивна миграция, до момента в който се възвърне резултатът от еднократната промяна в пандемията. Отделно от това спадът на популацията в София не е казус – това се е случило и в интервала 1992-2001 година, когато преброяванията още веднъж регистрират намаляването на популацията в столицата, тогава най-много в резултат на отварянето на границите.
Пловдив резервира второто място пред Варна, само че и двата града губят население
Един от огромните въпроси освен това броене беше дали Варна може да изпревари Пловдив и да заеме позицията на втория максимален град. Разликата сред двата града през 2011 година беше извънредно дребна – едвам 3-4 хиляди души, и това създаваше упования за възможна смяна в класирането. Интересно е, че досега Варна беше единственият град, който непроменяемо усилва своето население при всяко броене, до момента в който Пловдив в няколко следващи преброявания не успяваше да усили своето население. Въпреки това преброяването от 2021 година сподели, че и двата града губят население от порядъка на 18-24 хиляди души, като Пловдив остава втори – с население от близо 320 хиляди души по отношение на към 311 хиляди души във Варна. Въпреки че и двата града също притеглят млади и дейни хора през последните 10 година, стабилно отрицателните естествени процеси, както и резултатът на пандемията, в това число отлива на хора към периферията през 2020 година, в последна сметка водят до спад на популацията.
Бургас пада под 200 хиляди души, а Русе и Стара Загора към този момент са в границите на 120-125 хиляди души
Шестицата на огромните градове у нас обичайно се затваря от Бургас, Русе и Стара Загора - това са шестте града, които имат население над 100 хиляди души в страната. След преброяването от 2021 година Плевен към този момент публично е отвън тази категория след над 40-годишна история на град с население над 100 хиляди души. В своя пик (през 1985 г.) в България и 10-те водещи града са с население от над 100 хиляди души – в този момент към този момент остават единствено водещите шест града. От трите града, които затварят шестицата, Бургас има друга наклонност, като до 2011 година усилва своето население, достигайки над 200 хиляди души. Сега обаче се регистрира спад – заради композиция от към този момент коментираните фактори, популацията и на втория морски град пада до под 190 хиляди души. Русе и Стара Загора от своя страна не престават да губят население, освен това със сериозен ритъм – надлежно с 11% и 17% за 10 години. Към 2021 година популацията на двата града е под 125 хиляди души, като в исторически проект спадът на популацията в Русе след 90-а година е по-значим. Последното е в звук с тежките демографски трендове във всички крайдунавски градове.
Топ 10 се добавя от Плевен, Сливен, Добрич и Перник
Плевен остава на обичайна седма позиция, само че към този момент отвън клуба на стохилядниците – популацията на града е 92 хиляди души през 2021 година След Плевен към този момент се подреждат градове, които са сходни като мащаб и близки до множеството регионални центрове – Сливен (80 хиляди души), Добрич (74 хиляди души) и Перник (68 хиляди души).
Перник се завръща след към 40-годишно неявяване в топ 10, като изпреварва Шумен с към 300 души. След тях, напълно покрай топ 10, е и Хасково. Общото сред тези градове е не просто намаляването на популацията, а сериозният ритъм, с който това се случва – те губят по към 10-15% от популацията си за 10 години. При тях не просто има изразителен отрицателен натурален приръст, само че и машинален отлив на население. Докато при първите шест града има разнообразни образци, градовете отвън топ 6 стабилно губят млади и дейни хора през годините.
Миграцията е лакмусът за развиването на градовете
Данните от преброяването удостоверяват наблюдението, че българският град всеобщо губи население, освен това в огромни размери. Трудно е да приказваме за същински социално-икономически напредък в районите, когато даже и най-големите градове в страната губят стабилно население. И до момента в който естествените процеси са в някаква степен предпоставени – поради влошената възрастова конструкция, то миграционните процеси са тези, които най-ясно дефинират до каква степен един град е прелъстителен и дава опция за развиване – било то в учебен, стопански, или по-широк обществен проект.
София, Пловдив и Варна са трите града, които общо взето съумяват да притеглят хора през последните 10 години, изключвайки резултата на пандемията към периферните обитаеми места от 2020 година. При другите градове този развой или не е резистентен, или по-скоро изобщо го няма.
Класацията на 10-те най-големи града в България може условно да се раздели на четири групи. Това са:
1. София като отчетливо максимален град в страната и единствения с население над 1 млн. души – границата е премината още от 80-те години на XX век;
2. Пловдив и Варна, които вървят дружно и поддържат население над 300 хиляди души – също още от 80-те години на предишния век;
3. Бургас, Русе и Стара Загора, които не престават да са изрично над 100 хиляди души;
4. Плевен, Сливен, Добрич и Перник, които са под 100 хиляди души и допълват десетката. Нека погледнем към всяка една от тези групи.
Населението на София остава към 1,2 млн. души
Първенецът е явен, като преброяването от 2021 година регистрира население в София от близо 1,2 млн. души. В данните за София обаче несъмнено имаме изненада, като популацията на столицата не се покачва и даже леко спада (с към 20 хиляди души). Това развиване е предизвикано от най-малко три фактора. Първият е, че застаряването в България към този момент натиска популацията и в най-големите градове надолу – даже и да привличаш млади и дейни хора, както е казусът със София, естествените процеси при възрастното население стартират да тежат допълнително. Вторият фактор е обвързван с това, че мащабите на машинален приръст в столицата към този момент са по-обрани, т.е. притокът на население не е в мащабите, които се следиха при започване на века. Третият фактор е пандемията, която не просто утежни естествения приръст – доста висока смъртност през 2020 и 2021 година, само че обърна и миграционните процеси – огромните градове (и София в това число) изгубиха население в посока периферията си директно преди преброяването. Това е правилно единствено за 2020 година, само че ще лишават години на позитивна миграция, до момента в който се възвърне резултатът от еднократната промяна в пандемията. Отделно от това спадът на популацията в София не е казус – това се е случило и в интервала 1992-2001 година, когато преброяванията още веднъж регистрират намаляването на популацията в столицата, тогава най-много в резултат на отварянето на границите.
Пловдив резервира второто място пред Варна, само че и двата града губят население
Един от огромните въпроси освен това броене беше дали Варна може да изпревари Пловдив и да заеме позицията на втория максимален град. Разликата сред двата града през 2011 година беше извънредно дребна – едвам 3-4 хиляди души, и това създаваше упования за възможна смяна в класирането. Интересно е, че досега Варна беше единственият град, който непроменяемо усилва своето население при всяко броене, до момента в който Пловдив в няколко следващи преброявания не успяваше да усили своето население. Въпреки това преброяването от 2021 година сподели, че и двата града губят население от порядъка на 18-24 хиляди души, като Пловдив остава втори – с население от близо 320 хиляди души по отношение на към 311 хиляди души във Варна. Въпреки че и двата града също притеглят млади и дейни хора през последните 10 година, стабилно отрицателните естествени процеси, както и резултатът на пандемията, в това число отлива на хора към периферията през 2020 година, в последна сметка водят до спад на популацията.
Бургас пада под 200 хиляди души, а Русе и Стара Загора към този момент са в границите на 120-125 хиляди души
Шестицата на огромните градове у нас обичайно се затваря от Бургас, Русе и Стара Загора - това са шестте града, които имат население над 100 хиляди души в страната. След преброяването от 2021 година Плевен към този момент публично е отвън тази категория след над 40-годишна история на град с население над 100 хиляди души. В своя пик (през 1985 г.) в България и 10-те водещи града са с население от над 100 хиляди души – в този момент към този момент остават единствено водещите шест града. От трите града, които затварят шестицата, Бургас има друга наклонност, като до 2011 година усилва своето население, достигайки над 200 хиляди души. Сега обаче се регистрира спад – заради композиция от към този момент коментираните фактори, популацията и на втория морски град пада до под 190 хиляди души. Русе и Стара Загора от своя страна не престават да губят население, освен това със сериозен ритъм – надлежно с 11% и 17% за 10 години. Към 2021 година популацията на двата града е под 125 хиляди души, като в исторически проект спадът на популацията в Русе след 90-а година е по-значим. Последното е в звук с тежките демографски трендове във всички крайдунавски градове.
Топ 10 се добавя от Плевен, Сливен, Добрич и Перник
Плевен остава на обичайна седма позиция, само че към този момент отвън клуба на стохилядниците – популацията на града е 92 хиляди души през 2021 година След Плевен към този момент се подреждат градове, които са сходни като мащаб и близки до множеството регионални центрове – Сливен (80 хиляди души), Добрич (74 хиляди души) и Перник (68 хиляди души).
Перник се завръща след към 40-годишно неявяване в топ 10, като изпреварва Шумен с към 300 души. След тях, напълно покрай топ 10, е и Хасково. Общото сред тези градове е не просто намаляването на популацията, а сериозният ритъм, с който това се случва – те губят по към 10-15% от популацията си за 10 години. При тях не просто има изразителен отрицателен натурален приръст, само че и машинален отлив на население. Докато при първите шест града има разнообразни образци, градовете отвън топ 6 стабилно губят млади и дейни хора през годините.
Миграцията е лакмусът за развиването на градовете
Данните от преброяването удостоверяват наблюдението, че българският град всеобщо губи население, освен това в огромни размери. Трудно е да приказваме за същински социално-икономически напредък в районите, когато даже и най-големите градове в страната губят стабилно население. И до момента в който естествените процеси са в някаква степен предпоставени – поради влошената възрастова конструкция, то миграционните процеси са тези, които най-ясно дефинират до каква степен един град е прелъстителен и дава опция за развиване – било то в учебен, стопански, или по-широк обществен проект.
София, Пловдив и Варна са трите града, които общо взето съумяват да притеглят хора през последните 10 години, изключвайки резултата на пандемията към периферните обитаеми места от 2020 година. При другите градове този развой или не е резистентен, или по-скоро изобщо го няма.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ