Всеки опит за външна намеса в църковните дела не води

Всеки опит за външна интервенция в църковните каузи не води до положителни резултати. БПЦ има безспорен монополен статут като организация. Избягвам да се изричам по църковни въпроси – в случай че не се отнасят директно до персоналната религия и принадлежност към несъмнено изповедание.

Наблюдавам огромната възбуденост в избрани публични среди, че съдът е записал православна старостилна черква в България. По този мотив бих желал да изкажа единствено мое мнение, за което не изисквам да е експертно или изчерпателно.

От позиция на канона Българската Православна Църква е поместната черква на Вселенското Православие в България. Това е въпрос на духовна легитимност.

От позиция на светската страна, образуването на общественост, заявяваща се с избрана духовна еднаквост има право на регистрация – съдът не има подготвеност да преценя коя духовна рекламация е законна и коя – не. Съдебна регистрация у нас имат няколко католически църкви – в това число униатски – макар че католицизмът има добре позната „ монархическа “ подчиненост отпред с папата. Чл. 13 на Конституцията дефинира източноправославното изповедание като „ обичайната вяра в Република България “.

Същевременно главният закон не планува специфичен институционален статут на БПЦ, ограничителен правото на други религиозни организации да се самоопределят като „ православни “.

Подобно ограничаване в закона за вероизповеданията в този момент оферират от партия Възраждане. Единственият резултат от сходна законодателна смяна би било заобикалянето на определението „ православна “ в регистрацията на други вероизповедания.

Държавата няма право да лимитира съществуването и активността им.

Каква ще бъде разликата, в случай че православната старостилна черква се записва примерно единствено като старостилна? Нейното самоопределяне като „ православна “ ще си остане де факто във всички аспекти на нейната духовна и организационна активност.

Разколът в БПЦ при започване на 90-те години ни демонстрира, че всеки опит за външна интервенция в църковните каузи не води до положителни резултати.

Разколът стартира като оперативно мероприятие на 6 отдел на Държавна сигурност, чиято цел бе да фрустрира управлението на БПЦ и да продължи системата на неговото послушание на наследниците на комунистическата страна.

Друг е въпросът, че мнозина свещеници и епископи на БПЦ се причислиха откровено към „ различния синод “, вярвайки, че по този метод ще допринесат за обновлението на БПЦ.

От позиция на страната, БПЦ има безспорен монополен статут като организация със своите храмове, имущество и легитимност като изразител на главното изповедание на българския народ.

Този монопол има и редица сенчести страни. Висшият клир доста постоянно се държи като средновековен разпоредник с всички въпроси на вярата. Не можем да забраним на групи жители с заявена верска еднаквост да съществуват с единствената цел висшият клир да резервира своя монопол.

Границата сред духовно и светско начало в упражняването на публичната власт би трябвало да се резервира. Между другото, доколкото зная, в прилежаща Гърция има няколко синода на Православната черква – може би тъй като те припознават като собствен нравствен лидер Вселенския патриарх.

Автор: Огнян Минчев, Труд

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews