Защо да имаме библиотека вкъщи, дори и да не четем книгите от нея
Всеки примерен дом може да се похвали със солидна библиотека , заемаща не дребна част от интериора. Но дали това е належащо и в действителност ли издава пристрастеността на притежателя към четенето?
Да си кажем истината
В множеството случаи огромна част от книгите просто събират прахуляк на лавиците. И всякога, когато почистваме дома, се чудим за какво още ги пазим и какво бихме могли да създадем с тях. Да ги продадем в интернет, да ги дарим на кварталното читалище?
А след това с какво ще демонстрираме просветеност пред гостите си?! Не става единствено с приказки, би трябвало си и представителна сбирка от книги. Дори и да не можем да произнесем имената на някои от създателите им.
Оказва се, че притежаването на десетки томове, от които сме чели едвам няколко, също има своите изгоди . В случая приказваме за забавното разбиране " анти-библиотека ". То идва от италианския публицист Умберто Еко.
Хем я има, хем не я използваме по предопределение. Според създателя, книгите, които просто притежаваме, също имат своята изгода за нашата просветеност . Те ни вършат по-любопитни.
Тази теза се поддържа и от писателя Насим Никълъс Талеб. Той счита, че да имаме лична библиотека не е просто метод да напомпаме самочувствието си. Непрочетените книги са доста по-ценни от прочетените.
Всяко зло за положително
В сбирката си от книги би трябвало да имаме по нещо за всяка сфера, в която не сме по никакъв начин движимости. Това е любопитен проучвателен метод - да имаме нужните познания на една ръка разстояние, даже и да не ги докоснем в никакъв случай.
Неизбежно, с годините трупаме освен повече познания, само че и повече книги. Но увеличаващата се численост не би трябвало да ни стресира. А по-скоро да ни припомня, че колкото и да остаряваме, постоянно има още доста какво да научим , написа House Beautiful.
Затова купчината книги, струпани в ъгъла на хола, не би трябвало да поражда у нас възприятие за виновност, че все не намираме време да ги прочетем. По-скоро би трябвало да ни накара да се почувстваме жадни за познания и да потърсим ентусиазъм за нови достижение.
Да си кажем истината
В множеството случаи огромна част от книгите просто събират прахуляк на лавиците. И всякога, когато почистваме дома, се чудим за какво още ги пазим и какво бихме могли да създадем с тях. Да ги продадем в интернет, да ги дарим на кварталното читалище?
А след това с какво ще демонстрираме просветеност пред гостите си?! Не става единствено с приказки, би трябвало си и представителна сбирка от книги. Дори и да не можем да произнесем имената на някои от създателите им.
Оказва се, че притежаването на десетки томове, от които сме чели едвам няколко, също има своите изгоди . В случая приказваме за забавното разбиране " анти-библиотека ". То идва от италианския публицист Умберто Еко.
Хем я има, хем не я използваме по предопределение. Според създателя, книгите, които просто притежаваме, също имат своята изгода за нашата просветеност . Те ни вършат по-любопитни.
Тази теза се поддържа и от писателя Насим Никълъс Талеб. Той счита, че да имаме лична библиотека не е просто метод да напомпаме самочувствието си. Непрочетените книги са доста по-ценни от прочетените.
Всяко зло за положително
В сбирката си от книги би трябвало да имаме по нещо за всяка сфера, в която не сме по никакъв начин движимости. Това е любопитен проучвателен метод - да имаме нужните познания на една ръка разстояние, даже и да не ги докоснем в никакъв случай.
Неизбежно, с годините трупаме освен повече познания, само че и повече книги. Но увеличаващата се численост не би трябвало да ни стресира. А по-скоро да ни припомня, че колкото и да остаряваме, постоянно има още доста какво да научим , написа House Beautiful.
Затова купчината книги, струпани в ъгъла на хола, не би трябвало да поражда у нас възприятие за виновност, че все не намираме време да ги прочетем. По-скоро би трябвало да ни накара да се почувстваме жадни за познания и да потърсим ентусиазъм за нови достижение.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ