Всеки някога се е връщал, или минавал по друга улица,

Всеки в миналото се е прибирал, или минавал по друга улица, или плюл през рамо, с цел да избегне неприятната прокоба от претичала през пътя черна котка. Нали? Въпреки че знаете, че изказванията, че черната котка носи неприятен шанс, са просто неуместно суеверие… само че имате значима среща този следобяд и не желаете нещо да тръгне не както би трябвало.

Суеверието за черните котки и другите черни животни оформя желанията на хората от епохи. И оставя отпечатък върху същински събития. Например осиновяването на черни котки е по-рядко срещано, в сравнение с пъстри. Някои пък споделят, че черните котки са по-агресивни и с по-необуздан манталитет. Всички предразсъдъци по отношение на тези божи твари са неоснователни.
Двама биолози - Елизабет Карлен от Вашингтонския университет в Сейнт Луис и Тиус Уилямс от Калифорнийския университет, Бъркли – се концентрират върху взаимоотношенията сред хората и дивата природа. Те считат, че е злокобно и незаслужено по какъв начин суеверията, преданията и митовете могат да оформят човешкото подсъзнание – изключително когато става дума за предубеждения към животните, които хората се пробват да опазят и защитят.
Природата е направила по този начин, че животинската четина, пера и люспи са в голямо цветово обилие във забележимия и невидимия за хората набор. Тези оцветявания играят значима роля за оцеляването на дивата природа – те работят като форма на укриване, за контролиране на температурата или другарство. При белоопашатия елен, да вземем за пример, проблясък на бяла опашка може да значи, че заплахата е близо, до момента в който острата алена гръд на мъжкия кардинал притегля женските, които са подготвени за чифтосване.
Да бъдеш напълно черен или напълно бял е рядко събитие, което е малко евентуално да се резервира в дивата природа, тъй като е селективен минус. На тези животни постоянно им е по-трудно да се слеят с местообитанието си. Те са предизвикателство за хищниците, които се пробват да дебнат плячката си от засада, и за плячката, опитваща се да се скрие от хищници. Имат усложнения и с регулацията на телесната си температурата си и в общуването с други от техния тип.

Ето част от почитта към напълно белите животни в някои щати: 

Законите на Минесота, Илинойс и Уисконсин пазят албиноси/бели елени от лов; В Марионвил, Мисури, белите катерици са предпазени и им е обещано преимущество по всички публични улици, с наказване до 500 щатски $ или 90 дни затвор за неспазване на закона;В Луизиана е неразрешено да се вземат бели алигатори от дивата природа, санкцията за нарушаване е минимум $10 000 и шест месеца затвор; Световният конгрес за дивата природа неотдавна одобри резолюция: Освобождаване на пространство за отбрана на белите животни, пратеници на мира;Бревард, Северна Каролина, е хазаин на годишен фестивал, наименуван „ Уикенд на белите катерици “. Изследователите разкрили, че сходни закони и празненства не съществуват за меланистичните/черните двойници на белите животни. Това противоречие ги изненадало, тъй като генетичната разновидност, която предизвиква меланизъм, се среща по-рядко от тази, която предизвиква албинизъм/левцизъм. Те предполагали, че по-редките меланистични животни ще разсънят човешкия интерес и съпричастност, тъй като са по-необичайни и ще задействат повече грижа. Но подсъзнателният боязън от черните представители на природата е от епохи и мъчно може да бъде преодолян, в случай че не се осъзнае.

„ Много човешки пристрастия са се развили като отговор на оцеляването – една от аргументите мрачно оцветеният нощен див звяр да бъде застрашителен е, че е толкоз мъчно да се види през нощта, да вземем за пример. Съвременните предразсъдъци обаче могат да се основават на нездравословни идеологии. Някъде, доста обратно, бялото става синоним на „ положително “ и „ чисто “, до момента в който черното се приравнява повече към „ зло “ и „ нечисто “. И даже в този момент тези несъзнателни връзки въздействат на това по какъв начин хората се отнасят към редките животни. “

Тази публикация е оповестена в The Conversation.