Антарктическите вулкани могат да предизвикат световен потоп
Всеки намек за вулканична активност измежду голямата мрежа от вулкани на Антарктида може да докара до повишение на световното морско равнище.
Антарктика е земя на ледовете, където междинните вътрешни температури непрекъснато доближават −43.5C през цялата година. Затова множеството хора даже не подозират, че леденият континент е дом на няколко вулкана. Може би най-известният вулкан от тях е връх Еребус – най-високият деен вулкан в цяла Антарктида. Той изригна за последно през 2020 година и учените се втурнаха да следят и усвояват всички данни, които могат да получат от него.
Но има една злокобна страна на Антарктида, която откривателите откриха едвам през последните години система от повече от 100 вулкана, разпръснати подземен, които биха могли да причинят сериозна световна смяна, в случай че изригнат, написа „ Експрес “.
През 2017 година екип от Единбургския университет очерта тъмната вътрешна част на Антарктида и откри най-големия вулканичен район на Земята. Разположен единствено на два километра под повърхността и прикрит под ледена завивка, той се простира през западния фронт на континента. Участващите откриватели допускат, че районът е даже по-голям от вулканичния било на Източна Африка, оценен като мястото с най-гъстата централизация на вулкани в света.
Джон Смейли, професор по вулканология в университета в Лестър, допусна, че най-малкото активиране от тези вулкани може да сътвори обилни количества стопена вода. Това е по този начин, тъй като тази вода ще се стича в морето посредством потоци и постепенно, само че несъмнено ще увеличи световните равнища.
„ Вулканите ще разтопят големи пещери в основата на леда и ще основат големи количества стопена вода “, написа той в публикация за The Conversation, „ защото ледената завивка на Западна Антарктида е мокра, вместо да е замръзнала – представете си кубче лед върху кухненски плот – стопената вода ще работи като смазка и може да накара покриващия лед да се подхлъзне и да се движи по-бързо. Тези вулкани обаче могат също да стабилизират леда, защото му дават нещо, за което да се захване – представете си, че същото кубче лед се закача за предмет с форма на буца. Във всеки случай размерът вода, който би се генерирал даже от огромен вулкан, е незабележим спрямо размера на покриващия лед. Така че едно изригване няма да има огромен резултат върху ледения поток.
Това, което би направило огромна разлика, е в случай че няколко вулкана изригнат покрай или под някой от огромните „ ледени потоци “ на Западна Антарктида. “
Около 80 % от запасите от сладка вода на планетата се намират в Антарктида и при сюжет, при който тези ресурси от лед се стопят, глобалното морско равнище може да се увеличи с към 60 метра.
Това би основало необитаема среда за хората, наводнявайки огромна част от крайбрежните региони на света и водещо до неуспех на реколтата и евентуално до апетит.
„ Ледените потоци са реки от лед, които текат доста по-бързо от заобикалящата ги среда “, сподели проф. Смейли. „ Те са зоните, по които по-голямата част от леда в Антарктида се доставя в океана и затова съмненията в тяхната скорост могат да повлияят на морското равнище. Ако спомагателният „ лубрикант “, обезпечен от голям брой вулканични изригвания, е канализиран под ледените потоци, последващият бърз поток може да изхвърли необикновени количества от дебелия вътрешен лед на Западна Антарктида в океана, причинявайки повишение на морското ниво. Вулканите под леда евентуално са провокирали бързия поток от антични ледени потоци към големия мразовит шелф Рос, най-големият мразовит шелф на Антарктида. “ Изследователите считат, че нещо сходно може да се е случило преди към 2,000 години по-късно изригване в планината Хъдсън. Те се намират под западната ледена завивка на Антарктида, която, в случай че изригне през днешния ден, може да накара близкия хладилник Пайн Айлънд да форсира скоростта на размразяване. Проф. Смейли добави: „ Най-драматичното от всичко е, че огромна поредност от изригвания може да дестабилизира още доста подледникови вулкани. Докато те се охлаждат и кристализират, техните магмени камери стават под налягане и всичко, което пречи на вулканичните газове да избягат бурно при изригване, е тежестта на покриващата канара или, в този случай, няколко километра лед. Тъй като този лед става доста по-тънък, намаляването на налягането може да провокира изригвания. Повече изригвания и размразяване на лед ще значат, че още повече стопена вода ще се канализира под ледените потоци. “
