Захари Карабашлиев: В политиката е пълно с хора, които могат да изрекат най-голямата лъжа, и да им се размине
" Всеки може да взе участие в политическия развой, стига да показва задоволително качества. Всеки може да саботира този развой от вътрешната страна, на процедура всеки може да каже каквото си пожелае, без да бъде глобен за това ". Това мнение изрази писателят Захари Карабашлиев в " Стълбището " по Дарик радио.
" Стигнахме до такава делeвация на словото, на мисълта от дълго време - че дума дупка не прави. Това в действителност е огромна мантра. В политическия развой е цялостно с хора, които могат да кажат всичко и от това да не последва никаква глоба. Тоест те могат да изрекат най-голямата неистина, изключително водачите на политически обединения, и по-късно да им се размине ", добави той.
Карабашлиев съобщи, че не има вяра в честността на изборите през последните години. " Как да имам вяра? Например последните " хартиени " избори бяха с 400 000невалидни бюлетини, което значи към 20% от 2 милиона дали своят вот ", съобщи той.
На въпроса има ли демократична институция, на която българите имат вяра, той отговори, чене би трябвало да имаме вяра, а би трябвало да знаем, че тези институции работят за демократичния развой, ноне е сигурен дали има такива.
" Няколко милиона гласуващи българи са на милостта на няколко души с прякори, които разполагат с милиарди и могат да купят този развой. Те в действителност могат да го купят. Без да звучи като тайна доктрина – то просто е по този начин. Виждаш, че каквато и политическа воля да имаш, когато влезеш в тези политически игри, стартират едни пояснения за какво няма по какъв начин да стане това, което сме си го мислили преди. Лека-полека отпадат моралните причини и най-после отново стигаме до тези няколко души, които са в ръководство на този милиарден сектор ", разяснява още Захари Карабашлиев.
Запитан има ли нарцисизъм в писането му, какъв е персоналният му интерес искрено да се занимава с писане, той уточни: " Импулсът за писане не може да бъде рационализиран. Няма по какъв начин да кажеш " пиша тъй като по този начин и по този начин... ".Аз пиша просто, тъй като пиша. Там нямам въпрос на избор дали би трябвало, или не би трябвало, по-скоро е по какъв начин най-добре. Моята огромна вътрешна задача, моят вътрешен Джихад е да надскоча самия себе си ".
" Изборът би бил да се самопредизвикам ли да напиша по-добра книга от предната, или да си продължа предната с други средства и с друга тематика.Има хора, които умеят да го вършат - една и съща книга цялостен живот. За мен е доста мъчно да опиша един и същи анекдот два пъти - неловко ми е от тези, които към този момент са го слушали. Това е изборът - дали да продължа от същото, или да върша нещо друго ", изясни Карабашлиев.
" Писането за мен е единствената работеща медитация. То ми почиства мисълта от страничния свят, безреден и нечовечен, жесток в нахлуването си в главата ми.Много ми е мъчно без да пиша, просто ми е невероятно ", сподели още писателят.
Немалко писатели споделят, че би трябвало да пишеш за гибел и война, с цел да се научиш да пишеш. Тази теза Карабашлиев разяснява по този начин: " Всяка моя книга е обвързвана със гибелта. Но това е тъй като аз я чувствам като една неотменна част от живота. Memento mori (бел. ред. латинскиизраз, който може свободно да бъде преведен като „ Помни, че си смъртен “) е нещо, което от много ранна възраст привикнах да одобрявам и да медитирам върху това – какво е гибелта и в случай че не я приема като естествена част от живота, аз по какъв начин да пребивавам този живот. За доста хора тя е тематика табу, плашат се. За мен това е нещо естествено ".
" Когато писах " Рана " се занимавах със ужасно доста писма. На офицери, генерали, дневници от фронта. И веки път, когато четеш тези живи редове - ти четеш писма на труп, само че си казваш " добре де, всеки мейл, който пиша аз, е писмо на труп ". Така че те вечно остават живи и ние вечно ще бъдем мъртви. Това, в случай че можем някак да го приемем, човешкият живот би бил по-различен и по-смислен ", уточни още Захари Карабашлиев.
На въпрос дали се автоцензурира, той отговори, чевероятно в обществените ми участия го прави. " Просто съм деликатен. Опитвам да минимизирам раните, които бих нанесъл на някой, който е с друга сензитивност от моята. В частен диалог аз мога да кажа нещо, което изключва непознати. Но в случай че аз го кажа пред голяма публика, аз не знам кой би се засегнал. Аз мисля за неговите усеща, а не за това дали ще ме нападне ", изясни писателят.
Той бе безапелационен, чее би трябвало да нараняваш човек. " Ако това всеки от нас го прави, бихме живели доста по-добре - просто не наранявай. Но в писането си мога да контузвам който и както си желая ", уточни Захари Карабашлиев.
Новият исторически разказ на Захари Карабашлиев " Рана ", който излезе на 23 октомври,ни придвижва вокопите на Добруджанския фронт през Първата международна война и измежду трагичното бягство на българите от Одринска Тракия през 1913 година
“Рана ” e отзив от жестоките болки на една окрилена от идеализъм, само че разкъсвана от безпощадни спорове България, в която персонални и национални рани са към момента незараснали.Захари Карабашлиев разпростира някои от най-непознатите страници на българската история, с цел да ни увлече в зареден напрегнато, само че и поетичен роман за подвиг, деликатност и вяра.
" Стигнахме до такава делeвация на словото, на мисълта от дълго време - че дума дупка не прави. Това в действителност е огромна мантра. В политическия развой е цялостно с хора, които могат да кажат всичко и от това да не последва никаква глоба. Тоест те могат да изрекат най-голямата неистина, изключително водачите на политически обединения, и по-късно да им се размине ", добави той.
Карабашлиев съобщи, че не има вяра в честността на изборите през последните години. " Как да имам вяра? Например последните " хартиени " избори бяха с 400 000невалидни бюлетини, което значи към 20% от 2 милиона дали своят вот ", съобщи той.
На въпроса има ли демократична институция, на която българите имат вяра, той отговори, чене би трябвало да имаме вяра, а би трябвало да знаем, че тези институции работят за демократичния развой, ноне е сигурен дали има такива.
" Няколко милиона гласуващи българи са на милостта на няколко души с прякори, които разполагат с милиарди и могат да купят този развой. Те в действителност могат да го купят. Без да звучи като тайна доктрина – то просто е по този начин. Виждаш, че каквато и политическа воля да имаш, когато влезеш в тези политически игри, стартират едни пояснения за какво няма по какъв начин да стане това, което сме си го мислили преди. Лека-полека отпадат моралните причини и най-после отново стигаме до тези няколко души, които са в ръководство на този милиарден сектор ", разяснява още Захари Карабашлиев.
Запитан има ли нарцисизъм в писането му, какъв е персоналният му интерес искрено да се занимава с писане, той уточни: " Импулсът за писане не може да бъде рационализиран. Няма по какъв начин да кажеш " пиша тъй като по този начин и по този начин... ".Аз пиша просто, тъй като пиша. Там нямам въпрос на избор дали би трябвало, или не би трябвало, по-скоро е по какъв начин най-добре. Моята огромна вътрешна задача, моят вътрешен Джихад е да надскоча самия себе си ".
" Изборът би бил да се самопредизвикам ли да напиша по-добра книга от предната, или да си продължа предната с други средства и с друга тематика.Има хора, които умеят да го вършат - една и съща книга цялостен живот. За мен е доста мъчно да опиша един и същи анекдот два пъти - неловко ми е от тези, които към този момент са го слушали. Това е изборът - дали да продължа от същото, или да върша нещо друго ", изясни Карабашлиев.
" Писането за мен е единствената работеща медитация. То ми почиства мисълта от страничния свят, безреден и нечовечен, жесток в нахлуването си в главата ми.Много ми е мъчно без да пиша, просто ми е невероятно ", сподели още писателят.
Немалко писатели споделят, че би трябвало да пишеш за гибел и война, с цел да се научиш да пишеш. Тази теза Карабашлиев разяснява по този начин: " Всяка моя книга е обвързвана със гибелта. Но това е тъй като аз я чувствам като една неотменна част от живота. Memento mori (бел. ред. латинскиизраз, който може свободно да бъде преведен като „ Помни, че си смъртен “) е нещо, което от много ранна възраст привикнах да одобрявам и да медитирам върху това – какво е гибелта и в случай че не я приема като естествена част от живота, аз по какъв начин да пребивавам този живот. За доста хора тя е тематика табу, плашат се. За мен това е нещо естествено ".
" Когато писах " Рана " се занимавах със ужасно доста писма. На офицери, генерали, дневници от фронта. И веки път, когато четеш тези живи редове - ти четеш писма на труп, само че си казваш " добре де, всеки мейл, който пиша аз, е писмо на труп ". Така че те вечно остават живи и ние вечно ще бъдем мъртви. Това, в случай че можем някак да го приемем, човешкият живот би бил по-различен и по-смислен ", уточни още Захари Карабашлиев.
На въпрос дали се автоцензурира, той отговори, чевероятно в обществените ми участия го прави. " Просто съм деликатен. Опитвам да минимизирам раните, които бих нанесъл на някой, който е с друга сензитивност от моята. В частен диалог аз мога да кажа нещо, което изключва непознати. Но в случай че аз го кажа пред голяма публика, аз не знам кой би се засегнал. Аз мисля за неговите усеща, а не за това дали ще ме нападне ", изясни писателят.
Той бе безапелационен, чее би трябвало да нараняваш човек. " Ако това всеки от нас го прави, бихме живели доста по-добре - просто не наранявай. Но в писането си мога да контузвам който и както си желая ", уточни Захари Карабашлиев.
Новият исторически разказ на Захари Карабашлиев " Рана ", който излезе на 23 октомври,ни придвижва вокопите на Добруджанския фронт през Първата международна война и измежду трагичното бягство на българите от Одринска Тракия през 1913 година
“Рана ” e отзив от жестоките болки на една окрилена от идеализъм, само че разкъсвана от безпощадни спорове България, в която персонални и национални рани са към момента незараснали.Захари Карабашлиев разпростира някои от най-непознатите страници на българската история, с цел да ни увлече в зареден напрегнато, само че и поетичен роман за подвиг, деликатност и вяра.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ