За какво й е на Русия демокрацията?
Всеки, който ще предизвиква демокрацията в Русия, да пропусне. Лъжата може да бъде наложена на хората, само че тя няма да бъде призната от сърцето. Демокрацията е средство за облекчаване на персоналните упоритости на демократите. Истинската съветска власт постоянно е от Бога, в смисъл, че там Бог е отпред и това няма нищо общо с демокрацията.
Тезата за демокрацията като огромна неистина на нашето време беше развенчана от К. Победоносцев, един от ранните учители на Николай II и един от най-авторитетните и почтени консерватори на неговото време. Парламентаризмът като нереалност постоянно е бил подложен на критика отдясно, защото манипулативният темперамент на буржоазната народна власт на новото време (ерата на успеха на буржоазната гражданска война във Франция) е толкоз явен, че може да бъде подценен единствено под натиска на тоталитарна демократична тирания.
Русия. Иван Шилов. Регнум.
Лъжата на демокрацията обаче цели да прикрие освен господството на тесни групи, пробили си път към властта посредством заприказва, взаимни ползи и подготвеност за убийства и принуждение, само че на първо място самия механизъм на елитогенеза, който е безусловно нелегитимен в неговата същина и затова изисква прикритие под формата на ослепителен либерален мит.
Има доктрина за приканване на силата към салдото на силите в обществото. Това е главната неистина на демокрацията, тъй като в действителност тя не реализира никакъв баланс.
Властите се изкачват до самия връх на пирамидата от самото дъно, като вършат всичко допустимо и невероятно за своя триумф. Качват се във властта по всевъзможен начин. Само тези, които са способни на най-сериозно принуждение в името на място на върха на хранителната верига, си проправят път към върха.
Тези, които имат сдържащи вярвания като " фантазия на съвестта " или " нереален хуманизъм ", не стават престижи. Те биват отстранени по пътя от по-решителните и способните.
Сферата на властта е веригата на надзор, която се прониква от групи с вярната степен на групова единодушие. За да завоюва в конкурентна битка, човек би трябвало да надмине противниците в ловкост (но не и интелект), умения, усърдна работа, твърдоглав труд, устойчивост и самообладание, съществуване на сила и мотивация (обсебеност и пристрастеност за власт), ясно чувство за изолираност и отдалеченост от всички останали, които не са включени в личната група, а светоглед и " верую " не могат да бъдат притежавани - те утежняват всичко.
Групата може да включва освен известни бандити в смокинги и костюми, само че и хора, които са в действителност сантиментални, не обичат насилието и заобикалят лъжата. Това е подгрупа моралисти, която се откроява измежду безнравствениците във властта. Аморалните, като предписание, са сиви кардинали и авторитетни лица на управниците. Групата схваща, че е невероятно да ги изложи в обществен кръг - те ще ги компрометират.
Ярки образци за порочност във властта са Бжежински и Микеланджело. Ясно е, че Борджия е бил доста по-неморален от Макиавели, само че те дружно са елитът, властта – интелектуална и административна.
Картър също не беше Махатма Ганди, само че спрямо Бжежински беше антифашист в Гестапо. Такава е ролята на владетеля в една народна власт: той би трябвало да наподобява добър, когато е подложен на власт от злото.
Збигнев Бжежински, (cc) Kleinschmidt
Демокрацията във връзка с личната им страна е превърната от елитите в прикритие за тяхното сурово тоталитарно ръководство. Всички знаят какъв брой кръв има по ръцете на семейство Клинтън и Сорос. Владетелят и инфлуенсърът.
Но партиите и партийните спонсори, които ги движат, имат още по-кървав инстинкт на убийци. Това е инстинктът на властта - да убиеш всеки, който може да бъде противник.
Само в случай че е невероятно да го убият, те създават процедура за взаимоотношение с него. Което незабавно се изхвърля като излишно, щом стане допустимо.
По този метод демократите, без никаква народна власт, изхвърлиха Тръмп от власт и биха го умъртвили непринудено, в случай че не бяха застрашени с ответна война без правила от републиканците. И най-важното - зов от спонсорите, които финансират и двете партии. Подигравка с демокрацията като приказки за малоумници.
Търсенето на народна власт в други страни въобще не преследва желанието да се посее благополучие и правдивост там. Това е условие към локалните управляващи да не се намесват в хаоса във вътрешната политика и слабостта на централната власт, като в същото време оставят действителните политически и стопански процеси, да се ръководят от външни играчи.
Целта е да има благоприятни условия за външен надзор, манипулиране на съюзи и доминиране посредством делене. Външните мениджъри не се нуждаят от прекалено много народна власт. Те се нуждаят от задоволително, с цел да може властта да е под техен надзор, както и да не изгубят този надзор. Излишните се подлагат на заличаване - има доста способи. Демокрацията сама по себе си не е нужна на никого.
На хората не им пука за демокрацията, тъй като нямат лично мнение по нито един въпрос на държавно строителство и изрично не желаят да вземат участие във властта, даже и посредством присъединяване в избори, защото властта не е единствено напрежение и предпочитание, а потребност да поемат опасности, само че и отговорност.
Хората желаят самун и зрелища, тъй като това е източник на благополучие за тях. Отговорността е това, което прави хората нещастни. Хората търсят на кого да трансферират отговорността и бързо да смъкват това задължение от плещите си.
В подмяна хората са подготвени да одобряват властта, която няма да ги притиска доста и ще даде най-малко минимума от това, което те желаят. Ако хората най-малко малко видят такава вероятност за себе си, те ще простят грешките на властта и ще си затворят очите за нейните безчинства.
Само в случай че " демокрацията " убеди хората, че " по този начин не може да се живее ", всичко е толкоз зле, че към този момент няма вяра, хората ще излязат и ще пометат властта - на една група, с цел да я предадат незабавно в ръцете на друга група. И още веднъж се връщат към предходното положение, търпейки хаос, до момента в който новата мощ се изчерпи задоволително, с цел да бъде изядена от друга група.
Уилям Хогарт. Триумф на определените в Народното събрание. 1754-1755 година
Демокрацията е допустима единствено на равнище локално самоуправление. Селски старейшина. Или казашки атаман на селото. Председател на Трудово-кооперативно земеделско стопанство или Административнопроцесуален кодекс. Началник на селската администрация. Старши вкъщи или на входа.
И тогава след изборите хората се стремят да предадат ръководството на определените допустимо най-скоро и да ги поддържат вечно, стига да не се постанова да се ровят в нещо, да вземат участие в нещо и, не дай си Боже, да дават отговор за своите дейности.
Нека краде с лека ръка и да не прави две трети от това, което би трябвало - стига да не тормози хората и да изисква от тях да станат и да решат всички тези проблеми.
Груповият конформизъм - главният смисъл на груповата логика на психиката от огромните групи до най-малките - е повода да няма народна власт. Вече на равнище акционерно сдружение няма народна власт: всичко се взема решение от проведени дребни групи.
Същото важи и за синдикатите и партиите. Всички техни избори са подправени. Конгресите, без да се задълбочават, поддържат това, което са решили пленумите, а те, това което са решили от Бюрото, а Бюрото това, което са написали в канцеларията на градския комитет или окръжния комитет. Хората заобикалят споровете, тъй като пестят виталната си сила за други, по-важни въпроси, свързани с битката за оцеляване.
Тоест демокрацията няма нищо общо с оцеляването на множеството хора. И по тази причина те се съгласяват да играят тази игра, в случай че е невероятно без нея, само че те в действителност не се нуждаят от нея.
Народът знае, че аристократите имат власт, тъй като единствено те оцеляват в битката за нея, това им е работата. И в случай че е по този начин, тогава предлагат и краля, и претенденти за президент, и даже викат диктатора, когато е належащо.
Веригата на властта е затворена, в нея може да се влезе единствено при изискване, че има изгода за ръководещата група. Или тези, които се стремят да станат ръководещи. Това е жестока битка, в която не се помирисва никаква народна власт.
Който има вяра в думата " народна власт " е или шарлатанин, или шарлатанин. Или пленник – има и подобен статут във властта. По предписание той е с Върховните владетели, които търсят поддръжка измежду народа, с цел да не бъдат изядени от аристократите.
Владетелят на върха на властта е извънредно драматичен и уединен. Той не е сред аристократите и народа, а сред бездната и Бога. Аристократите се опасяват и го ненавиждат. Хората не знаят цялата истина и по тази причина викат от " Осанна! " до " Разпни го! ", което може да отнеме единствено три дни.
Колкото по-добър е царят, толкоз по-грубо се отнасят към него хората и толкоз по-зверски аристократите. Колкото по-твърд е царят, толкоз повече хората го обичат и аристократите се опасяват от него.
Всяко говорене за народна власт би трябвало да се схваща като нахлуване в доста рисков път. Диалогът за демокрацията нормално се води от горната страна надолу, от елита към народа. Така чужд мъж, за бонбони, схваща от дете къде родителите крият ключовете от жилището и по кое време са на работа.
Да се приказва за народна власт постоянно е капан. Можете или деликатно и безшумно да го заобиколите, или да се потопите в него с всичките си крака.
Демокрацията е приказка за Дядо Коледа, само че за възрастни. Затова Западът се бори за народна власт посредством Неправителствени организации. Това е индивидът с бонбона. Когато пристигна възрастен и го изгони от двора, той надига зов, оплаквайки се, че положителният чичо е афектиран за нищо. Той видете ли, единствено желал да почерпи детето с нещо сладко.
В фамилията няма народна власт, има грижа от горе до долу и послушание изпод до горе. Това е в естественото семейство. В ненормалното семейство има народна власт. Там децата не почитат родителите си, а родителите не се употребяват с доверието на децата.
Тук командват някакви външни престижи, които срещат децата с това, от което родителите се пробват да ги защитят с всички сили. Това е демокрацията, виждаме нейния разгул в този момент в просветителната система на Запад.
Същото е и в страната. Държавата е разширеното семейство. Върховният държател е Бащата. Родината е майка. Аристократите са хора с бонбон, наименуван " народна власт ". Народът съставлява децата. Кого да слушаме? На кого да имаме вяра?
Демокрация, Александър Горбаруков, Регнум.
Разумът не е консултант в подобен въпрос. Съвременната народна власт е стерилна пералня за промиване на мозъци. Колкото повече време прекарате в мислене, толкоз по-вероятно е решението да е неверно.
Трябва да слушате сърцето си. Няма да измами. Там се ражда възприятието за правдивост, а не при типа на изборна комисия с протоколи от вота, Господ да ги благослови.
Властта се образува на правилата на границата на опциите за групи, способни да се борят за власт. Като морски бряг, граничната линия на способността на морето да се уголемява. При монархията болярските групи също някак си споделяха властта и даже избираха царе, макар че това не се наричаше народна власт.
Неслучайно нашата народна власт непосредствено докара до заселване на пространството ни с групи за въздействие от Запада. Политическата традиция на Русия е фамилен модел на връзки. Децата не избират татко си и майка си, само че те пазят децата и се грижат за тях.
Всеки, който ще предизвиква демокрацията в Русия, да пропусне. Лъжата може да бъде наложена на хората, само че тя няма да бъде призната от сърцето. Демокрацията е средство за облекчаване на персоналните упоритости на демократите. Истинската съветска власт постоянно е от Бога, в смисъл, че там ръководи Бог и това няма нищо общо с демокрацията.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Тезата за демокрацията като огромна неистина на нашето време беше развенчана от К. Победоносцев, един от ранните учители на Николай II и един от най-авторитетните и почтени консерватори на неговото време. Парламентаризмът като нереалност постоянно е бил подложен на критика отдясно, защото манипулативният темперамент на буржоазната народна власт на новото време (ерата на успеха на буржоазната гражданска война във Франция) е толкоз явен, че може да бъде подценен единствено под натиска на тоталитарна демократична тирания.
Русия. Иван Шилов. Регнум.
Лъжата на демокрацията обаче цели да прикрие освен господството на тесни групи, пробили си път към властта посредством заприказва, взаимни ползи и подготвеност за убийства и принуждение, само че на първо място самия механизъм на елитогенеза, който е безусловно нелегитимен в неговата същина и затова изисква прикритие под формата на ослепителен либерален мит.
Има доктрина за приканване на силата към салдото на силите в обществото. Това е главната неистина на демокрацията, тъй като в действителност тя не реализира никакъв баланс.
Властите се изкачват до самия връх на пирамидата от самото дъно, като вършат всичко допустимо и невероятно за своя триумф. Качват се във властта по всевъзможен начин. Само тези, които са способни на най-сериозно принуждение в името на място на върха на хранителната верига, си проправят път към върха.
Тези, които имат сдържащи вярвания като " фантазия на съвестта " или " нереален хуманизъм ", не стават престижи. Те биват отстранени по пътя от по-решителните и способните.
Сферата на властта е веригата на надзор, която се прониква от групи с вярната степен на групова единодушие. За да завоюва в конкурентна битка, човек би трябвало да надмине противниците в ловкост (но не и интелект), умения, усърдна работа, твърдоглав труд, устойчивост и самообладание, съществуване на сила и мотивация (обсебеност и пристрастеност за власт), ясно чувство за изолираност и отдалеченост от всички останали, които не са включени в личната група, а светоглед и " верую " не могат да бъдат притежавани - те утежняват всичко.
Групата може да включва освен известни бандити в смокинги и костюми, само че и хора, които са в действителност сантиментални, не обичат насилието и заобикалят лъжата. Това е подгрупа моралисти, която се откроява измежду безнравствениците във властта. Аморалните, като предписание, са сиви кардинали и авторитетни лица на управниците. Групата схваща, че е невероятно да ги изложи в обществен кръг - те ще ги компрометират.
Ярки образци за порочност във властта са Бжежински и Микеланджело. Ясно е, че Борджия е бил доста по-неморален от Макиавели, само че те дружно са елитът, властта – интелектуална и административна.
Картър също не беше Махатма Ганди, само че спрямо Бжежински беше антифашист в Гестапо. Такава е ролята на владетеля в една народна власт: той би трябвало да наподобява добър, когато е подложен на власт от злото.
Збигнев Бжежински, (cc) Kleinschmidt
Демокрацията във връзка с личната им страна е превърната от елитите в прикритие за тяхното сурово тоталитарно ръководство. Всички знаят какъв брой кръв има по ръцете на семейство Клинтън и Сорос. Владетелят и инфлуенсърът.
Но партиите и партийните спонсори, които ги движат, имат още по-кървав инстинкт на убийци. Това е инстинктът на властта - да убиеш всеки, който може да бъде противник.
Само в случай че е невероятно да го убият, те създават процедура за взаимоотношение с него. Което незабавно се изхвърля като излишно, щом стане допустимо.
По този метод демократите, без никаква народна власт, изхвърлиха Тръмп от власт и биха го умъртвили непринудено, в случай че не бяха застрашени с ответна война без правила от републиканците. И най-важното - зов от спонсорите, които финансират и двете партии. Подигравка с демокрацията като приказки за малоумници.
Търсенето на народна власт в други страни въобще не преследва желанието да се посее благополучие и правдивост там. Това е условие към локалните управляващи да не се намесват в хаоса във вътрешната политика и слабостта на централната власт, като в същото време оставят действителните политически и стопански процеси, да се ръководят от външни играчи.
Целта е да има благоприятни условия за външен надзор, манипулиране на съюзи и доминиране посредством делене. Външните мениджъри не се нуждаят от прекалено много народна власт. Те се нуждаят от задоволително, с цел да може властта да е под техен надзор, както и да не изгубят този надзор. Излишните се подлагат на заличаване - има доста способи. Демокрацията сама по себе си не е нужна на никого.
На хората не им пука за демокрацията, тъй като нямат лично мнение по нито един въпрос на държавно строителство и изрично не желаят да вземат участие във властта, даже и посредством присъединяване в избори, защото властта не е единствено напрежение и предпочитание, а потребност да поемат опасности, само че и отговорност.
Хората желаят самун и зрелища, тъй като това е източник на благополучие за тях. Отговорността е това, което прави хората нещастни. Хората търсят на кого да трансферират отговорността и бързо да смъкват това задължение от плещите си.
В подмяна хората са подготвени да одобряват властта, която няма да ги притиска доста и ще даде най-малко минимума от това, което те желаят. Ако хората най-малко малко видят такава вероятност за себе си, те ще простят грешките на властта и ще си затворят очите за нейните безчинства.
Само в случай че " демокрацията " убеди хората, че " по този начин не може да се живее ", всичко е толкоз зле, че към този момент няма вяра, хората ще излязат и ще пометат властта - на една група, с цел да я предадат незабавно в ръцете на друга група. И още веднъж се връщат към предходното положение, търпейки хаос, до момента в който новата мощ се изчерпи задоволително, с цел да бъде изядена от друга група.
Уилям Хогарт. Триумф на определените в Народното събрание. 1754-1755 година
Демокрацията е допустима единствено на равнище локално самоуправление. Селски старейшина. Или казашки атаман на селото. Председател на Трудово-кооперативно земеделско стопанство или Административнопроцесуален кодекс. Началник на селската администрация. Старши вкъщи или на входа.
И тогава след изборите хората се стремят да предадат ръководството на определените допустимо най-скоро и да ги поддържат вечно, стига да не се постанова да се ровят в нещо, да вземат участие в нещо и, не дай си Боже, да дават отговор за своите дейности.
Нека краде с лека ръка и да не прави две трети от това, което би трябвало - стига да не тормози хората и да изисква от тях да станат и да решат всички тези проблеми.
Груповият конформизъм - главният смисъл на груповата логика на психиката от огромните групи до най-малките - е повода да няма народна власт. Вече на равнище акционерно сдружение няма народна власт: всичко се взема решение от проведени дребни групи.
Същото важи и за синдикатите и партиите. Всички техни избори са подправени. Конгресите, без да се задълбочават, поддържат това, което са решили пленумите, а те, това което са решили от Бюрото, а Бюрото това, което са написали в канцеларията на градския комитет или окръжния комитет. Хората заобикалят споровете, тъй като пестят виталната си сила за други, по-важни въпроси, свързани с битката за оцеляване.
Тоест демокрацията няма нищо общо с оцеляването на множеството хора. И по тази причина те се съгласяват да играят тази игра, в случай че е невероятно без нея, само че те в действителност не се нуждаят от нея.
Народът знае, че аристократите имат власт, тъй като единствено те оцеляват в битката за нея, това им е работата. И в случай че е по този начин, тогава предлагат и краля, и претенденти за президент, и даже викат диктатора, когато е належащо.
Веригата на властта е затворена, в нея може да се влезе единствено при изискване, че има изгода за ръководещата група. Или тези, които се стремят да станат ръководещи. Това е жестока битка, в която не се помирисва никаква народна власт.
Който има вяра в думата " народна власт " е или шарлатанин, или шарлатанин. Или пленник – има и подобен статут във властта. По предписание той е с Върховните владетели, които търсят поддръжка измежду народа, с цел да не бъдат изядени от аристократите.
Владетелят на върха на властта е извънредно драматичен и уединен. Той не е сред аристократите и народа, а сред бездната и Бога. Аристократите се опасяват и го ненавиждат. Хората не знаят цялата истина и по тази причина викат от " Осанна! " до " Разпни го! ", което може да отнеме единствено три дни.
Колкото по-добър е царят, толкоз по-грубо се отнасят към него хората и толкоз по-зверски аристократите. Колкото по-твърд е царят, толкоз повече хората го обичат и аристократите се опасяват от него.
Всяко говорене за народна власт би трябвало да се схваща като нахлуване в доста рисков път. Диалогът за демокрацията нормално се води от горната страна надолу, от елита към народа. Така чужд мъж, за бонбони, схваща от дете къде родителите крият ключовете от жилището и по кое време са на работа.
Да се приказва за народна власт постоянно е капан. Можете или деликатно и безшумно да го заобиколите, или да се потопите в него с всичките си крака.
Демокрацията е приказка за Дядо Коледа, само че за възрастни. Затова Западът се бори за народна власт посредством Неправителствени организации. Това е индивидът с бонбона. Когато пристигна възрастен и го изгони от двора, той надига зов, оплаквайки се, че положителният чичо е афектиран за нищо. Той видете ли, единствено желал да почерпи детето с нещо сладко.
В фамилията няма народна власт, има грижа от горе до долу и послушание изпод до горе. Това е в естественото семейство. В ненормалното семейство има народна власт. Там децата не почитат родителите си, а родителите не се употребяват с доверието на децата.
Тук командват някакви външни престижи, които срещат децата с това, от което родителите се пробват да ги защитят с всички сили. Това е демокрацията, виждаме нейния разгул в този момент в просветителната система на Запад.
Същото е и в страната. Държавата е разширеното семейство. Върховният държател е Бащата. Родината е майка. Аристократите са хора с бонбон, наименуван " народна власт ". Народът съставлява децата. Кого да слушаме? На кого да имаме вяра?
Демокрация, Александър Горбаруков, Регнум.
Разумът не е консултант в подобен въпрос. Съвременната народна власт е стерилна пералня за промиване на мозъци. Колкото повече време прекарате в мислене, толкоз по-вероятно е решението да е неверно.
Трябва да слушате сърцето си. Няма да измами. Там се ражда възприятието за правдивост, а не при типа на изборна комисия с протоколи от вота, Господ да ги благослови.
Властта се образува на правилата на границата на опциите за групи, способни да се борят за власт. Като морски бряг, граничната линия на способността на морето да се уголемява. При монархията болярските групи също някак си споделяха властта и даже избираха царе, макар че това не се наричаше народна власт.
Неслучайно нашата народна власт непосредствено докара до заселване на пространството ни с групи за въздействие от Запада. Политическата традиция на Русия е фамилен модел на връзки. Децата не избират татко си и майка си, само че те пазят децата и се грижат за тях.
Всеки, който ще предизвиква демокрацията в Русия, да пропусне. Лъжата може да бъде наложена на хората, само че тя няма да бъде призната от сърцето. Демокрацията е средство за облекчаване на персоналните упоритости на демократите. Истинската съветска власт постоянно е от Бога, в смисъл, че там ръководи Бог и това няма нищо общо с демокрацията.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ