Защо хората ни изглеждат по-красиви, когато сме пили алкохол
Всеки, който се е застоявал малко повечко по питейните заведения, ще се съгласи, че колкото повече алкохол сме изпили, по някакъв вълшебен метод толкоз повече привлекателни хора има към нас. Усмивката им сияе, очите им искрят, костват ни се секси, примамливи, даже неустоими. Ако сме обаче (по някаква още по-магическа причина) трезви, може да не погледнем никой от тях повторно. А в случай че успеем да се срещнем с някого и прекараме нощта с тях, може на идната заран да се събудим до много неприятна изненада. Или пък тази неприятна изненада да сме самите ние.
Това е феноменът на бирените очила и малко или доста всеки от нас на някакъв стадий със или без мотив е попаднал в клопката им. Първият въпрос, който в този момент ни идва на разум, е дали хората, които виждаме, когато подпиинем, в действителност са по-привлекателни и алкохолът просто ни отваря очите за хубост, която другояче не бихме забелязали, или просто преценката ни е нарушена, тъй като сме пили и хората ни наподобяват същите, само че ни се прави секс.
Оказва се, че през последните няколко десетилетия са направени няколко изследвания, които демонстрират, че не аргументите не са просто нараснала възбуденост и занижен морал. Например, едно изследване, направено от Университетите в Сейнт Андрюс и в Глазгоу, открива, че „ … мъжете и дамите, които са консумирали умерено количество алкохол, намират лицата на представители на противоположния пол с 25% по-привлекателни, в сравнение с ги намират трезвите хора. “
Интересно е обаче, че това нарастване в привлекателността не е универсално. В изследване, направено в Университета в Лестър през 2011 година, излиза наяве, че възрастните в действителност намират лицата на 10-годишни деца по-малко привлекателни, когато са пияни, а не повече, както когато гледат лицата на други възрастни. Освен това тези пили хора в изследването съумяват тъкмо да преценяват възрастта на лицата, които гледат – тъй че, въпреки привлекателността да варира според от това дали човек е пил или не, способността да се преценя възрастта си работи.
Щом като работата не е в това, че намаляваме стандартите си с повишение на алкохола, какво се случва в действителност, че да ни наподобяват другите по-хубави? Въпреки че към момента са нужни спомагателни проучвания, водещата доктрина сега е, че нещата се свеждат до симетричност. Ако човешкото тяло се раздели по вертикал – колкото повече двете получени половини си наподобяват, толкоз това тяло се счита за по-привлекателно.
Поредица от изследвания, като да вземем за пример едно, направено в Лондонския университет Роухемптън, настояват, че алкохолът пречи на способността ни да възприемаме асиметрия и по тази причина може да ни се коства, че хората са по-привлекателни, когато обърнем няколко чашки. Изследователите разказват опита по този начин:
От тази цялата информация откривателите съумяват да заключат, че трезвите участници в теста бяха по-привлечени от хора със симетрични лица и бяха по-добри в разпознаването им, което поддържа началната догадка. Малко изненадващо и ненадейно изобретение е, че мъжете се оказват по-добри от дамите при установяване дали лицата са асиметрични или не. Изследователите считат, че това може би има общо с обстоятелството, че като цяло мъжете са по-сексуално подтиквани образно, в сравнение с дамите, тъй че умишлено или не, по естествени аргументи обръщат повече внимание на такива неща.
И по този начин, заключението е: „ Намалената дарба на хората в пияно положение да виждат асиметрия може да бъде значим механизъм, който е в основата на по-високите оценки на прелест. “
Лорън Бег от Университета Пиер Мендес във Франция организира опит, с цел да разбере дали самите ние се възприемаме като по-хубави, в случай че сме пили. Тя моли 19 индивида във френски бар да оценят привлекателността си по канара от едно до седем. След това мери равнищата им на алкохол с дрегер. Взетата информация се съпоставя и Бег стига до неизненадващия извод, че участниците, които са отчели повече на дрегера, се и харесват повече.
Тези 19 индивида никога не са представителна извадка, тъй че по-късно Бег извърши още един (плацебо) тест с 96 мъже доброволци. Тя им споделя, че ще вземат участие в пазарно изследване за плодови коктейли и че половината от групата ще получи алкохолна напитка, а другата ще получи безалкохолната версия на същата напитка. След като дават на алкохола малко време, с цел да им подейства, всички момчета са накарани да запишат рекламно видео за компанията за питиета. Веднага по-късно те гледат видеата си и се правят оценка.
Бег обаче прави нещата по този начин, че част от тези, които считат, че пият алкохол, в действителност не пият алкохол и част от тези, които считат, че не пият алкохол, в действителност пият. Накрая излиза, че освен тези, които в действителност пият, само че и тези, които единствено си мислят, че пият, си дават най-хубавите оценки. Тези пък, които не са пили алкохол – или са пили, само че не са знаели, че пият – са най-скромните в групата.
Експериментът обаче не свършва до тук, а продължава, уточнявайки една значима детайлност. Когато без значение и трезво жури гледа рекламните видеа, прави оценка тези, направени от момчетата, които си дават най-хубави оценки, като минимум привлекателни…
