Трите магически съставки, които превръщат водата в бира
Всеки, който в миналото е наслаждавал на чаша студена бира , може би се е питал от какви съставки е основана тази известна напитка. Макар да наподобява като комплициран артикул, истината е, че бира та се създава от изненадващо елементарни съставки.
Основните съставни елементи на бира та са единствено четири: малцов ечемик , хмел , квас и вода . Именно другите комбинации и съотношения на тези съставки основават голямото многообразие от бири, които можем да открием по рафтовете на магазините и в менютата на заведенията.
Зърнените култури, най-често малцов ечемик , са сърцето на бира та. Ечемичните зърна се накисват във вода , с цел да покълнат, като по този метод нишестето в тях се трансформира в захари. Малцовият ечемик дефинира освен цвета на бира та – от ярко златиста до тъмна като нощта, само че въздейства и на вискозитета, пяната и усета. Тъмните бири нормално имат по-силен малцов усет, по-богат и по-сладък.
Хмел ът е цвят от растението Humulus lupulus и играе няколко значими функции в бира та. Той обезпечава присъщата мъка, която балансира сладостта на малца, прибавя комплицирани аромати и работи като натурален консервант. Именно поради антибактериалните си свойства хмел ът оказва помощ за удължение периода на валидност на бира та. Първата документирана приложимост на хмел в производството на бира датира от IX век, а преди този момент са се употребявали разнообразни горчиви билки.
Мая та е живият съставен елемент в бира та – гъбичен микроорганизъм, който трансформира захарите от малца в алкохол и въглероден диоксид посредством процеса на ферментация . Всички бири могат да се разделят на две съществени категории – лагер и ейл, според от типа квас и температурата на ферментация . Лагерите употребяват квас за " долна ферментация " при по-ниски температури, до момента в който ейловете употребяват квас за " горна ферментация " при по-високи температури.
Вода та, въпреки да наподобява най-обикновената съставна част, в действителност съставлява към 90% от бира та и нейното качество е от значително значение. Минералното наличие на вода та въздейства непосредствено върху усета на крайния артикул, по тази причина най-хубавите пивовари обръщат особено внимание на водния източник.
Немският закон за чистотата на бира та от 1516 година (Reinheitsgebot) е регламентирал, че бира та може да съдържа единствено вода , хмел и ечемичен малц. По-късно към тези съставки е добавена и квас та, откакто е било научно разбрано нейното значение за процеса на ферментация .
Така посредством умелата композиция на тези четири елементарни съставки, майсторите пивовари съумяват да основат извънредно богатата палитра от усети и аромати, трансформирали бира та в третата най-популярна напитка в света след вода та и чая.
Основните съставни елементи на бира та са единствено четири: малцов ечемик , хмел , квас и вода . Именно другите комбинации и съотношения на тези съставки основават голямото многообразие от бири, които можем да открием по рафтовете на магазините и в менютата на заведенията.
Зърнените култури, най-често малцов ечемик , са сърцето на бира та. Ечемичните зърна се накисват във вода , с цел да покълнат, като по този метод нишестето в тях се трансформира в захари. Малцовият ечемик дефинира освен цвета на бира та – от ярко златиста до тъмна като нощта, само че въздейства и на вискозитета, пяната и усета. Тъмните бири нормално имат по-силен малцов усет, по-богат и по-сладък.
Хмел ът е цвят от растението Humulus lupulus и играе няколко значими функции в бира та. Той обезпечава присъщата мъка, която балансира сладостта на малца, прибавя комплицирани аромати и работи като натурален консервант. Именно поради антибактериалните си свойства хмел ът оказва помощ за удължение периода на валидност на бира та. Първата документирана приложимост на хмел в производството на бира датира от IX век, а преди този момент са се употребявали разнообразни горчиви билки.
Мая та е живият съставен елемент в бира та – гъбичен микроорганизъм, който трансформира захарите от малца в алкохол и въглероден диоксид посредством процеса на ферментация . Всички бири могат да се разделят на две съществени категории – лагер и ейл, според от типа квас и температурата на ферментация . Лагерите употребяват квас за " долна ферментация " при по-ниски температури, до момента в който ейловете употребяват квас за " горна ферментация " при по-високи температури.
Вода та, въпреки да наподобява най-обикновената съставна част, в действителност съставлява към 90% от бира та и нейното качество е от значително значение. Минералното наличие на вода та въздейства непосредствено върху усета на крайния артикул, по тази причина най-хубавите пивовари обръщат особено внимание на водния източник.
Немският закон за чистотата на бира та от 1516 година (Reinheitsgebot) е регламентирал, че бира та може да съдържа единствено вода , хмел и ечемичен малц. По-късно към тези съставки е добавена и квас та, откакто е било научно разбрано нейното значение за процеса на ферментация .
Така посредством умелата композиция на тези четири елементарни съставки, майсторите пивовари съумяват да основат извънредно богатата палитра от усети и аромати, трансформирали бира та в третата най-популярна напитка в света след вода та и чая.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ