Пиратските обици
Всеки, който е гледал „ пиратски “ филми или е чел авантюристичен романи на такава тема, е забелязвал, че един от най-популярните знаци на морските разбойници е златна обица в едното ухо. Обикновено се счита, че това била самобитна „ банкова сметка “ в натура – кой смеел да обере такава „ каса “ от нейния жив касиер? Това в действителност е един от явните претекстове за носенето на тежките златни декорации на пиратите – само че има и други. Най-разпространените аргументи за носенето на златните обици от пиратите, признати от историците на морските бандити, общо взето, са три.
Причина №1. Популярните обици под формата на пръстени в ушите в действителност били не просто фешън аксесоар за моряците – а прекомерно потребен инструмент, който интензивно се употребявал от голям брой пирати, с цел да запазят здравето си. Как са свързани обиците и здравето ли? Много просто. Ето какво написа един историк на морското злодейство: „ Пиратите, изключително тези, които стреляха интензивно с тежките корабни оръдия по време на морските борби, постоянно залепваха бучки восък по краищата на своите солидни обици, с цел да ги употребяват като тапи преди началото на борбите. Восъчните топчета се използваха от пиратите като тапи за уши “. И макар, че обиците не предпазвали пиратите от удавяне, бесило или морска болест, най-малко сигурно са им помагали да се предпазят от преждевременна загуба на слуха.
Причина № 2. Друг претекст, заради който пиратите, а и доста елементарни моряци, носели обици в ушите си, бил, че по този начин постоянно имали опция да платят за личното си заравяне. Наистина наподобява малко необичайно – само че моряците по принцип били доста суеверни и носенето да вземем за пример на златна или сребърна обица в ухото било тип застраховка против непознатото. Тъй като златото и среброто когато и да е са скъпа валута, парче доблестен метал, стърчащо в ухото, било много надеждна застрахователна лавица за моряк, който всеки миг можело да се удави или просто да бъде изхвърлен след стихия на незнаен бряг, без всевъзможни средства за прехранване. Екзотичен претекст за носене на обица е и този, че пиратите също биха могли да употребяват някои удължени обици като спонтанна кука за лов на риба – при положение на непредвидени събития по този начин постоянно може да се хване риба. Поне такава причина е разказана в един от историческите източници.
Според историка на пиратите Гейл Селинджър в сходни митологии мит има известна истина. „ Ако по това време сте корсар или апаш, няма да ви погребат, а най-вероятно ще ви окачат да висите някъде за наставление. Но в случай че сте се озовали някъде на брега след корабокрушение пред хора, които не ви познават и не знаят, че сте бандит, обицата ви осигурявала прехраната за известно време – при положение, че сте имали шанс да оцелеете. Ако пък морето изхвърли пирата мъртъв, тогава обицата можела да му обезпечи почтено заравяне – в тези времена хората се отнасяли с почитание към незнайните мъртви “.
Причина № 3. Освен като „ касичка “ и застраховка за оцеляване или почтено заравяне, обиците били знаци на пиратския протест против цялата система на ръководещата европейска класа. По времето на разцвета на пиратството през ХVІІ и ХVІІІ в. в по-голямата част от Европа и изключително в Англия имало закони за разкоша – т.е. съществувало ясно разделяне на богати и небогати, което се подчертавало от аксесоари, облекло, бижута и т. н. За ръководещата класа аксесоарите от хилядолетия са законен метод да се отделят от елементарните хора. Това постоянно ги подтиквало и да контролират със закони кой какво има право да носи, по какъв начин да се облича, какво може да пие и къде да живее. Онези, които отказвали да се подчиняват на тези закони, били застрашени от затвор или огромни санкции. Не е учудващо, че тази просвета на надзор била ужасно омразна на пиратите с техния безгрижен живот. Те изразявали с външността си, че никой не може да им заповяда какво могат и не могат да носят.
Ето за какво някои известни и преуспели пирати постоянно носели скъпи облекла, както и аксесоари, позволени единствено за аристократи – като че ли се подигравали на ръководещата класа, за което тя пък ги мразела още повече.
Това, в действителност, е наклонност, която се утвърдила доста преди сантименталния интервал на пиратството. Традицията да се носят скъпоценни обици или бижута „ за всеки случай “ датира още от античните гърци – когато те вярвали, че умрелите хора би трябвало да заплащат на лодкаря Харон, който превозвал мъртвите в подземното царство. Затова поставяли върху очите им или под езика монета. Тази вековна гръцка традиция не минала изцяло в християнска Европа, само че по някакъв метод придобила нови форми – една от които били фамозните пиратски обици, които им подсигурили безконечен покой след едно обичайно заравяне, увенчаващо техния плевел живот.
–
