В покрайнините на украинската столица Киев доброволци раздават гореща супа

В покрайнините на украинската столица Киев доброволци раздават гореща чорба в пластмасови съдове, до момента в който жителите, облечени в дебели палта, чакат на опашка, с цел да получат храна, която не могат да подготвят вкъщи. Юлия Долотова, майка на две деца, е измежду тях и чака дружно с 18-месечния си наследник Богданчик, облечен с няколко пласта облекла, с цел да се защищити от студа.

Животът, споделя тя, е редуциран до най-основните нужди: топлота, светлина и храна.

" Цял ден няма ток, няма по какъв начин да сготвим храна за децата. Почти всички са в тази обстановка ", споделя 37-годишната Юлия.

Тя живее в Троешчина, един от най-тежко засегнатите квартали на Киев, който е подложен на многократни съветски офанзиви от началото на пълномащабната съветска инвазия преди близо четири години. Руските удари с безпилотни летателни апарати и ракети оставиха стотици хиляди хора без отопление и електроснабдяване, а температурите паднаха до минус 30 градуса по Целзий. Очаква се суровата зима да продължи и пред идващите седмици.

Без отопление водопроводните тръби в региона също са замръзнали и са се спукали, което в допълнение затруднява всекидневието.

Повредите по електропреносната мрежа и електроцентралите са най-тежките от началото на войната. Веднага откакто екипите на комуналните и енергийните компании възстановят отоплението в някои здания и енергетиците най-сетне съумеят да изготвят графици за режим на тока, с цел да знаят хората по кое време ще бъде прекъсвано електроподаването, Русия стартира – и същата работа би трябвало да се прави още веднъж.

Трудностите се утежняват от дългото неявяване на брачна половинка на Юлия, който се бори на изток и е виждал дребния си наследник единствено два пъти след раждането му. Тя се грижи за двамата си синове – Богданчик и 11-годишния Даниил – и за кучето на фамилията, което рядко излиза на разходка.

През нощта, жилищната постройка, в която живее, блок от времето на Съветския съюз, потъва в цялостен мрак. Малкият ѝ наследник се е научил да хваща телефона ѝ, включен на фенерче, до момента в който тя влачи количката му по шестте етажа до жилището им. Качването по стълбите към този момент е счупило две колички.

Вътре тя включва една по една лампите, захранвани с акумулатори. Преди лягане двете деца се сгушват едно до друго, с цел да се стоплят, и си играят безмълвно с фенерче до покритите със скреж прозорци. Когато е време за лягане, Юлия изолира леглата с дунапрен, с цел да ги стопли.

Съпругът на Юлия служи в Запорожка област – един от секторите от фронта, където ситуацията е най-нестабилно.

" Скоро би трябвало да се прибере. Живея от отпуск до отпуск ", споделя Юлия. " Чакам го – това ме държи. Казваш си " още малко и той ще си пристигна ". Броиш дните ", добави тя.