Алея на славата... в коридора
Всеки има потребност от самопризнание, хвалба и тласък, само че най-много децата. Сигурно сте виждали по какъв начин очите им блесват, когато окачите рисунката им на вратата на хладилника, с цел да бъде забелязана от всички. Впоследствие там биват сложени всички грамоти, отлични проби, награди, както и тези прeкрасни приветствени картички, по различини мотиви, направени от техните ръчички...
Да, всички те са благи мемоари за вас, които разтуптяват сърцето ви и ви напомнят всякога, кое е същински значимото в живота. Всеки път, когато сте на път да се “разпаднете ” душевен от следващата борба, която би трябвало да водите или сте на лимита на силите си – тази отрупана с обич и горделивост врата на хладилника ви дава нови сили. Но с времето тя става все по-недостатъчна да побере всички тези благи мемоари и мотиви за горделивост, а дребното дребосъче учудено пита – “Какво не ти ли хареса, за какво не я закачиш на хладилника? ”. Нямате място? Тогава е време за алея на славата. Може да я поставите на всички места в дома, тъй като ви би трябвало единствено свободна стена, подготвена да побере цялото това обилие от цвят и въодушевление. Но не забравяйте, че е добре да бъде в помещение, където влизат и други хора, с изключение на фамилията – да вземем за пример в хола, дневната или коридора.
Лично за мен, коридорът е най-подходящ. Стените нормално са задоволително дълги и празни, също така той е “лицето на дома ” и първо посреща нас и гостите ни, а какво по-хубаво от това да видиш благите рисунки на децата си, когато прекрачиш изтощен къщния предел. За мъничетата пък е задоволително влиятелно и мотив за горделивост, че техните достижения ще бъдат забелязани от всички. Но, несъмнено, вие ще решите къде в дома ви е това - най-подходящо място за вашата домашна алея на славата.
Иначе за изработването й не ви би трябвало нищо изключително – няколко гвоздейчета, връв (шарен връв или тел) и декоративни щипки за окачване на творбите на изкуството. Забивате гвоздейчетата първоначално и в края на отреденото място, в случай че е прекомерно дълго ще се наложи да сложите и по средата, с цел да не увисва въженцето. След това опъвате въженцето и воала, вашата алея на славата е подготвена. Остава с декоративните дребни щипчици, (които може да купите в книжарниците или в магазините за художествени материали) да окачите твобрите на вашите деца.
Може, несъмнено, да отидете и по-далеч, като ламинирате самите рисунки, с цел да се запазят по-дълго или пък даже да ги сложите в рамка и да ги окачите вкъщи, с цел да го създадат още по-цветен и занимателен. Ако нямате тази опция купете класьор и съхранявайте там детските творения. Каквото и да изберете да извършите, най-важно е да не забравите да похвалите детето си, да оцените неговата рисунка, чудесното показване на състезанието или почетната грамота. Това ще го подтиква, ще му даде доза самочувствие и убеденост и надалеч по-позитивен и оптимистичен взор към света. Важно е да оценяваме напъните и достиженията им, тъй като даже ние огромните имаме потребност от това, а какво остава за децата.
Да, всички те са благи мемоари за вас, които разтуптяват сърцето ви и ви напомнят всякога, кое е същински значимото в живота. Всеки път, когато сте на път да се “разпаднете ” душевен от следващата борба, която би трябвало да водите или сте на лимита на силите си – тази отрупана с обич и горделивост врата на хладилника ви дава нови сили. Но с времето тя става все по-недостатъчна да побере всички тези благи мемоари и мотиви за горделивост, а дребното дребосъче учудено пита – “Какво не ти ли хареса, за какво не я закачиш на хладилника? ”. Нямате място? Тогава е време за алея на славата. Може да я поставите на всички места в дома, тъй като ви би трябвало единствено свободна стена, подготвена да побере цялото това обилие от цвят и въодушевление. Но не забравяйте, че е добре да бъде в помещение, където влизат и други хора, с изключение на фамилията – да вземем за пример в хола, дневната или коридора.
Лично за мен, коридорът е най-подходящ. Стените нормално са задоволително дълги и празни, също така той е “лицето на дома ” и първо посреща нас и гостите ни, а какво по-хубаво от това да видиш благите рисунки на децата си, когато прекрачиш изтощен къщния предел. За мъничетата пък е задоволително влиятелно и мотив за горделивост, че техните достижения ще бъдат забелязани от всички. Но, несъмнено, вие ще решите къде в дома ви е това - най-подходящо място за вашата домашна алея на славата.
Иначе за изработването й не ви би трябвало нищо изключително – няколко гвоздейчета, връв (шарен връв или тел) и декоративни щипки за окачване на творбите на изкуството. Забивате гвоздейчетата първоначално и в края на отреденото място, в случай че е прекомерно дълго ще се наложи да сложите и по средата, с цел да не увисва въженцето. След това опъвате въженцето и воала, вашата алея на славата е подготвена. Остава с декоративните дребни щипчици, (които може да купите в книжарниците или в магазините за художествени материали) да окачите твобрите на вашите деца.
Може, несъмнено, да отидете и по-далеч, като ламинирате самите рисунки, с цел да се запазят по-дълго или пък даже да ги сложите в рамка и да ги окачите вкъщи, с цел да го създадат още по-цветен и занимателен. Ако нямате тази опция купете класьор и съхранявайте там детските творения. Каквото и да изберете да извършите, най-важно е да не забравите да похвалите детето си, да оцените неговата рисунка, чудесното показване на състезанието или почетната грамота. Това ще го подтиква, ще му даде доза самочувствие и убеденост и надалеч по-позитивен и оптимистичен взор към света. Важно е да оценяваме напъните и достиженията им, тъй като даже ние огромните имаме потребност от това, а какво остава за децата.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ