Защо трябва да сменим работата си
Всеки има неприятни дни на работа. Но в случай че съвсем всичките ни са такива, в случай че времето в офиса ни изцежда и нямаме най-малко една допирна точка с сътрудниците си, може би е време за промяна. Ето няколко знака, по които ни излиза наяве, че сме на неверното работно място.

Не имаме вяра на компанията
Работим за нея, продаваме продуктите й, само че в никакъв случай не бихме ги купили или предложили. Чувстваме се като че ли лъжем хората с тях, а това може да се окаже проблем, тъй като тайното ни отчаяние се натрупва с времето.
Нямаме тематики за диалог с сътрудниците
Може да звучи несериозно, само че когато се усещаме като бяла гарга след хората, с които работим, възприятието за връзка се губи. Човешкото създание е устроено да желае да е част от " племето ". Освен това неналичието на взаимност се отразява и на качеството на работата.

Не почитаме шефа си
Не е нужно да го харесваме, само че би трябвало най-малко да изпитваме почит към него поради познанията му и метода, по който води екипа си. Ако това обаче отсъства, каква остава да е нашата мотивация за работа?
Тръгваме си от работа тъкмо в 5
Тази точка май даже няма потребност от пояснение.

Всеки ден има от какво да се оплачем от работата си
Излизаме в 5 и в 5 и 5 минути звъним на другар, с цел да му споделим кой през днешния ден ни е издразнил в офиса, какъв брой непочтено е постъпил шефът с нас или какъв брой безсмислена задача сме имали. И това се повтаря съвсем всеки ден - очевидно работата не ни носи мотиви за наслада и е време да я сменим.

Не имаме вяра на компанията
Работим за нея, продаваме продуктите й, само че в никакъв случай не бихме ги купили или предложили. Чувстваме се като че ли лъжем хората с тях, а това може да се окаже проблем, тъй като тайното ни отчаяние се натрупва с времето.
Нямаме тематики за диалог с сътрудниците
Може да звучи несериозно, само че когато се усещаме като бяла гарга след хората, с които работим, възприятието за връзка се губи. Човешкото създание е устроено да желае да е част от " племето ". Освен това неналичието на взаимност се отразява и на качеството на работата.

Не почитаме шефа си
Не е нужно да го харесваме, само че би трябвало най-малко да изпитваме почит към него поради познанията му и метода, по който води екипа си. Ако това обаче отсъства, каква остава да е нашата мотивация за работа?
Тръгваме си от работа тъкмо в 5
Тази точка май даже няма потребност от пояснение.

Всеки ден има от какво да се оплачем от работата си
Излизаме в 5 и в 5 и 5 минути звъним на другар, с цел да му споделим кой през днешния ден ни е издразнил в офиса, какъв брой непочтено е постъпил шефът с нас или какъв брой безсмислена задача сме имали. И това се повтаря съвсем всеки ден - очевидно работата не ни носи мотиви за наслада и е време да я сменим.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ




