Всеки език се развива с времето. Под влияние на промените

Всеки език се развива с времето. Под въздействие на измененията в света и новите технологии, в българския език навлизат нови думи, които стават част от дейния език и все по-упорито се постановат. Днес използваме от ден на ден думи с непознат генезис и все по-малко чисто български думи.

Ето някои остарели думи в българския език, които през днешния ден не използваме, а доста хора, даже и не познават.

бабаджан  - наедрял, здрав, мощен мъж, бабанка, юнак

“Двуметровият бабаджан пристъпил негласно, хванал протосингела за брадата и без да каже ни думица — повел го на открито от черквата. " Н. Хайтов

биле  - билка, лековито растение

биляр  - врач, доктор

входник  - кулоар

давнашен  - някогашен, бивш

“Капитанът на кораба, мой давнашен познайник, ме уверяваше, че пръв пътува за Блажения остров. " П.Р.Славейков

друмник  - пасажер

друм  - път

“Ясен месец грее като слънце, стихнало е дол и бърдо в долини, но де ще по туй време скитник из друма! “ П. Тодоров

заглавикам  - похищавам вниманието на някого от работата му, като го занимавам с други неща, разпръсквам.

Стига си ме заглавиквал, би трябвало да работа.

гайле  - грижа, угриженост, тягост

думам  - споделям, приказвам, говоря

заник  - залез

зъркели  - очи

ката  - всеки

Писна ми ката ден да ходя това огромно разстояние.

лефтер - ерген, свободен, неженен мъж

накокошинвам  - върша да настръхне, обикн. от мраз, боязън и пот.

“Вятърът изохка и студеният му мирис накокошини лицето ѝ. "  М. Яворски

насборувам се  - наприказвам се до насита

недра  - употребява се единствено в мн. ч., от недро - сърцевина, среда, вътрешност, лоно

В недрата на Земята има остатъци от голям примитивен конфликт.

общение  - комуникиране, другарство

палежник  - избраник, любим

пробуда  - положение преди окончателното пробуждане, събуждане

руканисвам  - снова напред-назад, обикалям

тъквам  - групирам, подготвям

Набързо ще си стъкна багажа. 

хортувам  - приказвам, говоря, думам, разправям

щивам се  - стрелкам се, гмуркам се

Патриархът на българската литература Иван Вазов измисля думи, които използваме и до през днешния ден. В диалог с Иван Шишманов той споделя: “Нам ни трябват думи, които да показват полутонове. С тази цел аз вкарах доста национални думи в приложимост. Например думата “дъх " е моя, а също “заник ", “изгрев ", “здрач ", “чука ". "

Освен тези думи, Вазов вкарва в приложимост думите ладия, на разсъмване, пролом, екот. Вазов е и създател на лични думи, измежду които нещастник, вестникопродавец, едноселец, купеновиден. Народният публицист се афишира срещу използването на към този момент одобрени непознати думи, например “тротоар " би трябвало да се размени с “плочник ", “площад " - с “мегдан ", “секция " - с “отдел ".

Благодарение на Вазов в езика ни всеобщо се утвърждават “разкош " вместо “лукс ", “изненада " вместо “сюрприз ", “излет " вместо “екскурзия ", “безучастие " вместо “апатия ", напомня actualno.