Ивет Лалова-Колио и петте кръга, които тя затвори
„ Всеки първокласен състезател има в екипа си ментал коуч, несъмнено – дава отговор ми Ивет на въпроса дали състезателите от нейната класа наложително работят и с „ треньор “ на душeвността, освен на физиката си. – Ти би трябвало да си машина. Особено на олимпиада. Отиваш на… война. Изправяш против хора, които не те поглеждат. Просто не те поглеждат. Застават до теб на пистата и ти не съществуваш за тях. Всеки от тях отива там със съзнанието, че е най-хубавият, най-великият. Че е Единственият. И ти се изправяш против тези хора. Ако не си извънредно кален, в случай че не си работил извънредно доста със себе си… край! “Националната рекордьорка на България на 100 и 200 м, двукратна европейска шампионка – от Мадрид 2005 и Хелзинки 2012, и какъв брой още можем да изброяваме! Ивет Лалова-Колио, която мина през пет олимпийски кръга – пред EVA.Два месеца след Олимпийските игри в Токио Ивет седи на метър и половина от мен и наподобява най-релаксираният човек на света. Сигурна съм, че преди два месеца в действителност е била машина, само че в този момент наподобява повече на холивудска звезда – красива, с блестяща усмивка и… щях да напиша „ в страхотна форма “, само че по-точното е – в щастлива форма. Да, Ивет е в щастлива форма. „ След Олимпиадата не съм упражнявала въобще. Починах си. Всяка година би трябвало да имам най-малко три седмици, в които да не упражнявам. Защото би трябвало да си починат костите, ставите, мускулите – всичко, което се е опъвало, късало, боляло, възпалявало през цялата година “ – изяснява Ивет, която обаче единствено след няколко дни ще възвърне тренировките. А аз от самото начало се пробвам да й обясня какъв брой малко от българските звезди (моля, пропуснете този път мантрата „ в България няма звезди “) са толкоз обичани от всички, колкото е тя, българската принцеса в леката атлетика. 
Ивет, Олимпиадата в Токио бе петата в кариерата ти. Можем да кажем, че си минала и през петте олимпийски кръга. Красив знак, нали? Да. Обичам да се майтапя, че затворихме кръговете. Заминахме доста напрегнати за тази странна олимпиада, само че действителността там ни изненада прелестно. Игрите бяха чудесно проведени! Не знам дали някой отвън страните от Азия можеше да се оправи с сходна организация, поради ограниченията, които бяха неизбежни поради пандемията. Ако не беше тази пандемия, това сигурно щеше да бъде най-невероятната олимпиада от бъдещето. И отново беше такава, въпреки и под друга форма. Важното е, че съумяха да запазят този специфичен дух в Олимпийското село – дух на празненство, на победа, на наслада и благополучие, задето сме преодолели всичко и изобщо сме стигнали дотук. С времето страстите избледняват, несъмнено. Имам възприятието, че са минали две години, а в действителност минаха единствено два месеца. Още обаче чувствам мириса на Олимпийското село, което се намираше върху платформа в морето. Изненада ли с нещо сама себе си на тази олимпиада, Ивет? Пораснах и имах смелостта да погледна нещата оттатък олимпиадата, живота след нея. И да опитам да се развличам, знаейки, че това няма да е моето най-хубаво показване (Ивет се класира на пето място на 200 м, б.р.), че не е това, което аз и моят екип заслужаваме като достижение. Но пък, въпреки това, осъзнах, че все пак оставяме диря. Това беше най-важното за мен в Токио – едно изкривяване. Моят живот е белязан от олимпиадите. Защо белязан? Защото се развива някак по отношение на олимпийските цикли. Животът на спортиста по принцип е зависещ на заветното присъединяване на олимпиада. Нашата подготовка, проектите за нашата подготовка са напълно съобразени и подчинени на този темп. Какво виждаш след олимпиадата, Ивет? В първия миг не ми се мислеше за това. Огромно е напрежението върху спортистите, тъй като в спорта ти си построил облика на човек, който е сполучлив и надлежно всички чакат от теб да си сполучлив във всичко, което правиш. Казвам го, тъй като считам, че сега от мен се чакат доста огромни неща, и мисля, че ги приготвям. Имам прелестни хрумвания, които от години желая да развия, и считам, че в този момент е пристигнал моментът да им обърна внимание и да видя какво ще се случи. Усещането е за ново начало и е ужасно!
Очакваше ли го този интервал? Колко години посвети на спорта? Досега са 25 години. Много е необичайно. Искам да си го показва като една промяна, тъй като аз съм същият човек, животът ми е същият, имам шанса и щастието да мога да предпочитам и да върша нещата, които желая да върша. Да, очакване е и ми харесва. Спортът е част от моя живот и аз не мога по този начин внезапно да спра да спортувам и да упражнявам, тъй като ще бъде ужасно нездравословно за моето тяло. На този стадий нуждая се от спорта… Затова нямаше действително публично отдръпване, оповестяване. Така че считам, гонейки идната спортна цел, да обръщам доста повече внимание на другите си хрумвания. Със сигурност ще продължа да работя с академията ми за деца „ Ивет Лалова Спринт Академи “, където сега упражняват към 150 девойки и момчета и единствено преди седмица организирахме шампионат.
Никак не изглеждаш като човек, който се усеща изтощен.То е друга отмалялост. Все отново в този момент ме виждаш след два месеца отмора, само че да ме беше видяла след Токио… Като сомнамбул! Олимпиадата постоянно е доста прочувствено съревнование, с голям отзив в целия свят, неспокойствие, изтощение… Аз не съм почивала съществено сред нито една от олимпиадите си. Нося си още от Атина, където бе първата ми олимпиада (и където през 2004 година Ивет се класира на четвърто място, б.р.), всичките страсти. Събирам, групирам, събирам… И в този момент, доколкото разбрах, ще „ излееш “ всички тези насъбрани страсти и прекарвания, в автобиографична книга. Донякъде е изтичане, да, само че може пък и да е помощ по пътя на някой различен. Давам си сметка какъв брой доста хора са ми помогнали. Този опит би трябвало да бъде предаден нататък и мисля, че една книга е хубава опция. Особено когато историята на моята спортна кариера е преплетена с персоналната ми история, разказана само и единствено от мен, не от различен, от публицист или публицист да вземем за пример. През призмата на досегашния си опит и – дано да го кажем – в залеза на моята кариера мога да кажа доста неща. И се надявам да се получи нещо мотивиращо и прелестно за четене.
Ивет, Олимпиадата в Токио бе петата в кариерата ти. Можем да кажем, че си минала и през петте олимпийски кръга. Красив знак, нали? Да. Обичам да се майтапя, че затворихме кръговете. Заминахме доста напрегнати за тази странна олимпиада, само че действителността там ни изненада прелестно. Игрите бяха чудесно проведени! Не знам дали някой отвън страните от Азия можеше да се оправи с сходна организация, поради ограниченията, които бяха неизбежни поради пандемията. Ако не беше тази пандемия, това сигурно щеше да бъде най-невероятната олимпиада от бъдещето. И отново беше такава, въпреки и под друга форма. Важното е, че съумяха да запазят този специфичен дух в Олимпийското село – дух на празненство, на победа, на наслада и благополучие, задето сме преодолели всичко и изобщо сме стигнали дотук. С времето страстите избледняват, несъмнено. Имам възприятието, че са минали две години, а в действителност минаха единствено два месеца. Още обаче чувствам мириса на Олимпийското село, което се намираше върху платформа в морето. Изненада ли с нещо сама себе си на тази олимпиада, Ивет? Пораснах и имах смелостта да погледна нещата оттатък олимпиадата, живота след нея. И да опитам да се развличам, знаейки, че това няма да е моето най-хубаво показване (Ивет се класира на пето място на 200 м, б.р.), че не е това, което аз и моят екип заслужаваме като достижение. Но пък, въпреки това, осъзнах, че все пак оставяме диря. Това беше най-важното за мен в Токио – едно изкривяване. Моят живот е белязан от олимпиадите. Защо белязан? Защото се развива някак по отношение на олимпийските цикли. Животът на спортиста по принцип е зависещ на заветното присъединяване на олимпиада. Нашата подготовка, проектите за нашата подготовка са напълно съобразени и подчинени на този темп. Какво виждаш след олимпиадата, Ивет? В първия миг не ми се мислеше за това. Огромно е напрежението върху спортистите, тъй като в спорта ти си построил облика на човек, който е сполучлив и надлежно всички чакат от теб да си сполучлив във всичко, което правиш. Казвам го, тъй като считам, че сега от мен се чакат доста огромни неща, и мисля, че ги приготвям. Имам прелестни хрумвания, които от години желая да развия, и считам, че в този момент е пристигнал моментът да им обърна внимание и да видя какво ще се случи. Усещането е за ново начало и е ужасно!
Очакваше ли го този интервал? Колко години посвети на спорта? Досега са 25 години. Много е необичайно. Искам да си го показва като една промяна, тъй като аз съм същият човек, животът ми е същият, имам шанса и щастието да мога да предпочитам и да върша нещата, които желая да върша. Да, очакване е и ми харесва. Спортът е част от моя живот и аз не мога по този начин внезапно да спра да спортувам и да упражнявам, тъй като ще бъде ужасно нездравословно за моето тяло. На този стадий нуждая се от спорта… Затова нямаше действително публично отдръпване, оповестяване. Така че считам, гонейки идната спортна цел, да обръщам доста повече внимание на другите си хрумвания. Със сигурност ще продължа да работя с академията ми за деца „ Ивет Лалова Спринт Академи “, където сега упражняват към 150 девойки и момчета и единствено преди седмица организирахме шампионат. Никак не изглеждаш като човек, който се усеща изтощен.То е друга отмалялост. Все отново в този момент ме виждаш след два месеца отмора, само че да ме беше видяла след Токио… Като сомнамбул! Олимпиадата постоянно е доста прочувствено съревнование, с голям отзив в целия свят, неспокойствие, изтощение… Аз не съм почивала съществено сред нито една от олимпиадите си. Нося си още от Атина, където бе първата ми олимпиада (и където през 2004 година Ивет се класира на четвърто място, б.р.), всичките страсти. Събирам, групирам, събирам… И в този момент, доколкото разбрах, ще „ излееш “ всички тези насъбрани страсти и прекарвания, в автобиографична книга. Донякъде е изтичане, да, само че може пък и да е помощ по пътя на някой различен. Давам си сметка какъв брой доста хора са ми помогнали. Този опит би трябвало да бъде предаден нататък и мисля, че една книга е хубава опция. Особено когато историята на моята спортна кариера е преплетена с персоналната ми история, разказана само и единствено от мен, не от различен, от публицист или публицист да вземем за пример. През призмата на досегашния си опит и – дано да го кажем – в залеза на моята кариера мога да кажа доста неща. И се надявам да се получи нещо мотивиращо и прелестно за четене.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ