Учителката Катя Гогова: Важно е да не губим умението да пишем на ръка
" Всеки един от нас е друг от другите. Хубаво е да има различност в един клас, тъй като това го прави по-пъстър. Когато имаш група възпитаници, които мислят и работят еднообразно - какво носи това на групата? Много се веселя, когато в един клас има блестящо изразени характерности. Когато имаш задоволително храброст да изразиш тази характерност, обогатяваш групата и даваш и на себе си независимост да се изследваш “
Това съобщи учителката по немски език Катя Гогова пред Дарик в края на предходната година. Припомняме диалога с нея точно на 24 май, с цел да отбележим значимата роля на учителите за писмеността и образованието у нас.
Гогова добави, че с горест от ден на ден учители откриват, че учениците губят способността да пишат на ръка или пишат доста нечетливо. „ А писането на ръка е главен човешки механизъм… И фина моторика, и всичко останало. Не можем да загубим това умеене. И от ден на ден си мисля, че би трябвало да карам моите възпитаници да пишат на ръка “, уточни тя.
" Преди бях по-голям почитател на нововъведенията и на осведомителните и информационни технологии в час. С годинитe и насъбрания опит, може и от възрастта да е, стартирам да виждам, че е малко като въздух под налягане, тъй като какво носи на учениците една направена от мен презентация “,
Гогова означи, че залагането на осведомителни технологии не би трябвало да е напразно или да е самоцелно, единствено с цел да използваме новите технологии.
" Когато работех в неправителствения бранш, си представях, че той ти дава това, което учебното заведение не ти. Дори и като просветителни способи, които в неофициалното образование се употребяват доста свободно, а в клас не толкоз. Много от тези способи навлизат в учебно заведение. Когато станах преподавател, бях доста въодушевена от това да ги ползвам. Това беше един огромен провал, тъй като за моя огромна изненада, когато правех полемики, доста постоянно това не се отчиташе за час за учене. Когато създадем диалог в час, ученикът се прибира у дома и споделя, че в този час не се прави нищо и са си говорили “, описа тя.
" Шегуваме се с моите другари, че да работиш като преподавател в България е разкош, който не всеки може да си разреши, в подтекста на заплащането. Въпреки че несъмнено се вършат стъпки в тази тенденция, виждам напъните, които се поставят. Със сигурност това е една специалност, която е надълбоко прочувствено изтощаваща ”, добави тя и описа, че просто когато отидеш в учебно заведение, ти даваш цялата си сила на класовете, в които влизаш.
„ Много постоянно се случва най-после на деня да се чувстваш като изцеден лимон. В същото време е една специалност, която е извънредно удовлетворяваща, когато видиш, че това, което си желал да постигнеш и предадеш, има от кого да бъде поето и бива оценено. Това е доста разнообразна и нескучна специалност “, изясни тя.
" Много ми се желае родителите на учениците да ни одобряват, да осъзнаят, че дружно желаеме да работим за това децата да знаят, да могат, да съумяват. Ако родителите желаят на децата да им е елементарно, а пък ние в действителност желаеме да ги научим на нещо, тогава се получават напрежения. Може би би трябвало да си приказваме повече “, разяснява Гогова.
Това съобщи учителката по немски език Катя Гогова пред Дарик в края на предходната година. Припомняме диалога с нея точно на 24 май, с цел да отбележим значимата роля на учителите за писмеността и образованието у нас.
Гогова добави, че с горест от ден на ден учители откриват, че учениците губят способността да пишат на ръка или пишат доста нечетливо. „ А писането на ръка е главен човешки механизъм… И фина моторика, и всичко останало. Не можем да загубим това умеене. И от ден на ден си мисля, че би трябвало да карам моите възпитаници да пишат на ръка “, уточни тя.
" Преди бях по-голям почитател на нововъведенията и на осведомителните и информационни технологии в час. С годинитe и насъбрания опит, може и от възрастта да е, стартирам да виждам, че е малко като въздух под налягане, тъй като какво носи на учениците една направена от мен презентация “,
Гогова означи, че залагането на осведомителни технологии не би трябвало да е напразно или да е самоцелно, единствено с цел да използваме новите технологии.
" Когато работех в неправителствения бранш, си представях, че той ти дава това, което учебното заведение не ти. Дори и като просветителни способи, които в неофициалното образование се употребяват доста свободно, а в клас не толкоз. Много от тези способи навлизат в учебно заведение. Когато станах преподавател, бях доста въодушевена от това да ги ползвам. Това беше един огромен провал, тъй като за моя огромна изненада, когато правех полемики, доста постоянно това не се отчиташе за час за учене. Когато създадем диалог в час, ученикът се прибира у дома и споделя, че в този час не се прави нищо и са си говорили “, описа тя.
" Шегуваме се с моите другари, че да работиш като преподавател в България е разкош, който не всеки може да си разреши, в подтекста на заплащането. Въпреки че несъмнено се вършат стъпки в тази тенденция, виждам напъните, които се поставят. Със сигурност това е една специалност, която е надълбоко прочувствено изтощаваща ”, добави тя и описа, че просто когато отидеш в учебно заведение, ти даваш цялата си сила на класовете, в които влизаш.
„ Много постоянно се случва най-после на деня да се чувстваш като изцеден лимон. В същото време е една специалност, която е извънредно удовлетворяваща, когато видиш, че това, което си желал да постигнеш и предадеш, има от кого да бъде поето и бива оценено. Това е доста разнообразна и нескучна специалност “, изясни тя.
" Много ми се желае родителите на учениците да ни одобряват, да осъзнаят, че дружно желаеме да работим за това децата да знаят, да могат, да съумяват. Ако родителите желаят на децата да им е елементарно, а пък ние в действителност желаеме да ги научим на нещо, тогава се получават напрежения. Може би би трябвало да си приказваме повече “, разяснява Гогова.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ