Всеки е виждал глупости, чувал е, чел е всеки ден,

Всеки е виждал нелепости, чувал е, чел е всеки ден, без изключение. И в това време всеки ги прави, мисли и изрича. Всички в един или в различен случай сме се държали като простаци, изтърсвали сме по някоя дивотия, без от това да е имало кой знае какви последствия. Важното е да го осъзнаеш и да съжалиш, че си го направил, тъй като да се бърка е човешко, а приетата неточност е на половина извинена. Винаги си простак съгласно някого, само че рядко съгласно самия себе си... Освен за тихото всекидневно бръмчене на нелепостта, за жал би трябвало да държим сметка и за мощния плач на спортните простаци, на високопоставените простаци, на величията. В тези простаци, с които се сблъскваме в работата или в фамилията, няма нищо смешно и занимателно. Те ни ужасяват и ни тормозят с упоритата си, мръсна нецензурност и с наглата си надменност. Те постоянно оцеляват, драговолно подписват и с един размах на перото зачертават мнението ни, нашите усеща, достолепието ни. Омърсяват самочувствието ни и слагат на тестване вярата ни в каквато и да е правдивост в този долен свят. В тях – даже и при доста доброжелателство – отхвърляме да забележим свои близки.

Глупостта е неспазено заричане, заричане за просветеност и доверие, предадено от простака – изменник на човешкия жанр. Глупакът е тъп, той е „ животно “! Би ни се желало да го обичаме, да стане наш другар, само че простакът не е на нужната висота – тоест на нашата. Той страда от болест, за която няма лек. И тъй като отхвърля да се лекува, уверен, че е единственият едноок в свят от слепци, трагикомедията е цялостна. Няма нищо учудващо, че зомбито притегля със своето сходство на живот, с интелектуалното си безличие и с главния си заповеден блян да принизи живите, героите, положителните хора до своето състояние. В последна сметка простакът желае и вас също да лиши от разум: загубеняците няма да ви пропуснат. Върхът при простака е, че от време на време той е образован, във всеки случай е просветен: той би изгорил много книги дружно с създателите им в името на друга книга, на някаква идеология или на това, което са му втълпили велики учители (тъпаци или не) – дотам има умеенето да трансформира своята читателска мрежа в решетка на клетка.

Съмнението подлудява, увереността затъпява

Истинският, съвършеният тъпанар ви осъжда без предизвестие, незабавно, без облекчаващи виновността условия, единствено въз основа на вярата в привидностите, която – от горната страна на всичкото – едвам провижда през капаците на очите си. Умее да се покаже старателен, с цел да притегли себеподобните си, да провежда линчуване в името на добродетелта, приличието, уважението. Глупакът преследва единствено в случай че е в глутница, а мисленето му е стадно. „ Множественото число не коства нищо на индивида и щом има повече от четирима, става тайфа от простаци “, пееше Жорж Брасенс. А също и: „ Слава на оня, който, като няма свят и заветен блян, / най-малко не досажда на съседите си. “ Уви! Колкото до съседите, те не всеки път се лишават от удоволствието да досаждат!

Понеже не е удовлетворен, че ви е направил нещастни, досадният дръвник ще е удовлетворен от себе си. Непоклатим. Имунизиран срещу съмнението. Убеден в цялостното си право. Щастливият малоумник ще ви направи на части, без да си счупи главата. Глупакът счита личните си убеждения за истини, издълбани в мрамор, в случай че всяко знание се построява върху пясък. Съмнението подлудява, увереността затъпява – би трябвало да избереш своя лагер. Простакът знае всичко по-добре от вас, в това число какво би трябвало да мислите, да чувствате, какво да вършиме с десетте си пръста, по какъв начин би трябвало да гласувате. Той ви познава по-добре от самия вас и знае кое е положително за вас. Ако не сте склонен, ще ви презре, ще ви наскърбява, ще ви нарани в дословен или метафоричен смисъл – за ваше положително. И в случай че може да си разреши безнаказано да рискува в името на един по-висш блян, може би ще посегне и на този отпадък, какъвто е за него вашият живот.

Горчива истина – законната защита е клопка. Опитайте се да вразумите простака, да го измененията – изгубени сте! Защото в случай че смятате, че е ваш дълг да го поправите, то тогава и вие също претендирате, че знаете по какъв начин би трябвало да мисли той, по какъв начин би трябвало да се държи... явно като вас. И не щеш ли и вие сте станали простаци. Освен това сте и наивни, тъй като си мислите, че имате сили да приемете предизвикването. Още по-лошо – колкото повече се пробвате да измененията простака, толкоз увеличавате силата му: той ще бъде доста удовлетворен да гледа на себе си като на жертва, която тормози близките и затова има право. Ще му дадете увереността основателно да се счита за воин на антиконформизма, който да окайват и на който да се възхищават. Деец на съпротивата... Би трябвало да се разтреперим пред размаха на проклятието: пробвайте се да поправите някой простак, и тъй като няма да сте удовлетворени от неуспеха, ще му дадете още повече сили и ще му подражавате. Преди имаше единствено един дръвник, не щеш ли в този момент станаха двама. Борбата срещу нелепостта я прави единствено по-силна. Колкото повече нападаш змея, толкоз по-голям човекоядец става той.

Чукундурите на Апокалипсиса

И по този начин, нелепостта няма да отстъпи. Тя е растяща като експоненциална функционалност. Тогава се питаме дали през днешния ден – повече от през вчерашния ден и доста по-малко от на следващия ден – претърпяваме нейния златен век? Докъдето стигат следите на писменото слово обратно в предишното, най-хубавите мозъци на своето време са го мислили. В оня миг несъмнено са имали право. Или пък, както всички, и те са се били трансформирали в остарели простаци... Независимо от всичко обаче, новото в актуалната ера е, че е задоволително да има един простак и един червен бутон, с цел да бъде отстранена нелепостта и целият свят дружно с нея. От простак, определен от говеда, прекомерно горди, че са избрали касапина си.

Другата значима характерност на нашето време обаче е, че даже да допуснем, че нелепостта още не е достигнала на всички места връхната си точка, тя в никакъв случай не е била толкоз забележима, самонадеяна, стадна и безапелационна. Поради което можем да се отчаяме от нашите отклонили се себеподобни, само че също по този начин – кой знае – да прегърнем по нужда философията, защото е все по-трудно да се отхвърля суетата на всичко и нарцисизмът на всеки, както и празнотата на привидностите и на прибързаните преценки. Дано някой втори Еразъм ни даде нова „ Възхвала на нелепостта “ (но, за бога, на части от 140 знака най-вече, че може да получим мигрена)! Дано някой нов Лукреций ни опише дълбокото облекчение и може би насладата, която можем да изпитаме, когато стоим на брега, до момента в който Корабът на лудите потъва във водовъртежа, развален от пасажерите, които след това стартират да викат „ Помощ! “, с цел да се спасят от удавяне... Нектарът – в последна сметка – е да се оближеш като същински чревоугодник от борбата на простаците посред им, изпъчили шиповете и егото си: тъй като великите мозъци се срещат, а простаците се блъскат между тях. Като се мъчим да останем фенове, а не участници, е много самоуверено да считаме, че сме по-малко наранени от нелепостта, в сравнение с нейните кресливи, озлобени, тъжни и комплицирани съвременници, само че в случай че инцидентно това е по този начин – какъв успех! Впрочем по-добре е да сте непретенциозен: никой няма да ви елементарни, че минавате над тълпата. Измъкнете се от стадото и тогава то самото ще ви замъкне в кланицата. Ръмжете с вълците, блейте с овцете, само че избягвайте много-много да го играете уединен конник – те ще крещят от завист по простака. Излишно е да прибавям, че в случай че в действителност се смятате за по-интелигентен и по-открояващ се от междинното равнище, съдбоносната диагноза не е надалеч: може би сте здрав притежател на нелепостта, която още не е познала себе си...

Изправени пред големия материал и цялостния неуспех, да твърдим, че можем да изучим нелепостта с тази книга, би било просто още една нелепост. Несъмнено би трябвало да сме безусловно самонадеяни, симпатично наивни или съвършени тъпаци, с цел да се оправим с сходна тематика. Аз го знам прелестно и въпреки всичко, нужно е един смел дръвник да стартира. С малко шанс начинанието ще се окаже просто смехотворно. А смехотворното не убива. За разлика от нелепостта – тя убива! И ще ни надживее. Всъщност всички ни ще погребе. Само нека не се спусне с нас и в гроба...

Последно конкретизиране: тези разсъждения за простаците важат и за глупачките. Дамите да се успокоят! Уви, няма единият пол да го отнася поради другия... И по този начин, декларирам, о, простаци от всички типове и всевъзможни глупачки, вятърничави тъпанари, сбирщина тъпунгерки, готини смотаняци, тъжни пуйки, мръсни простаци, цялостни простакеси, гадни отрепки, кратуни и лейки, простакендели и тъпачки, малоумници и безмозъчници, гъски, тикви, дришльовци, лапнишарани, лайномети, бунаци, балъци и балъчки, наивници, чукундури, ръбове, чайници, кифли, гъски, патки, кокошки, тъпи крави, овци, рендета, пристигна вашият час: тази книга приказва единствено за вас. Но вие няма да се познаете в нея...

Ваш лоялен простак

Жан-Франсоа Мармион

Из „ Психология на нелепостта “