Всеки е имал моменти от живота си, в които е

Всеки е имал моменти от живота си, в които е бил него - самотния човек, който поетът Борис Христов разказва с толкоз разбиране и сензитивност в едно от най-известните си стихотворения. По-късно нашият прочут артист и артист Тодор Колев трансформира " Самотният човек " в красива песен. 

Днес ще ви напомним това стихотворение, което съгласно нас всеки  трябва да прочете!

Той има белег на челото си и сяда постоянно на края.
Дори когато е висок, самотният човек е дребен.

Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.

Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто - не че желае тя да бъде с грива.

iStock

Докато другите крещят или приказват за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.

Но в случай че написа стихове, той безусловно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...

Той има дом и топла чорба, само че е толкоз затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.

И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, само че няма да се моли.

iStock

В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
с цел да научиш, би трябвало доста вино с него да изпиеш...

Тъй както си върви с леке на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва внезапно като мънисто.

В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.